Whiskeytemple_Vladimir 
Лятото е сезонът, през който консумацията на твърд алкохол намалява, за сметка на по-леките вина, бири, коктейли и ликьори. Поне такива са моите наблюдения. Топлото време в съчетание с употребата на високоалкохолни течности води до обезводняване и някак не е удачен избор за ранноследобедна консумация. Затова и аз разредих контактите си с „водата на живота“, опитвайки се да ги вместя в по-тъмната част от денонощието. През последните няколко дни и носът ми реши да си вземе отпуск, опитвайки се да ме лиши от важното си присъствие при уиски дегустациите. Но в моментите на проблясък, било той метеорологичен или назален, се опитвам да поддържам ритъм и да попълвам страничките в блога. В такъв щастлив отрязък от времеви-пространствения континиум се отдадох на поредното уиски ревю, което ако не бъркам носи номер 438, в което искам да ви запозная с нещо „агнешко“ – младото уиски от дестилерията Глендронак, намираща се в шотландските Висини, което носи името „The Hielan“ или в превод – Висини. Благинката е 8-годишна и от около година се намира и на нашия пазар. В шкафчето ми се скучаеше мостра от нея, която отлях по време на Уиски фест 2015 и именно нея реших да опитам в петък.
В блога са налични не едно или две представяния на уиски от дестилерията GlenDronach, които може да откриете в раздела с дестилериие по-горе, вдясно при категорията „етикети“ или навярно под тази статия, като предложени публикации. За тези от вас, които до сега не са попадали на уиски с името Глендронак ще вметна, че то се превърна в символ на качество и богат шери профил в последните 8 години – през 2008г. дестилерията бе закупена от предишните господари от Перно Рикар и новите управници /заменени вече от компанията Браун-Форман, които притежават и марката Jack Daniel`s/ се постараха да предложат високо качество на поносими цени, практика която остава чужда за други производители, заливащи ни с кухи рекламни фрази и с безбожно надценени дестилати. Споменах шери профила на уискито Глендронак и е редно да поясня – преди години голяма част от производството е отделяно за смесени уискита. Но пък в складовете на дестилерията са съхранявани бъчви, предимно от европейски дъб /бивши бъчви от шери/, пазещи в тишина и покой интересни млацови течности, които благодарение на Били Уолкър видяха бял свят в този си вид, а не като „пълнеж“ за някой бленд. За няколко години Глендронак успя да предложи редица изключително стари, лимитирани и вкусни благинки, които предопределиха всеобщото мнение за гамата на Глендронак, която се възприема като синоним на дестилати с висок алкохолен градус, бутилирани в натурален цвят, без студена филтрация и при богат шери облик. По ред причини хората от компанията решиха да предложат едно ново уиски, при което освен познатите 46 градуса, липсата на „оцветяване“ и отсъствието на студена филтрация споменатите шери бъчви бяха допълнени и от такива от бърбън, за да се получи напитката, която представям днес – The Hielan. Идеята за комбинация между двата вида бъчви и посочването на конкретна възраст бяха едни от стимулите да опитам и този представител на бранда, като тайно се надявах да открия един чудесен малцов великан. Не мога да кажа, че очакванията ми се оправдаха в пълна степен, но нека ви представя и кратките си дегустационни бележки, преди да отредя няколко реда за заключение.
Аромат – добре изразена сладост, винени нотки, бонбони гумени мечета, захарен памук, пикантност, череши, следи от шери, мед, екзотични плодове /банани най-вече/, пакетче с подправки, доза спиртност, тревистост, ферментиращи плодове, ябълки, зелен пъпеш /сорт Галия/. След време асоциацията с горена захар и захален памук се засилват, както и нотките шери, съчетани с мирис като от обгорено дърво. Постепенно плодовите щрихи вземат връх, но плодовете са по-скоро „светли“, а не характерните за шери отлежалото уиски тъмни сушени плодове. С вода – кутийка от цигари и доза свежест. Вкус – сладък, силно пикантен, маслен, восък, кайсии. При второто отпиване плодовата сладост се засили, като долових и нотка ананас и слаба опушеност, дължаща се навярно на шери отлежалото уиски, което често носи подобен облик. Появи се и слаба какаова горчивина. С вода – сладост, съчетана с лек грейпфрутов нюанс. Финал – среден до траен, малцов, тревист, пикантен, сладникав, жълти плодове, зрели праскови, сладко от бели череши, жълти сливи, дървесност, слаби танини. С вода – танини, макар и не прекомерно силни, дървесност и последваща сладост.
Оценка: 82-83/100. Цена: между 60 и 70 лв.
В обобщение: адмирации към този млад продукт, който носи непознатата за 21-ви век възраст от 8 години. Ако трябва да отделя 60-70 лв за уиски бих се насочил към по-стария му батко, GlenDronach 12 или BenRiach 12, при които имаме цялостно шери отлежаване и за мен заслужават покупка на цяла бутилка.
