
В приятния съботен ден искам да си поговорим за нещо нетрадиционно и до скоро непознато за мен, а предполагам и за вас – за уискито от Испания. Повдигнахте ли вече вежди от изненада? Ако сте, тогава сме от един отбор, защото и аз до преди няколко месеца не подозирах, че испанците имат собствено уиски производство и реагирах по подобен начин. И то не датира от вчера или днес, а от приблизително 60 години. Днес ви представям 8-годишното смесено уиски DYC /Ди Уай Си или по-просто – Дик/, което се произвежда от испанската десилерия Destilerias y Crianza, намираща се в Сеговия.
Компанията е основана в края на 50-те години на 20-ти век от Никомедес Гарсия Гомез и от тогава /всъщност от началото на 60-те години/ започва производството на уиски, което с ниската си цена следва да конкурира вносните смесени дестилати. Гомез бил запален по уискито предприемач и след неколкократните си пътувания до Шотландия се убедил, че районът в Сеговия предлага добри условия за производтво на уиски, а териториите в Леон и Кастиля щели да бъдат подходящите производители на качественото зърно, необходимо за добиването на бъдещото уиски, водата за което щяла да бъде черпена от р. Ересма. Продукцията в началото била ограничена и на пазара се предлагало единствено смесено уиски без посочена възраст. През 1974г. компанията пуска 8-годишното смесено уиски, а през 2009г. и 10-годишния малцов дестилат. С течение на времето дестилерията попада в полезрението на американския гигант Beam Inc, който я закупува. След като Beam Inc бива придобит от японците от Suntory, DYC става част от по-голямото мултинационално уиски семейство, в което влизат имена като Ямазаки, Хакушу, Хибики, Боумор, Глен Гири, Охинтошън, бърбъните от портфолиото на Бийм, както и ирландските уискита на Куули /Cooely/. Независимо, че производственият капацитет на дестилерията е около 20 млн литра, те не се достигат на практика и основната част от произведения спирт се предлага под формата на евтини смесени /бленд/ уискита на възраст между 3 и 8 години, като на пазара в някои страни в ограничен обем се предлага и 10-годишен едномалцов дестилат, за който се говорят хубави неща, особено за съотношението между цената и качеството му. Това е и един от стожерите на испанския производител, който се опитва да предлага достъпни напитки, които да конкурират вносните продукти в държавата, популярна по света с чудесната си вино култура.
Самото уиски се гордее с два основни плюса: носи означение на възрастта си и е позиционирано в ниския ценови клас. Годините му са 8, а цената е около 13-14 евро /аз докопах бутилка благодарение на приятел, който странстваше из испанските красоти, но преди време съм го виждал и тук за под 30 лв/. Благинката е от категорията на смесените уискита и комбинира две групи 8-годишни течности – малцови /ечемини/ и зърнени /навярно царевични/. Уискито се бутилира при 40%, предполагам след като е студено филтрирано. Не съм сигурен дали цветът е естественият му. Отлежава в бъчви от американски дъб, които, ако търсим търговската логика, биха могли да идват от Jim Beam.

Аромат – нищожен намек за пушек, след което усетих вълна от плодови мотиви, напомнящи ми на младо малцово уиски от шотландския район Спейсайд. Цитруси, ванилия, тревисти нотки, подправки /сушени подправки от пакетче/, плодова дъвка, плодова сладост, свежест, спомен за пъпеш, нотки малц и слаба спиртност. По-късно долових и асоциация със сладко от кайсии, банани, бяло зряло грозде и винени нотки, които съм срещал при някои от младите уискита, отлежавали частично в бъчви от мадейра или сотерн. Долових още ядки, карамел, ванилов крем, дървесност и приятната асоциация със сок мултивитамин. С вода /капка-две/ – свежест, жълти плодове, карамел, ванилия, ябълки. Вкус – маслен, солидно сладък в началото, но след второто отпиване се появи и горчивина, презрял жълт плод, нищожна пикантност, зрял цитрус и зелена нотка /малц/. С вода – стана малко по-остър. Финал – къс до среден, препечено, малц, слабо пикантен, сладост, метална нотка, свежест, зелени подправки, далечна опушеност. С вода – сгряващо усещане и спиртност.
Оценка: 82-83/100.
В обобщение: приятна изненада, която предложи неочаквано добър мирис. Вкусът и финалът изостават, но за цената си уискито е доста читаво. Надявам се скоро да мога да ви представя и 10-годишния едномалцов представител.