Поредното емблематично уиски бе прелъстено от чашата ми в късните светли часове на изминалия ден. Ако в предишните няколко статии ви представях по-непознати за нашия пазар дестилати и имена, то днес реших да се върна към един от мастодонтите в уиски индустрията – дестилерията на Гленфидик. Продуктите `и са разпознаваеми в целия свят и навярно почти всеки тук е забелязвал характерната триъгълна бутилка из щандовете на търговските вериги. Въпреки това, уискито от снимката е малко по-особено, независимо че носи младежкото означение за възраст, с каквото разполага и Glenfiddich 15 Solera Vat single malt whisky. Двата дестилата са роднини, нека ги наречем братя. Това, което се предлага тук е онзи 15-годишен дестилат, който срещаме и при Solera Vat, с разликата, че Glenfiddich The Distillery Edition е по-силен и по-натурален.
Ако широко разспространените вариации на бранда са бутилирани при скромните 40% и са студено филтрирани, то тук имаме възможността да се насладим на един по-висок алкохолен градус – 51% /благинката обаче не е cask strength, т.е. пълнена с алкохолния градус на бъчвата/ и течност, която не е студено филтрирана. Явно идеята зад нея е била да се насочи към „ценителите“, които не биха се притеснили от замътването на уискито, напротив биха го обичали. А това замътване или „шотландска мъгла“ е резултат от мазните съединения на ечемика и заемките от бъчвата, останали след дестилацията и отлежаването на уискито в бъчвата. Именно те се премахват при процеса на студената филтрация, който производителите твърдят, че има „козметична роля“ – масовият вкус явно се притеснява от замътването в бутилката, водейки си грешния извод, че нещо не е наред. Именно частиците, които тук не са премахнати носят по-голям запас от аромати, които съчетани с високия градус дразнеха любопитството ми отдавна. Именно заради по-богатия запас от аромати смея да предположа, че течността отлежава предимно в бъчви от бърбън и за разлика от Solera Vat, не се налага да се „украсява“ с чак толкова шери отлежаване. Но това е предположение.
Компанията, чието име в превод означава „Долината на елена“, е основана в края на 19-ти век от компанията Уилям Грант и Синове, която е неин собственик и към настоящия момент. Намира се в Дъфтаун / Dufftown/, Спейсайд. Твърди се, че фамилията Грантс сама е издигнала сградата, като единствената помощ, която са получили е от един каменар. В началото дестилерията оперира с оборудването на старата дестилерия Cardow/ известна в наши дни като Cardhu/. Ситуацията вече е друга и Фидик разполага с огромна собствена мощ, способна да произведе 10 млн. литра алкохол, а може би и повече. Освен с триъгълната форма на бутилка /представена през 1957г. и сътворена от Ханс Шлегер/, позната ни и от уискита на Grant`s, марката Фидик е добила популярност и с това, че е една от най-награждаваните, ако не и най-отличаваната марка шотландско уиски. Освен това, именно на Гленфидик дължм популяризирането на едномалцовото уиски, като първия си едномалцов дестилат пускат на пазара през 1963г., а през 1969г. отварят и първият в Шотландия център за посетители туристи. Към днешна дата Гленфидик може да открием в около 180 страни, като уискитата са особено популярни в САЩ /заедно с тези на Балвени/.
Аромат – ябълки, свежи зелени ябълки, жълти плодове като круши, зад които прозира сладко от череши и следи от шери, свежест, тревисти нотки, плодова сладост, мед и то силно присъствие, пикантност, карамелизирани плодове, а след време ягоди и сладко от ягоди, сладко от сливи. Мирисът е силно плодов, като носи асоциация дори и с цветя. Долових още плодови бонбони, тропически плод, печен сладкиш с ябълки, лимон, лимонен сладкиш и повече карамел след време. С вода /уискито носи висок градус и силно препоръчвам да я добавите/ – мирисът се развива. Носи повече свежи плодове, карамел, пъпеш, мед и още ябълки. След още няколко капки вода се засили спомена за лимон, карамелизиран плод и карамелизирана коричка от плод. Вкус – интензивен, пикантен, цитрус, сладост, по-явни следи от шери, малц, отново зелени ябълки, фреш от тях, восък, отприщва слюноотделянето. След първата глътка се появява и лека горчивина, бадеми и кайсиеви ядки /горчиви/, еспресо. С вода /ще се замъти, не се притеснявайте – това е нещо хубаво/ – сладост, пиперливост, малц, плодово-тревисти нюанси и свежест. След още вода – пикантността спада, сладост, зад която се прокрадва горчивина. Финал – среден, малцов, силно меден, маслен, сладък, плодов, бонбони „виолетки“, желирани плодови бонбони, пикантен. С вода – горчивина, мед, мед, мед, цветна нотка, жълти плодове и пикантност. След още вода – по-силна горчивина и дървесност.
Оценка: 86/100. Цена: около 100 лв.
В обобщение: интересно уиски, което в началото ми се стори доста плахо и затворено. Мострата отлях в София преди около месец и за това време въздухът, а няколкото капки вода успяха да разчупят бронята му. Затова, ако имате бутилка от него, дайте `и време да се развие след като я отворите и чак тогава си изградете мнение относно качествата на благинката.
Whiskeytemple_Vladimir 
