Dark Mode On / Off

Laphroaig 10 y.o. single malt whisky


 След толкова много „стандартни“ уискита дойде ред и на един приятел, със „синя кръв“. Защо синя – защото уискито „Laphroaig“ е любимо на принцът на Уелс – Чарлз и той обича да си порка от него /извинете ме за грубия изказ, Ваше Височество, но предполагам, че не го щадите/. Историята обаче става още по-интересна.

 В годината на посещението на дестилерията от принца – 1994г., е подхваната една иницитива, израз на която е и онова зелено парченце хартия от снимката, наименовано „паспорт“. Всеки, закупил си бутилка от това уиски „получава“ по 0.093 кв.м. земя от шотландския остров Айла, където се намира и дестилерията, и е канен да посети „владението“ си и да получи „наема“ си под формата на глътка-две уиски Laphroaig. Хитро, нали? Идеята ми допада и ми се струва доста оригинална. А самата дестилерия е основана през 1815г. от Александър и Доналд Джонстън. Името на дестилерията идва от галски и се свързва с географски забележителностти около дестилерията. Интересен факт е, че по време на „Сухия режим“ в САЩ Лафройг /така се чете/ се е предлагал като лекарство по лекарско предписание. Ходиш на доктор да ти предпише уиски. Вие бихте ли ходили при такива медици? 🙂 Към настоящия момент е собственост на японската компания „Сънтори“. А за японските уискита ще си поговорим скоро. 🙂


 По същество. И преди съм казвал, че силно торфения островен аромат/ вкус не ми е любим. Затова и няма да дам оценка /две години след написването на тази статия мнението ми започна да се променя – вижте и по-новите статии, пропити с Лафройг/. Какво мога да кажа за аромата? Силен, натрапчив, силно опушен, напомнящ ми мириса на водните боички, които и сега се предлагат в книжарниците. Усеща се още йод, сол, нотки лимон и лека сладост. Вкусът също е експресивен и натрапчив. Мощното торфено присъствие /островният торф е различен от този в останалата част от Шотландия – вместо с дървесен произход, той се състои от наноси и водорасли, които векове са били мити от морските солени води на Атлантика/ е налице, съчетан със силно опушен вкус /не като на печен сладкиш/. Финалът е продължителен и всеобхватен. Леко пикантен. 

 В обобщение: това е едно велико уиски за тези, които харесват силно торфеното присъствие в напитката. На мен няма да ми стане любимо, но си струваше дегустацията. 
 Цена: между 70 и 80 лв.






 Laphroaig 10 y.o. single malt whisky





 After so many „standard“ whiskies came time for a friend with „blue blood“. Why blue – because „Laphroaig“ is the favourite whisky of Prince Charles of Wales and he likes boozing it /excuse me for the rough expression, your Majesty, but I guess you don’t spare it/. The story, however, is even more interesting.


 In the year that the Prince of Wales has visited the distillery – 1994, has been taken up an initiative, the expression of which is that green piece of paper from the photo, named „passport“. Everyone, who buy a bottle of that whisky „receive“ a piece of land on the Scottish island of Islay, where the distillery is located, and is invited to visit its „possession“ and to get its „rent“ in the form of a sip or two of Laphroaig whisky. Catchy, isn’t It? I like the idea and it is quite original. And the distillery itself was founded in 1815. by Donald and Alexander Johnston. The name of the distillery is derived from Gaelic and is related to the geographical landmarks around the distillery. An interesting fact is that during the Prohibition in the U.S., Laphroaig has been available as medicine with doctor’s prescription. Going to doctor to prescribe you whisky. Would you visit this kind of medics? 🙂 Currently is owned by Japanese company “Suntory”. And as to the Japanese whiskies – we’ll talk about them soon. 🙂


 Now essentially. I have mentioned and before that strongly peated insular flavor/ taste is not my favourite. That’s why I won’t give an assessment. What can I say about the aroma? Strong, intrusive, strongly smoked, reminding me the smell of watercolor paints, which and now are available in the bookstores. Also perceptible is iodine, salt, lemon notes and slight sweetness. The taste is also expressive and intrusive. The powerful presence of peat /the insular peat is different from that in the rest of Scotland – instead of wood origin, it consists of sediments and algae, which for centuries have been washed by the salty sea waters of the Atlantic/ is available combined with strongly smoked taste /not like of baked cake/. The finish is long and comprehensive. Slightly spicy. 
 In summary: this is a great whisky for those who like the strong presence of peat in drink. It won’t be my favourite but it worth tasting. 
 Price: between 70 and 80 lv.  

1 Comment

  1. Този LAPHROAIG е стария и вече много скъп , колекционерски.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram