Whiskeytemple_Vladimir 
В тази статия освен за чудесния бърбън от снимката искам да поговорим и за лудостта, наречена страст към уискито. Да не се бърка с алкохолизъм, чувството се изразява по различен начин. Нека започна встъплението си от по-далеч. Да речем от Дания и Инстаграм, където успешно се подвизавам от около половин година и където комуникацията между феновете на уискито в различните му проявни форми протича далеч по-лесно, отколкото във Фейсбук с неговия „счупен алгоритъм“. Поддържайки профила си там успях да срещна виртуално доста хора от целия свят, които също като мен обичат уискито не само като красива напитка, но и като призма, през която пречупват усещането си за света. И като казвам целия свят говоря буквално. Не знам дали сте наясно как функционира Инстаграм – идеята му е доста проста и успешна. Споделят се снимки и хора с общи интереси попадат в полезрението ти. Започвате да се следвате да харесвате и кометирате публикациите си и това е почти непрестанен процес, тъй като когато едната половина от земното кълбо заспи, другата се събужда и продължава процеса. Накратко – Инстаграм е краста, която предоставя лесен достъп до графична информация и благоприятства бъдещи ползотворни контакти.
От там започва и пътя на бърбъна, който искам да ви представя днес. Нека уточня. Той е произведен в САЩ и малко по-долу ще ви поговоря за дестилерията и историята му. В ограничени количества се внася и в Европа, но за нещастие цената му е абсурдно висока, ако изобщо някъде бъде открит /над 100-150 евро/. И тук се намесва отново Инстаграм дружбата. Колега-малцофил от Дания разполагаше с бутилка от него, която по неведоми пътища се бе озовала при него. Хасе Берг също е и блогър, който по подобие на мен не дискриминира дадено уиски въз основа на неговия произход и наскоро е подхванал англоезичния проект „Син на Уинстън Чърчил“ /Son of Winston Churchill/. Името му е активен линк и може да разгледате начинанието му, включващо труда на колеги и от САЩ, които имат по-лесен достъп до повечето интересни благинки. Именно Хасе Берг реши да ми предложи мострата, на която се базират бележките ми, като за целта я изпрати за собствена сметка от Дания /и не само нея, а още две, също съдържащи ценни за мен бърбъни/. И вместо да поиска равностойна, еквивалентна моя престация под формата на заплатена стойност, той ме помоли да представя мое ревю на английски, което да помести в блога си. Това ако не е двойна изненада, не знам кое би могло да бъде. Само след няколко мейла, ревюто ми вече бе при него и скоро се озова в сайта ми. Представих 6-годишния Millstone PX cask, идващ от Холандия, тъй като успя да ме впечатли /може да прочетете статията ми в блога му, отваряйки линка с името на холандското уиски/. И благодарение на усилията на датския ми малцов другар и на неговата снимка, мога да ви представя днес Elmer T. Lee single barrel Kentucky straight bourbon, произведено в дестилерията Buffalo Trace /Бъфало Трейс/.
Ако се поразтърсите водени от любопитството си, навярно ще откриете данни, че историята на `и се свързва с други съществуващи преди нея дестилерии, намиращи се също във Франкфорт, Кентъки. Маркетинговите писания дори ще ви отведат до годините преди Независимостта на САЩ, за да ви представят значимата `и история /за справка: официалният сайт на Бъфало Трейс/. Е, аз нямам намерение буквално да пресъздавам тези писания и ще акцентирам на по-важните събития и имена от историята `и, а те не са малко. За предшественик на Бъфало трейс се сочи неизвестна по име дестилерия, основана през 50-те години на 19-ти век. Малко по-късно тя била закупена от полковник Едмунд Хейнс Тейлър, Младши, E.H.Taylor, Jr. /първото значимо име в списъка, наследник на двама от американските президенти – Джеймс Мадисън и Закари Тейлър/, който я прекръстил на „O.F.C“ – Old Fire Copper. Име, вдъхновено от използваната технология по подгряване на медните казани, а именно с дърва. В началото на 70-те години „Полковникът“ /на чието име дестилерията Бъфало Трейс е кръстила уиски/ изградил нова дестилерия, инвестирайки чутовните за времето си 70 000 долара. Дестилерията „O.F.C.“ била закупена от Джордж Т. Стаг /второто значимо име, което освен уискито от днешната статия е вдъхновило и създаването на един от най-скъпите бърбъни – Стаг бил търговец, който забогатял след търговия в Сейнт Луис/, като дейността на Тейлър се свеждала до лобиране на политическо ниво за въвеждане на по-високи стандарти в производството на бърбън, което през ранните години на 19-ти век меко казано не било на висота.
