Обичам да се „гмуркам“ в непознатите махагонови води и маслени съединения на уискито. С удоволствие впоследствие споделям с вас преживяванията си. Днес обаче нашата експедиция се запътва към непознатите лазурни води на Тексас … Да, онзи Тексас, за който хората от Аламо са се сражавали. Онзи Тексас, който асоциирам със суша, с Джей Ар от „Далас“, с петрол и с времената на шерифите, с филмите на Лоренцо Ламас /Ренегат/ и с изпепеляващата жега. Къде там има вода, че и лазурна при това?!
Простете подвеждащото начало, тъй като сините топли води са неприсъщи на горещия американски щат. Именно в този Тексас се ражда уискито от снимката – в дестилерията Балконес, първата законно произвеждаща уиски в щата, основана от Чип Тейт през 2008г. Намира се в Уако, Тексас и към днешна дата Тейт вече не е част от екипа /в ход е иницианива за основаването на втора негова дестилерия/. Освен Baby Blue corn whisky дестилерията произвежда и едномалцова напитка от покълнал ечемик, както и други напитки на основата на царевицата.
Независимо, че течността, която ви представям днес, идва от САЩ тя не е бърбън, тя е царевично уиски, произведено от 100% царевица /т.нар. „blue corn“ – синя на цвят царевица, характерна за части от Мексико и Ню Мексико, отглеждана от години от племето Хопи, за която се твърди, че по структура е по-различа и по-богата от стандартната/. Изписва се по присъщия за Шотландия начин като „whisky“. Течността се дестилира два пъти, през малки по обем медни казани, след което отлежава неизвестен период в малки дъбови бъчви /около 20-литрови/. Благинката не се оцветява и не преминава през процеса на студената филтрация. Споменавайки казаните е редно да вметна, че почти цялото оборудване е дело на Тейт и на хората около него /поне в началото – с нарастване на търсенето пердполагам, ще е необходима по-съвършена технология/. Царевичното уиски е 46-градусово и не носи означение на възраст. Според мен е на не повече от година. Моята мостра получих от приятел, Стан Недев, който услужливо е отразил датата на бутилиране и като имаме предвид кога е основана тази микро дестилерия спокойно можем да приемем, че уискито е на крехка възраст, тъй като хората от Балконес не предлагат под своя марка уиски, произведено другаде /както независимите бутилировачи в Шотландия или по подобие на някои производители на бърбън, които нямат собствена дестилерия/ и нямат под ръка стар дестилат. Беше ми интересно как изглежда толкова млада напитка, отлежавала в малки бъчви в горещ климат, способстващи за по-бързото стареене на течността и за щастие благодарение на Стан на следващия ред ви представям впечатленията си от благинката.
Аромат – плодови бонбони, пикантност и доза спиртност, захарен памук и горена захар, спомен за „Спрайт“ с лимон, ферментиращи кайсии или кайсиева ракия, цветен /напомня ми на цветна градина/, интезивен, свеж. Постепенно се отключва още повече плодово-бонбонена сладост, пуканки, млечна царевица, черници, доза тревистост, карамелизирани портокалови корички или портокалово сладко, карамел, топинг карамел за сладкиш и спомен за тъмен плод. С вода – повече зрели плодове /кайсии/. Вкус – сладост, пикантност, зрели жълти плодове, спомен за кайсиева ракия, нотка „шкаф“, слаба горчивина /наистина слаба/, като след второто отпиване нотката „шкаф“ /мухъл не звучи добре/ и пикантността се засилват. С вода – сладост, но уискито някак изтънява. Финал – къс, сладникав, ментов, зрели плодове и солидна сладост, горена захар, отново оставя спомен като от варена царевица, ацетон, дървесност. С вода – още дървесност, асоциация с мухъл и горчивина. Оценка: 82,5/100. Цена: не се предлага в България. В Европа тази бутилка се търгува за около 70-80 евро.
В обобщение: интересно уиски, с приятен мирис и по-слаби вкус и финал. При първа възможност ще опитам и другите дестилати на компанията.
В обобщение: интересно уиски, с приятен мирис и по-слаби вкус и финал. При първа възможност ще опитам и другите дестилати на компанията.