Dark Mode On / Off

Dalmore Black Isle 12 y.o. single malt whisky

 

 Далмор се радва на засилено внимание в блога и ако погледнете някои от предложените статии под тази, раздела с дестилериите по-горе или категорията „Етикети“ вдясно може да се убедите, че за краткото време, в което списвам сайта съм опитал не малко представители на дестилерията. Обяснението за това звучи някак емоционално – именно малцовите дестилати на Dalmore бяха едни от онези, които ме запалиха преди време по уискито, наред с клиповете в интернет, на които мастър дестилърът Ричард Патерсън вербува хора за каузата на компанията. Не мога да отрека, че дизайнът на бутилките е един от най-добрите, които са ми попадали. Първо, защото изглеждат като стойностен предмет и второ, защото позваляват да се види почти целия обем на бутилката през прозрачното стъкло, за което спомага и минималистичният етикет. За нещастие, уискито е с подсилен цвят и това, което виждаме е „програмирано“ да ни се хареса – човешкото око възприема тъмния цвят, подсилен в случая с карамел Е150а, като символ на качество. Това е една от причините да изпитвам и някаква форма на яд спрямо политиката на компанията собственик, наложила унифицираната практика по „боядисване“ на дестилатите си /тук влизат и тези на Джура и Фетеркерн/.
 
 Друга неприятна привичка на собствениците е, че се изживяват като кралете на бала и си позволяват да налагат абсурдно високи цени на иначе не лошите си напитки. За пример ще ви дам добрия Dalmore 15, който преди година или малко повече струваше около 90 лв, а сега официалната му цена клони към 120 лв. Аналогична е тя и на запад и стойността му тук е определена в унисон с централизираната политика на компанията. Срещу това получаваме приятно уиски, което за нещастие е бутилирано при законовия минимум от 40% и е студено филтрирано. За сведение, 18-годишният GlenDronach, бутилиран в натурален цвят, при 46% /по спомен/ и в отсъствие на студена филтрация се предлата за около 150-160 лв, при което целия период на стареене прекарва в бъчви от шери, които както може би знаете струват в пъти в повече от бърбън бъчвите, които стоят в основата на всеки Далмор. Мисля, че ако човек не е безумен краен почитател на марката ще потвърди, че нещо не е наред с ценообразуването при Далмор.
 
 Но нека от общото се върнем към частния случай, който днес се материализира под формата на 12-годишния Далмор, наречен Черният остров /Black Isle/. Уискито е било предназначено за магазините по летищата и за разлика от последните решения на Dalmore, които крият годините си като чувствителни дами, Черният остров е означен като 12-годишен – период прекаран в бъчви от бърбън и шери. Не мога да ви кажа с категоричност как точно отлежава – прочетох, че матурацията протича поравно в бърбън и шери бъчвите от испански дъб, но не знам дали за приготвянето на партидата са смесени 12-годишни бъчви от двете категории или след първоначалния период от 6 години, уискито е прехвърлено в европейските дъбови бъчви, технология известна като „финиширане“. Благинката е оцветена, носи 40 градуса и е студено филтрирана. Откъде идва понятието „Black Isle“?
 
 Черният остров или Black Isle е полуостров, разположен в близост до дестилерията, която се намира в шотландските Висини. В историята на уиски производството е съществувал и друг „Черен остров“. През 17 и 18-ти век в Шоландия са били години на смут и борба между роялистите от Англия и наследниците на шотландския трон. Това противоборство ескалира в Якобитското въстание, при което шотландски кланове и благородници се изправят срещу Короната и губят жестоко. Основната сила на скотите е идвала от високите планински райони, които най-общо наричаме Висини. Именно там се е подвизавал и родът Феринтош, който обаче подкрепил английските сили и с това си навлякал гнева на сънародниците си. След като бунтът бил потушен и англичаните спечелили, Феринтош получили правото да произвеждат уиски, което не се облагало с данъци и тегоби, което за онези времена си било голяма привилегия. Почти до края на 18-ти век производството на уиски във Висините било или изцяло забранявано, или ограничаво и облагано със свирепи тежести. Но пък Феринтош успяли да се ориентират и натруупали състояние от производството на уиски в дестилерията Black Isle, чието уиски е възпято и от националния поет на шотландците – Робърт Бърнс в поемата му „Scotch Drink“. По-късно Феринтош фалирали, а с акцизните актове от края на 18-ти и началото на 19-ти век положението във Висините било изравнено с това в другите части на Шотландия. Дали тази история е вдъхновила името на уискито не мога да ви кажа. Ще споделя, че снимката и мострата от него достигнаха до мен и вас благодарение на приятел, който помоли да остане в сянка. 
 
 
 Аромат – тъмни сушени плодове, мирис като от тъмен влажен килер, плодове киснати в алкохол, сушени фурми, сини сливи, крем с кафе, билков чай, слаба сладост, боров мед, тревиста нотка, кожа, тютюн, подправки, мандарини /Клементини/, сушени боровинки, доза спиртност, солена нотка, мокра дървесина, билки, следи от шери. С вода – подправки, споменатият билков чай присъства и тук, шери и дървесност. Вкус – пикантен, манадарини, цитрус, масленост, която впоследствие бе изместена от чувство на сухота, восък, сладост, чили и джинджифил. С вода – повече сладост, солена лакта и пикантност. Финал – къс до среден, малц, слаба сладост, сухота, какаова нотка, пикантност, спомен като от сушен тъмен плод, цитрус. Постепеннно сухотата и горчивината се засилиха, при което ми напомни на вкуса на тъмната бира „стаут“. Още тъмен шоколад и слаба асоциация с червен плод. С вода – дървесност и сухота.
 Оценка: 81/100. Цена: неизвестна
The best is yet to come, right? What we’ve got here? It’s another #singlemalt #whisky, bottled as #dalmore : #whiskey which comes from the #scottish Highlands. A friend of mine has a bottle of it and offered me a sample, which I’m reviewing right now. So, is it good? First of all, let’s say it’s colored, chill filtered and it’s bottled at 40%. I guess this variation, called Black Isle was offered in the #travel retail. Black Isle is a peninsula in Highlands, surrounded by water. I think the name of this whisky derived from the Black Isle #distillery which operated in the 17th century by the Ferintosh family. Ferintosh family supported the Crown against the Jacobites and they were given the right to distill tax free. Their whisky was so popular and Robert Burns chanted Ferintosh whisky in his poem Scotch Drink. I think, during the 18th century Ferintosh bankrupted and lost their fortune. Let’s get back to the Dalmore: On the nose: typical Dalmore, #sherry influence, some tangerines, damp cellar, dried fruits like figs and prunes, close to none sweetness, leather and tobacco, some salty note, stewed tea, coffee, pine honey and evident freshness. On the palate: spicy tangerines, ginger and chilly, dryness, resin, cocoa. A bit waxy , too. With water remembrance of a salty caramel. Finish: short to medium. Spicy, dry, dried dark fruit, tannic, cocoa chocolate, citrus, maybe some red fruits as well. With water: didn’t change that much. In conclusion: I can’t call it a spectacular dram. Honestly, if I had to choose I’d go for other Dalmore expression. Didn’t live up to my expectations. #wwavcollection #spain #bourbon #wine #whiskyporn #whiskeyporn #bulgaria #scotland #scotch #bodega #tasting #blog #whiskeytemple
Снимка, публикувана от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии