Dark Mode On / Off

Octomore 06.2, 5 y.o. single malt whisky

 

 Това уиски е като филм за Хелоуин – трябва да плаши, да гъделичка любопитството с черната си матирана бутилка, върху която грее червеният надпис, така както тъмнината и светещите в нея червени очи будят едновременно страх и интерес. Интерес, който те принуждава да навлезеш в непознатото. А след завръщането си, ако си от щастливците, навярно ще бъдеш променен …
 
 Здравейте, приятели! Не се плашете – всичко с мен е наред и не съм потънал в „Зоната на здрача“. Причината за непривичното встъпление в разказа ми бе снощната ми среща с „торфеното чудовище“ – Октомор. Уиски, за което легендите по баровете твърдят, че било с вкус на асфалт, а следите от опушеността му траели с дни. Да ви кажа ли моето мнение: ала-бала-портокала. 🙂 Уискито се оказа приятна изненада, но нека позапълня няколко реда с историята на родината му – дестилерията на Брухлади.
 

 Дестилерията Bruichladdich се намира на о-в Айла /произнася се Брухлади/. Онзи остров с изключително „торфените“ /т.е., ечемикът за уискито се суши на скара, под които гори огън, захранван от сухи торфени буци/ уискита. Знаете, че не съм им такъв фен, независимо, че ги намирам за доста интересни. Основана е през 1881г. от членове на фамилията Харви – Робърт, Уилям и Джон, като собствеността въру дестилерията остава семейна до 1929г., през която година проиводството спира. Фамилията пък потомствено се занимавала с дестилирането на уиски /по данни още от 1770г./, което означавало само едно – натрупан опит, който да бъде материлизиран в качествен продукт. През 1938г. била продадена на Хатим Атари, Дж. Хобс и Александър Толми за 23000 паунда. В следващите десетилетия собствеността се сменяла неколкократно, като през 1975г. била придобита от Whyte & Mackay. През 1995г. отново затворила врати и през 2000г. била продадена на консорциум, носещ иметоBruichladdich Distillery Co. Ltd.“ /ръководна роля, в който имал независимият бутилировач „Мъри Макдейвид“/ за 6,5 милиона паунда. Новите собственици решили да въздигнат дестилерията до нови висоти и за директор бил назначен Джим Макеван, трупал опит на сходна позиция в съседната дестилерия на Bowmore. През 2001г. мощностите отново оживели и продукцията се възродила. И така до 2012г., когато дестилерията била придобита от „Remy Cointreau“, но вече за сумата от 58 млн. паунда.  Освен уиски с марката „Bruichladdich“, дестилерията произвежда и едномалцовите уискита Port Charlotte и Octomore, като и двете са силно опушени /т.е., ечемикът за уискито след накисването си във вода и в процеса на превръщането му в малц се суши на скари, под които гори огън, подхранван с горящи торфени буци, отделящи специфичния разпознаваем мирис на пушек, който се придава на ечемика/, както и джин.

 
 Снощи, както ви споменах, имах удоволствието да гостувам в Мартини бар във Варна. В началото на деня нямах намереието да пропътувам 160 км в двете посоки, но верни другари решиха да ни пренесат в морската ни съседка. И не след дълго аз и Яна се озовахме на удобния дървен бар. Исках да си припомня профила на Highland Park 18, който преди време ми беше харесал /защо останах разочарован ще ви споделя навярно в следващата статия/ и след като занулихме чашите /25 мл. – това е моето „малко“/ реших да скочим в неизвестното, в случая в супер опушеното уиски Октомор, част от гамата на Bruichladdich. Дестилатите с това име са около десет и се отличават с: високи до небето цени /над 200-300 лв/, с младост /най-старото уиски е 10-годишно/, с висок градус /конкретното бе 58,2 %/, с високо съдържание на феноли /опушеността в малца се равнява на 167 ppm – за сведение, при Laphroaig 10 е около 40 ppm/ и с черната матова бутилка /изключението е бяла матова бутилка/, която аз намирам за доста секси. 
 
 Историята на марката гласи, че името зад нея е вдъхновено от едноименна ферма на господин от о-в Айла, в която от векове се произвеждало уиски, а идеята за създаването `и било почерпена /буквално/ от няколко чашки с уиски. Така се зародила серията „Octomore“ – соченото за най-опушеното уиски в света. Ако ви кажа, че размерът /на фенолите/ няма значение ще излъжа. Истината е обаче, че след едно определено число нашите рецептори не биха могли да отграничат 90, 140, 230 и т.н. мерни единици за опушеност. Затова не се плашете от стойностите на бутилката. Не казвам, че уискито не е опушено – основната идея зад обаче е изцяло маркетингова. Това няма да ви го каже някой представител на компанията. Никой от компанията няма да ви каже и защо, по дяволите, това интересно и вкусно /опа, издадох се/ уиски струва толкова много – 200-300 лв и нагоре.
 

 

 
 Уискито е 5-годишно, споменах с какъв градус, отлежава в бърбън бъчви и в такива от областта Лимозин във Франция. На горната снимка бутилката му е легнала. Нека поговорим за съществените му характеристики. 
 
 Аромат – крем /медикамент/, сладост, тропически плодове, солидна опушеност – сажди и огнище, бекон или друго пушено месо, ванилия, мента/ евкалипт. С вода – крем /този път за хапване/, готвено, бадеми и още опушеност. Вкус – маслен /дължащ се на високия алкохолен градус/, отприщва вълни от слюнка и изсушава влагата от езика, сладост, силен спомен за горена захар, лешници и опушеност. С вода – маслен, сладък, пикантен, отприщващ слюноотделянето. Финал – среден, ядки, сладост и още опушеност. С вода – мед, мента, сладост и още, още опушеност.
 Оценка: 86/100. Цена: над 200 лв. /бутилката е предназначена за летищата, но може се намира и извън тях/.
 
 В обобщение: силно, наистина силно опушено уиски, което обаче ми хареса. Далеч от понятието комплексност или разнообразие – водеща е силната му опушеност. Младостта му не е плоблем, фенолите също. Проблемна е високата му цена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии