Whiskeytemple_Vladimir 
Затишието в блога приключи и след няколкодневна ваканция на морския бряг се връщам към поредното уиски ревю. Почивката бе повече от отлична, но приключи само, за да ми позволи да концентрирам усилията си отново към творенето на статии и смисловата подредба на буквички и думи. В унисон с морската тематика в статия № 444 ще ви представя едно „морско“ уиски, чието име в превод на български означава „Вълни“. Waves е 7-годишен дестилат, предлаган от дестилерията на Брухлади около 2006г., която както навярно знаете се намира на шотландския остров Айла, заобиколена от бурните вълнисти води. С идеята да спестя време и да не се повтарям ще пропусна историческите данни за производителя, които все пак може да откриета в раздела с дестилериите по-горе или в статиите вдясно, попадащи под етикета „Bruichladdich“.
Течността и снимката ми бяха предоставени от приятел, който разполагаше с достатъчно уиски и желание, от които реших да се възползвам, тъй като този ботлинг официално вече не се предлага. Може да го откриете някъде, но той несъмнено би бил по-скъп от реалната му някогашна цена /в България съм го срещал за около 140 лв/. Благинката е доста млада и определено не бих ви посъветвал да я купувате на сляпо, без да сте сигурни, че профилът `и съответства на вашите предпочитания. Идеалният вариант е да я срещнете в някое заведение и да я опитате сами, но вероятността това да се случи е прекомерно ниска /мисля, че я има в бар Masterpiece в София/.
Това, което мога да ви предложа са кратките би бележки, които в никакъв случай не считайте за неоспорима истина или факт. Те се базират на опитаната мостра от младото 7-годишно уиски, бутилирано при 46%, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Основнаата матурация на уискито протича в бъчви от бърбън, като през финалните месеци то е прехвърлено в бъчви от подсиленото вино мадейра, за да се придаде малко повече блясък на това опушено уиски. По правило, дестилерията Брухлади бутилира под същото име неопушено уиски. Waves е изключение и ечемикът за него е сушен на огън, подхранван от торфени буци, които успяват да му предадат „торфен“, опушен мирис и вкус, а съдържанието на торф се равнява на 18 фенолни единици на милион.
Аромат – лека опушеност /лека по моите разбирания/, пикантност, далечна асоциация с мириса на пластмаса, която бързо отстъпи пред спомена за мириса на тютюн, слабата сладост, стафиди, мед, прясна дървесина, нотките жълт екзотичен плод /папая – манго/ и споменът за мириса на филия с мед и масло. Ароматът ми напомни и на този от овесена каша или подобна зърнена закуска, съчетан с щрихи ябълки, станиолче от цигари, марципан, анасон, тревисти ноки и асоциация с мириса на ванилия и сметана. С вода – „потъмня“ и разкри повече тъмноплодови нотки и шоколад. Вкус – мазен, опушен, сладникав, пикантен, отприщва слюноотделянето, носещ спомен за зелен и жълт плод /ябълки/, както и нюанс на лимонена кора. С вода – не се промени съществено. Финал – къс до среден, слаби танини, опушеност, слаба сладост, джинджифилова пикантност, тревистост, зелени подправки, зелени ябълки, сурови орехи, нотки препечено, като се долавя и спиртността. С вода – повече танини и слаб спомен за гроздов сок.
Оценка: 80/100. Цена: неизвестна.
