Whiskeytemple_Vladimir 
Булит /или Булейт, Булет/ беше един от първите бърбъни, които представих в блога. Това се случи преди три години. „Ревюто“ му бе не до там прецизно и впечатленията ми се градиха на една приятна вечер, в която пред мен стоеше бърбъна, мезе и шоколад /бяхме се събрали с приятел и замезвахме/. Разбира се, преди да пристъпя към комбинацията с храни, се опитах да нахвърлям бележки за качествата на течността, които да представя под формата на статия. До колко успях е спорен въпрос, тъй като статията изобщо не покрива настоящите ми критерии за качество, но такива бяха времената в началото на 2014г. Затова си обещах някога отново да ви срещна, а и себе си също, с красивата прозрачна буилка. Отчасти изпълних дадения завет, ревюирайки ръжената версия на Булит през 2015г., но съвестта ми все още не беше доволна, тъй като оранжевият етикет, напомнящ ми на вкусна печена тиква, все още не бе повторно опитан. И така до днес, когато с Яна си спретнахме малка зимна разходка, завършила с чаша царевична вкусотия, в която слънчево грееше тъмният цвят на Булит. Причината да го забавя бе проста – все се намираха други благинки, които плачеха за дебют /плач ви казвам/ в блога и след като в шуменските заведения не останаха нови неща за опитване, се отдадох на заслуженото повторение, което дъвча вече двайсет реда /лъжа, 16 са/. Ще започна с финалния извод: бърбън, който ни хареса, при това не струва милиони. Защо, ще спомена след няколкото реда за историята му.
Булит е марка бърбън, носеща името на фамилията Булит, за която се говори, че произвеждала уиски още през 19-ти век. Том Булит, наследник на рода, решил да захване отново семейния бизнес и дал началото на модерния живот на бранда.
В края на 90-те години на 20-ти век Билит била придобита от канадската компания Сийграм /Seagram/, която по това време притежавала и дестилерията на Four Roses. Същите тези „Четири рози“, които насочила към Европа и Азия, но не предлагала в САЩ. Именно в дестилерията в Лоурънсбърг, където се дестилирал и спирта за Four Roses, бил произвеждан Булит.
По-късно уиски бизнеза на Сийграм бил придобит съвместно от Диажио и Перно Рикар. В дял на Diageo попаднала марката „Булит“, която отскоро има нов дом – повторно отворената дестилерия на „Ститцел-Уелър“ /Stitzel-Weller/ в Кентъки.
Може и да прозвучи нагласено, но през цялото време на дегустацията Булит ми напомняше на Four Roses. Тогава още не знаех подробностите за съвместното им минало, на които попаднах сега, пишейки статията. Яна е свидетел в думите ми. Сходството в профила на двете марки се дължи на високия процент ръж, ползвана в дестилираната каша и във факта, че до отварянето на Ститцел-Уелър Диажио е набавяла уиски за Булит именно от дестилерията на Розите. Възможно ли е уискито в бутилката да произлиза от там? Може би. Всъщност, дори и в новия си дом Булит би следвало да наподобява профила на по-старите си събратя, предлагани преди години на пазара, за да се запази приемствеността в характера му. Заради това уискито, макар и произведено в Уелър, би могло да носи сериозни прилики с това, дестилирано преди години. Разбира се, бойно обучените носове и експерти може би ще намерят разлики между различните партиди, но за повечето от нас те навярно биха останали скрити.
Булит е Кентъки стрейт бърбън. „Straight bourbon“ подсказва, че е минимум 2-годишен. Американският кодекс обаче въвежда и друго изискване за възрастта на стрейт бърбъна: ако той е под 4-годишен, това следва да се отрази на етикета. В случая липсва подобен текст, което подсказва, че уискито е поне 4-годишно, което пък индикира, че е произведено в дестилерията на Four Roses /Ститцел – Уелър отваря повторно през 2014г./. Стрейт бърбънът винаги е неоцветен и като при всяко уиски овкусители не са допустими /нито пък захар/. Произведен от каша, в която основно място е било отредено на царевицата /минимум 51% по закон/, допълвана от ръж и ечемик. Цялата вкусова асамблея е бутилирана при 45% алкохолно съдържание.
Аромат – пикантност, ръж, сладко от праскови, череши марашино, лешници, мед, свежест, цитрус /лимон, лимонена трева/, стафиди, маслени стафиди, ким/ кимион, лека спиртност, намек за пъпеш, карамфил, нотка шкаф /мухъл ако щете/, ябълки и горена захар. Бутилката бе току-що отворена и мирисът бе леко агресивен, но ми хареса. С вода – по-слаба пикантност и спиртност, солена подправка и повече карамел. Вкус – сладост, слаба пикантност, намек за ръж, портокалова кора, дървесност, череши, мента, свежи зелени ябълки и джинджифил. С вода – още сладост, дървесност и слаба пикантност. Финал – среден, маслен, носещ асоциация с череши, череши киснати в алкохол, сгряващо усещане и приятна пикантност, сладост, нотки тъмен сушен плод, лека метална нотка, тревистост. Липсва горчивина. Долових и асоциация с варена млечна царевица, палачинки с мед и масло, дори филия с мед и масло и слаб солен спомен. С вода – вече се появиха слаби танини, горчиви ядки, може би кафе и споменатият солен привкус.
Оценка: 85-86/100. Цена: между 30 и 40 лв.
В обобщение: бърбън по мой вкус.