През 80-те години на 19-ти век дестилерията била засегната от пожар и се наложило да бъде издигната отново. Капацитет и складовите `и бази били разширени, като към средата на 80-те години бъчвите били насочвани за отлежаване в известните складове „А“, „B“ и „C“. Малко по-късно било въведено и парното подгряване на казаните. В края на века, през 1897г. към дестилерията се присъединил и Албърт Блантън /третото име от списъка/, който заел чиновнически пост, тъй като бил на 16 години. Блантън остава в историята на дестилерията с близо 60-те години работа в нея, включ. и с това, че успява да я съхрани по времето на Сухия режим, когато тя произвеждала уиски за „медицински нужди“.
През 1904г. дестилерията била прекръстена на George T. Stagg distillery. През 1921г. Блантън оглавил дестилерията, която през 1929г. била придобита от Shenley Distillers Corporation, които изградили нова дестилерия. През 1935г. бил изграден и склад „H“ – единственият метален склад на дестилерията, от който по-късно ще се пълни уискито за Blanton`s straight bourbon. През 1949г. към дестилерията се присъединил Елмър Т. Лий /мастър дестилър в идните 50-тина години/. Бил изграден и скрад „V“.
През 1992г. дестилерията била закупена от компанията Sazerac. През 1999г. името `и било променено на Buffalo Trace distillery. Към настоящия момент дестилерията произвежда около 10 млн. литра алкохол годишно, като част от него се отделя за скъпия бърбън Pappy van Winkle.
Елмър Т. Лий е знаково име за дестилерията. След близо 60 години в бизнеса той почива на 93 години през 2013г. и оставя след себе си дела, достойни за няколко живота. В негова чест хората от Бъфало Трейс пускат на пазара бърбъна, който ви представям. Той е пълнен само от една бъчва /single barrel/, бутилира се при 45% /90 proof/ и спада към категорията на стрейт бърбъните. Това ще рече, че: отлежава в нови обгорени дъбови бъчви от американски дъб за минимум две години, бутилира се винаги в натурален цвят и никога с подобрители или с добавни други напитки /каквата възможност стои пред канадското уиски/. Основата за произвоството му са минимум 51% царевица от кашата, която се допълва от ръж и покълнал ечемик. Напитката спада към групата на „sour mash“ /сауър меш/ бърбъните, при които части от предходната каша се добавят към новата, за да се подсили процеса на ферментация.
Аромат – демерара ром, портокали, канела, череши киснати в алкохол, ацетон, в някаква степен ми напомни на добрите вариации на Джак Даниелс. Долових още нотки презрели обелени праскови, дървесност, иглолистна дървесина, ягоди, карамел, нотки сушени плодове, смес между сок от праскови, сок от портокали и черешов ликьор, шоколад. Мирисът носи и чувство на свежест, мента, сладост и асоциация с мириса на кола /напитката/. Споменатите щрихи тъмен ром се засилиха с времето, като съзнанието ми асоциира мириса и с този на влажен шкаф. Появиха се асоциации с хляб грахам, пълнозърнести крекери и ръж. С вода – по-свеж, зелен и тревист. Вкус – сладникав, но не колкото издава аромата. Долавя се солидна пикантност, ферментиращи плодове, отново тъмен ром, чили, и мазно усещане, което скоро премина в сухота. Отприщва слюноотделянето, като се появиха асоциации със сливи, праскови и плодове с канела. Ръжта води парада и носи солидна пикантност. С вода – повече сладост и карамелови бонбони. Финал – среден, ръжена пикантност, слаба сладост, сгряващо усещане, сухота, дървесност, грейпфрут, лимонена кора, зелени подправки, крекери с подправки, „вкус гъби“ от чипс или подобна храна, както и праскови. С вода – цветни нотки, плодове, слаба пикантност и още горчивина като от лимонена кора.
Оценка: 87/100. Цена: неизвестна.
Страхотен блог, добре, че попаднах на него!
Привет!
Радвам се, че написаното от мен Ви харесва и че отделяте от времето си, за да го четете.
Аз съм Владимир.
Поздрави!