Whiskeytemple_Vladimir  |
| източник на снимката |
Тръгна ми онзи ден на малцово уиски Глендронак и в спокойните вечерни часове на отминалия ден реших да се подложа на „нечовешки мъчения“. Знаете, трудна работа, но някой трябва да я свърши. Това, което трябва да знаем за благинката е, че е част от серия от няколко различни ботлинга на дестилерията, известна и като „партида 15“ /Batch 15/. За разлика от по-достъпните разновидности, при които се смесват доста на брой бъчви, то бутилките от тази серия /и аналогичните `и/ се пълнят само от една бъчва, без течността да се разрежда с вода преди бутилиране. А това, в съчетание с вече утвърдената практика на шотландския производител да предлага шери отлежало уиски с доста високо качество, автоматично превръща стъклата в желан обект за по-заможните колекционери и ентусиасти, готови да се сдобият с бутилките при първа възможност. Моите възможности са скромни и не мога да участвам в тази надпревара. Но пък мога от време на време да отстрелвам по някоя и друга капка от така жадуваните малцове, ако ги открия.
Този път бях достатъчно настоятелен и грабнах комплекта с мострите. Вече представих първите две от тях и поетапно и другите шери красавци ще се появяват в блога. Определението „шери красавци“ не е случайно – и днешният Глендронак е прекарал изключително дълъг период в една единствена шери бъчва от типа „шери бът“ /sherry butt/, с номер 43. Моята мостра произлиза от бутилка № 160/588. Възрастта на уискито е значителна – цели 24 години. Течността е дестилирана на 15.01.1993г. и е затворена в шишета през май 2017г. Алкохолният градус на благинката е доста висок – 59,2%, което означава, че компанията не е загубила голямо количество спирт вследствие на фира. Обикновено алкохолът се пълни в бъчвите при около 65% /плюс-минус/. Съдейки от общия брой бутилки, произлезли от бъчвата, бих предположил, че е загубена повече вода от обемното съдържание, тъй като вместимостта на един бът е около и над 600 литра, а от конкретния бутилките са 588. Уискито не е студено филтрирано, а цветът му е изцяло натурален. Всичко изброено дава пълното наименование на уискито: Glendronach 24 y.o. single sherry butt #43, cask strength single malt whisky, vintage 1993.
Аромат – интензивен мирис, в който доминира дървото и следите от шери. Спомен за кола, подправката карамфил, демерара ром, черешов ликьор, дафинов лист, зърнен какаов сладкиш /flapjacks/ със сушени череши, тъмен шоколад, кафе, прасковен ликьор, презрели праскови, стафиди и ягоди напоени в ром или бренди, шоколадови бонбони с подобен алкохол, тирамису, какао, сладост, лешников сладолед. Уискито престоя над час в чашата, докато подготвях снимките. През това време не загуби от чара си, а тъмните плодове и шоколадовите щрихи получиха още по-силен тласък. Долових и намек за сяра, описван като спомен за мириса на клечка от кибрит и мотив на ферментиращ портокал. С вода – спомен за екзотичен плод, отново клечка от кибрит, още тъмни плодове, къпини, боровинки и карамел. Вкус – мощен, интензивен, пикантен, но слабо спиртен. Спомен за тъмни сушени плодове, червени плодове киснати в алкохол, следи от виното, сладост, тъмен шоколад, танини, дървесност, спомен за опушеност, но много слаба и граничеща с усещането от прашния под в традиционните каменни складове. Заради високия градус влагата от езика бива изсмукана. Появи се спомен за ром или бренди, канела, прегорял карамел и портокалови резени поръсени с канела. С вода – сладост, пикантност, но доста по-стихнала. Дървесност и усещане за трохи. Финал – среден до траен, нотки какао, намек за прегоряло, пикантност, брауни, танини, сладост, която взема връх, спомен за зрял грейпфрут, форма на свежест, тъмна бира стаут /stout/, сос барбекю с характерния му сладникаво-опушен стил. С вода – танини, последвани от сладост, пикантност, какаов мус със сушени тъмни плодове и ананас.
Оценка: 88/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: около 300 евро.
В обобщение: мощен шери гигант, явяващ се типичен представител на стила на дестилерията.
