Whiskeytemple_Vladimir 
Продължавам с представянията на дестилати със сложни имена. Днес на ред е уиски от островната шотландска дестилерия Брухлади /името има келтски или галски произход и затова не се произнася като Бруичлади, Бручладич и т.н., а като Брухлади/. От визията на бутилката можем да предположим, че е от отдавна изминал период – доколкото съм запознат, първата партида на „Рокс“ /Скали/, както е наречен господинът в бутилката, е пусната на пазара около 2007г., след което мисля, че партидата е поддържана за още няколко години, но към настоящия момент вече не се предлага и за да опитате Rocks трябва да попаднете на правилното място в правилния момент. Как открих моята мостра?
През юли 2015г. бях на гости в София за рождения ден на мой приятел и на следващия ден, часове преди да поема към Шумен, плациках кафе в заведението, където предната вечер се бяхме събрали. Влязох да огледам какво имат зад бара и евентуално да отлея мостра-две в останалите празни шишенца. Знаете предполагам, че ползвам стъклените шишенца, за да си пренасям уиски, което не съм могъл да опитам на място. Беше лято, жега, а денят бе в началото си и нямах намерение да опитвам течност различна от кафе или вода, но още с влизането си в забелязах няколко интересни стари шишета, част от които стояха почти непокътнати. Като това от снимката. Ако прочетете статията ми, посветена на Highland Park 18 y.o. single malt whisky в кръглата му визия от преди 5-6 години ще забележите, че неговата снимка е правена на същия бар.
Освен шишетата впечатление ми направи и един посетител, който се бе разтекъл по бара и мрънкаше несвързано. Предположих, че е „снощен“ и се стараех да не му обръщам внимание, тъй като освен че лъхаше на алкохол /набиваше „клин“ с бира/ имаше вид и на леко предозирал някои други вещества. Докарваше визията на гумените мечета, но след много вълшебен сос и ферментирали гъби. В тази ситуация се разположих на около метър-два от него на бара, извадих посудата си и започнах да предявявам претенции за бутилките, да ги снимам, отливам и надписвам. И същевременно, „контузеният“ господин, който дотогава общуваше фриволно с приятелките зад и около рафта с шишетата, се загледа в сръчните ми нинджа движения и захълца още по-силно. Никой в този бар не бе очаквал, че ще се появи образ като мен, тъй като повсеместно се пият бири и по-познати уискита, а аз бях като излязъл от Средната земя – съсредоточен и пъргав странник, който с ловкостта на елф-малцофил преливаше непознати отвари в малки колбички и запечатваше момента с дяволското творение, наречено „телефон с камера“. Персоналът също бе извън кондиция и трудно сработваше какво говорех, което засили усещането ми, че съм паднал от друга приказна планета. Но за щастие успях да прехвърля ценните капки без загуби. Единственото, което чух по мой адрес от чичко-тревичко бе признанието, че съм някакъв голям мошеник, след което продължи да завалва думите към сервитьорките като малко дете, завалващо снежните топки към бъдещия снежен човек.
Сега няколко думи за самото уиски. Няма посочена възраст, но предполагам е на не повече от 5-6 години. 46-градусово е, но не мога да съм категоричен дали е студено филтрирано и дали е с подсилен цвят /Брухлади по правило не оцветява уискитата си, а и не ги филтрира, но на бутилката нямаше надпис в този смисъл/. Цветът му е доста тъмен, но за това можем да потърсим обяснение в използваните бъчви – след отлежаване в такива от бърбън, уискито е прехвърлено за няколко месеца във винени бъчви от френския район „Banyuls“, разположен в южната част на страната, в близост до Испания. Ако бъчвите са били още пресни и мокри, то без проблеми цветът би могъл да се дължи на тях.
Аромат – доза спиртност, плодово сладко, карамел, карамелизиран плод, кайсии, сладко или компот от кайсии, мед, банани, бонбони харибо /гумени мечета/, сладост, флоралност, подправки /канела/, нотка кола и сгряващо усещане. Мирисът му определено е младежки, т.е. на младо уиски, като донесе и асоциация с бонбони пияни вишни, зелена/ зърнена нотка, свежест, ферментиращ плод, щрихи соев сос, зелени билки/ магданоз, като спомената зелена, тревиста нотка ми напомни на профила на смесено уиски /уискито обаче е едномалцово/. С вода – плодов бонбон, спомен за порто и за уиски, отлежало в бъчви от порто, малц, малини, малинов крем или манилов чийзкейк. Вкус – маслен, обилно сладък, слабо пикантен, отприщващ слюноотделянето, плодов /нотки сушени плодове/, нищожен спомен за опушеност. Постепенно пикантността се засили и се появи усещане като от ментова дъвка и слаба асоциация с цитрус. С вода – силна сладост, масленост, асоциация с плодови бонбони и по-слаба пикантност. Финал – къс до среден, пикантен, зелен и тревист, свеж, сладникав, много слабо опушен, носи асоциация с череши, но не като плод, а като вкус от напитка или дъвка с профил „череша“. Постепенно стана по-сух, появи се слаба горчивина, както и спомен за дъвка. С вода – интензивен, нищожна горчивина, дървесност и сладост.
Оценка: 82/100. Цена: вече не се предлага.
