Спомням си как преди повече от две години си поръчах две бутилки Longmorn 15 y.o. от български сайт за общата стойност от 120 лв. Стори ми се напълно поносима цена за две бутилки 15-годишно уиски, бутилирано при 45% алкохолно съдържание. Почти веднага след доставката отворих едната и я подложих на не до там задълбочено ревю. Беше ми допаднала, но по ред причини не ме впечатли силно. Стори ми се вкусно уиски, което обаче може би надцених. Или надцених възприятията си към онзи момент. А може би изградих преценката си въз основа на току-що отворена бутилка, което вече се опитвам да не правя. Е, от онзи ден изминаха повече от две години, през които опитах доста неща. Именно дегустирането на различни дестилати изгражда възприятията ни в най-пълна степен. И отново се реших да опитам Лонгморн 15. Именно това е и онази бутилка, която пред две години отдаде част от съдържимото си за благото на ревюто. Именно това е бутилката, която две години имаше време да се развие под влияние на въздуха и която от декември 2015г. загуби част от съдържанието си, тъй като я представих по време на уиски дегустацията в Шумен. Беше ли се „развалило“ уискито? Не, не, не!
Компанията е основана през 1893г. от Джон Дъф /основал преди това дестилерията на Glenlossie/, Чарлз Шайърс и Джордж Томсън. Джон Дъф явно е бил странен типаж. Десетина години след основаването на Гленлоси Дъф грабнал семейството си и се преселил в Южна Африка, където имал желание да изгради дестилерия, но тогавашните власти не харесвали британските щуротии и му попречили /особено президентът Шрьодер – времената били напрегнати заради расовите проблеми между англичаните и местните жители/. По-късно Дъф отскочил и до САЩ, но и там не срещал разбиране. Местните не искали конкуренция от британец. През 1892г. се върнал в Шотландия и станал мениджър на Bon Accord distillery, която напуснал, за да основе тази на Лонгморн. По-късно изградил и дестилерията на BenRiach. Казаните започват да функционират през 1894г., но в следващите години кризата /онази, свързана с братята Патисън, за която повече подробности може да откриете в блога при статията за Glenfarclas 15/ засяга дестилерията, която неколкократно сменя собствеността си, за да дойде 1970г., в която компанията се присъединява към известните нам Гленливет и Гленгрант, с които формират „The Glenlivet Distillers Ltd“. През 1978г. Лонгморн е закупeн от Шивас Рийгъл, които пък са придобити през 2001г. от Перно Рикар. И така до днес. Официалните продукти на дестилерията не са много, но пък на запад могат да се намерят доста, предлагани от независими бутилировачи /най-вече от Гордън и Макфейл/.
Хм! „Защо не си го изпил до сега?“ – някой с право би попитал. Отговорът е ясен – защото през тези две години опитвах други дестилати и за този все не оставаше ред. И защото консумацията на уиски не е спринт, а по-скоро маратон. И ето че след като вчера в Шумен се изля хладен потоп и намокри накрайниците ми, реших че е време да си капна 20-тина грама подсилено слънце и да се потомя в света на Спейсайд. Да, правилно разбрахте – уискито е с подсилен цвят, което е отразено на гърба на бутилката. Течността отлежава в комбинация от бъчви от бърбън и шери, бутилирана е при чудесните 45 градуса, но не съм сигурен дали благинката е студено филтрирата. При добавянето на вода не се замъти силно и ми се струва, че е преминала през този процес.
Аромат – мед, ябълки, восък, сладост, билки, билков чай, слаба земна нотка, мента, евкалипт, дори анасон, пикантност, свежест, жълт тропически плод /банан и зрели круши/, смлян пипер от пакетче, печена тиква. Долових и слаба следа от шери, проявяваща се в нотка сушени сини сливи, стафиди, боровинки /макар и доста слаби като асоциация/ и още „земна“ нотка. Гореописаното се съчетава доста вкусно със зелената, тревиста нотка, към която минутите в чашата добавиха карамел, плодови бонбони и още щрихи шери, които обаче не доминират, а само допълват облика на уискито. С вода – подправки, още ябълки, мед, цитрус, лимон и още „земна“ нотка. Вкус – маслен, пикантен, сладък и то никак не малко, плодов – отново жълти плодове, свеж, далечна асоциация с опушеност, отприщващ слюноотделянето, малцов, флорален, а след време още повече ментова пикантност. С вода – малцов, сладост, пикантност, още ябълки и слаба дървесност. Финал – среден до траен, малцов, парфюмен, плодов, сладък, сгряващо пикантен, маслен, но след време ми се стори, че долових и сухота, мед. В някаква степен, навярно заради осезаемата свежест и сладост ми напомни на френското вино сотерн. След време се доловя и слаба горчивина и спомен за ванилов сладолед. С вода – още жълти плодове, цветен, открих и следи от шери, обилна сладост, мед, отново малц и засилваща се прилика с нотките сотерн.
Оценка: 89/100. Цена: за нещастие уискито в този му вид вече не се предлага. Ако преди няколко години бутилката вървеше за около 60 лв, то сега `и се иска неоправдано висока цена.
В обобщение: чудесно уиски, при което времето и въздухът вършат чудеса. Благинката стои извън контекста на популярните днес шери бомби, гиганти и т.н., но пък предлага неподправено уиски изживяване.
Whiskeytemple_Vladimir 
