Whiskeytemple_Vladimir 
Съботната вечер донесе повод да си кажем „Наздраве“ и да опитаме няколко интересни нови уискита, едно от които бе възрастният 12-годишен Джим Бийм. Отдавна в блога не ви бях представял бърбън /и то в толкова напреднала възраст/ и реших да разнообразя поредицата от статии, посветени на шотландските опушени уискита с негово „алкохолно дефиле“. Марката Jim Beam съм сигурен, че ви е пределно добре позната, като нейният флагшип – „Белият етикет“ е сред най-продаваните бърбъни в света. България не е изключение. Но в следващите редове ще поговорим за разнообразието, което компанията предлага, включващо базата, стандартните вариации на Кентъки срейт бърбъна и по-особените и по-интересни негови вариации.
Историята на Jim Beam е положена преди да се родим – няколко века назад група немски емигранти поели на пътешествието на живота си до „Новия свят“. Сред тях бил и Якоб Бийм /това е английското звучене на фамилията, която променил от немското Бьом/. Якоб /Джейкъб биха го нарекли там/ се докопал до земя в Кентъки. Забелязал, че земята е подходяща за отглеждане на зърнени култури, сред които и царевицата и така започнал да дестилира алкохол, който през 1795г. започнал да продава под името „Old Jake Beam“ /имайте предвид, че в края на 18-ти век новата америаканска държава приветствала заселването на запад и обещавала привилегии и земя за всеки, дръзнал да поеме по неизвестния път – такъв типаж бил Бийм/. През 1820г. синът на Якоб, 18-годишният Давид, поел контрола над дестилерията и видял, че е настъпил удачен момент за разширение на бизнеса. Дестилерията била преместена в Нелсън Каунти, където благодарение на железницата стоката могла да бъде транспортирана по необходимата дестинация. След края на „Сухия режим“ компанията попаднала под управлението на полковник Джеймс Бийм, а дестилерията била изградена в Клермонт, Кентъки. На пазара се появило уискито Джим Бийм. Впоследствие членове на рода Бийм основали редица други дестилерии под „шапката“ на марката Бийм, като през 1960г. Буукър Ноу /Booker Noe/ бил определен за мастър дестилър на тази в Бостън. Освен познатите уискита на Джим Бийм компанията пуснала поетапно на пазара и по-редки и отбрани партиди като Knob Creek, Booker`s, Basil Hayden`s и Baker`s bourbon, които биват описвани като „премиум бърбъни“. Собственост на Jim Beam е марката Maker`s Mark, както и част от уискитата, съдържащи прилагателното „стар“/Old/ в името си: Old Crow, Old Grand-Dad, Old Overholt.
Историята на Jim Beam е положена преди да се родим – няколко века назад група немски емигранти поели на пътешествието на живота си до „Новия свят“. Сред тях бил и Якоб Бийм /това е английското звучене на фамилията, която променил от немското Бьом/. Якоб /Джейкъб биха го нарекли там/ се докопал до земя в Кентъки. Забелязал, че земята е подходяща за отглеждане на зърнени култури, сред които и царевицата и така започнал да дестилира алкохол, който през 1795г. започнал да продава под името „Old Jake Beam“ /имайте предвид, че в края на 18-ти век новата америаканска държава приветствала заселването на запад и обещавала привилегии и земя за всеки, дръзнал да поеме по неизвестния път – такъв типаж бил Бийм/. През 1820г. синът на Якоб, 18-годишният Давид, поел контрола над дестилерията и видял, че е настъпил удачен момент за разширение на бизнеса. Дестилерията била преместена в Нелсън Каунти, където благодарение на железницата стоката могла да бъде транспортирана по необходимата дестинация. След края на „Сухия режим“ компанията попаднала под управлението на полковник Джеймс Бийм, а дестилерията била изградена в Клермонт, Кентъки. На пазара се появило уискито Джим Бийм. Впоследствие членове на рода Бийм основали редица други дестилерии под „шапката“ на марката Бийм, като през 1960г. Буукър Ноу /Booker Noe/ бил определен за мастър дестилър на тази в Бостън. Освен познатите уискита на Джим Бийм компанията пуснала поетапно на пазара и по-редки и отбрани партиди като Knob Creek, Booker`s, Basil Hayden`s и Baker`s bourbon, които биват описвани като „премиум бърбъни“. Собственост на Jim Beam е марката Maker`s Mark, както и част от уискитата, съдържащи прилагателното „стар“/Old/ в името си: Old Crow, Old Grand-Dad, Old Overholt.
Днес ви представям Jim Beam 12 y.o. Signature Craft Kentucky straight bourbon. Това е 12-годишен бърбън, 43%, част от серията „Signature Craft“, включваща още Jim Beam Rare Spanish brandy cask finish, Jim Beam Quarter cask както и серия от шест 11-годишни бърбъни, при които разликите се дължат на използваните компонентни в кашата – Soft Red Wheat, Brown Rice, Rolled Oat, Triticale /хибрид между пшеница и ръж/, High Rye, и Six Row Barley/. Уискито е от категорията „straight bourbon“, което ще рече, че е отлежавало в обгорени нови дъбови бъчви от американски дъб и цветът му е натурален. Стрейт бърбъните са минимум 2-годишни, но тук имаме посочена възраст, която е сериозна, с оглед обстоятелството, че американските напитки стареят по-бързо от тези в Шотландия и придобиват оптимални качества по-рано заради различния климат и заради факта, че отлежават в активни нови бъчви. Именно заради тази особеност при стареенето на американските напитки ми бе интересно да опитам и най-възрастният Джим Бийм на пазара.
Аромат – дървесност, ферментиращи зрели плодове, сред които най-отчетливо разграничих прасковите, свежест като от бор, ръж и ръжен хляб, сладко от праскови, може би и слаб спомен за такова от сливи и круши, бутерка с боровинки, карамелизирани пуканки, нотка „шкаф“. Добавих вода – отключи се повече карамел. Вкус – ръж, пикантност, силна сладост, спомен за кайсии /кайсивева ракия/, отново силна дървесност, която описвам като „нотка шкаф“. С вода – масленост, слаба горчивина, още дървесност и танини в страничната част на устата. Финал – среден, сгряващо-пикантен, канела, мед, сладост, масло, сладко от праскови и череши, ванилов сладолед с бананов топинг. С вода – ментова свежест и още дървесност.
Оценка: 82/100. Цена: между 50-60 лв.
Оценка: 82/100. Цена: между 50-60 лв.
В обобщение: бърбън, силно повлиян от дългия престой в активните, нови бъчви, придаващи му прекалена за моя вкус дървесност. Стори ми се и не до там комплексен – независимо, че остана 30 минути в чашата и че го опитвах чист и с вода, не долових особено развитие и промяна.
