Dark Mode On / Off

Four Roses Single barrel #6-5R Kentucky straight bourbon


 Признавам си без бой – обичам бърбън. Не определена марка, а стила в неговата цялост. Знам, че значителна част от почитателите на шотландския скоч не изпитват силни чувства към традиционната американска напитка, но за мен той си е чудесна алтернатива на малцовото уиски от Европа и света. Има дни, в които настроението ми ме тегли към бърбъна и ръженото уиски, и вчерашният бе един от тях. Под ръка ми се намираше една от царевичните напитки, която намирам за мой личен еталон в бранша на достъпните разновидности – пълненият от едно буре „Четири Рози“ /Four Roses/. В далечната 2014г. именно негова друга вариация успя да ме впечатли, проправяйки си път към листата ми с персонални фаворити – тук е и ревюто ѝ. Няколко години по-късно опитах по-архаична бутилка, от онези на 43%, а непосредствено след това си купих и шишето, което виждате на заглавната снимка. То съдържа бърбън с неизвестна възраст /по закон е на минимум 4 години/, произхождащ от буре с № 6-5R, отлежавало в склад № ME. Тези детайли са отразени на етикета му. Също там е отразен и щедрият градус – 50%. Това, което е невъзможно да се отрази там е историята на марката, която е доста интересна.


 Историята на „Розите“ се свързва с името на Пол Джоунс Младши, който към края на 19-ти век, по-точно през 1888г., регистрирал правото да продава уиски с името „Four Roses“. Джоунс извършвал търговската дейност в Луисвил, Кентъки и към онзи момент закупувал дестилиран другаде спирт, който предлагал под споменатото горе търговско име.

 Бизнесът му потръгнал и през 1899г. Джоунс /по-точно е да се каже неговата компания, тъй като самият той починал малко преди това/ закупил дестилерията „The J G Mattingly & Bro. Distillery“. Дестилерията била основана от двама братя, които изпаднали във финансови затруднения и Джоунс я придобил на търг за 125 000 долара. По-късно, през 1902г. производителят бил продаден и с натрупаните средства, Джоунс и неговата компания придобили през 1922г. „Frankfort Distillery Inc.“, която пък притежавала и управлявала дестилерия в гр. Франкфорт, Кентъки /известна като Old Prentice distillery/. „Frankfort Distillery Inc.“ била една от шесте компании, които запазили правото да произвеждат спирт за медицински цели по време на „Сухия режим“ и това позволило на Джоунс да продължи да развива дейността си във време, когато почти всички съперници били принудени да преустановят дейността си.


 „Сухият режим“ бил премахнат през 1933г. „Frankfort distillery Inc.“ закупила дестилерията на Ститцел /Stitzel distillery/, която снабдявала преди това с произведен спирт. Очертавали се силни години и това наложило основаването на нова дестилерия, известна като „Four Roses“. В началото на 40-те години на 20-ти век наследникът на Пол Джоунс, Лорънс Джоунс, починал и това довело до продажбата на бизнеса на канадската компания „Seagrams“ /Сийграмс/. Към този момент бърбънът „Four Roses“ бил номер едно по продажби в САЩ. И тук става интересно.

 Новите собственици от „Сийграмс“ решили да пуснат на пазара и смесено уиски с името „Four Roses“, което  да продават редом с бърбъна. Тъй като разполагали с няколко марки смесено уиски, а били придобили и дестилерии в Шотландия, „Сийграмс“ преустановили предлагането на бърбъна „Four Roses“ в САЩ. Под това наименование се предлагало вече смесеното уиски, което далеч не покривало славата на предшественика си. Колкото и странно да звучи подобно решение, то било продиктувано от обстоятелството, че „Сийграмс“ притежавали марки, които искали да наложат в САЩ, а бърбънът насочили към европейския и азиатския пазар.


 Начинанието на канадската компания нямало щастлив финал. Поради не до там правилни решения тя фалирала и всичките ѝ марки били придобити от други компании. Така се стигнало до 2002г., когато японската компания „Кирин“ /Kirin Brewery company/ закупила не само марката „Four Roses“, но и дестилерията от „Сийграмс“. Славата на смесеното уиски, което те предлагали, била печална и новите собственици спрели производството му и изкупили предадените вече бутилки на дистрибуторите в САЩ. Едва след това започнали повторното предлагане на бърбъна на американска земя. От този момент насам „Четири рози“ повече не се отклонил от правия път и американският пазар често бива изненадван с лимитирани серии. Ако все още имате желание да прочетете повече за съдбата на марката, може да ползвате написаното тук. Чудесна статия, част от която ползвах и аз.

 За моя, а може би и ваша радост, тук се открива тази по-специална версия на „Четири Рози“. Към момента на покупката на конкретното стъкло, може би преди около две или три години, уискито се търгуваше за около 50 лв., което си беше чудесна цена. Последва повишение на цената му, дължащ се и на европейския отговор на въведените от САЩ мита за вносни продукти от Стария континент – може би помните, че между Европа и САЩ се разгоря скандал по повод субсидиране на определени авиокомпании, което ядоса Тръмп и доведе до прокарване на вносните мита, на което ЕС отговори с реципрочни налози. Това се отрази и на сегмента на напитките и бърбъните повишиха цената си с около 20%. Помня, че Booker`s се търгуваше за 100 лева, а сега цената му достигна около 120. Същата тенденция се наблюдава и при FR SB, който вече гони 60 лева /по спомен/.


 Аромат – сладост, спомен за ръж /кашата съдържа ръж/, роза, ванилия, горена захар, череши, канела, карамфил, портокал с карамфил, кафе, коледен сладкиш с портокал и коледни подправки, дървесност, усеща се интензивно. Долових лека парфюмност, нотти мед, намек за тъмен ром, сушен тъмен плод, асоциация със сладко от червен плод, сок от нар, напитка с мирис на диня, асоциация със смола или тамян. С вода – карамел, микс от червени и тъмни сушени плодове, пикантност. Вкус – сладост, пиперливост, намек за ръж, череши, сушени червени плодове, цитрус като мандарина или портокал с присъщата им киселинност, шоколад с червен плод и леко лютива чушка. С вода – сладост и то щедра, зряла череша, намек за ръж и цутрис. Финал – среден, сгряващ, сладникав, спомен за сок от портокал и грейпфрут, червени плодове, пикантност, мента, зелен лешник, лека масленост. С вода – сгряваща пикантност, сладко от рози, ръж, дървесно влияние, слаби танини.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии. Цена: около 60 лева.

 В обобщение: бърбън на стероиди с явно влияние на ръжта.     


   
Абонирайте се за публикациите от блога с електронната си поща
Важно: след като го направите, ще получите писмо от Feed Burner. В него е приложен линк, който трябва да отворите, за да активирате абонамента си.


Delivered by FeedBurner

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии