Тази вечер си бях обещал да се пусна мързеливец и да не пиша в блога. Както и очаквах, наруших плана си и с радост започвам да чатъркам по копчетата на клавиатурата. Наближава шестата уиски дегустация в Шумен /какво наближава – тя е вдругиден/ и се въздържам да дегустирам уиски, тъй като в деня на Св. Патрик ще опитаме някои интересни ирландски уискита – Teeling Small Batch, Teeling Single grain. Teeling Single malt и Tyrconnell 10 y.o. Madeira. Въздържанието явно не обхваща виното и воден единствено от изследователски интерес отворих бутилката с десертното вино сотерн, която залежаваше в ъгъла от около месец. Вкусният гъст сладък сироп на виното прогони ленивостта ми и я замени с желание да ви запозная с бележките си относно 25-годишният бленд на Шивъс Рийгъл /или Чивас Регал/. Марката е добила популярност у нас, но за по-любознателните ще споделя няколко факта от битието `и на долния абзац, преди да се насочим към впечатленията ми от течността.
Братята Джеймс и Джон Чивас /предполагам, че това е била тяхната фамилия, а произношението „Шивъс“ произлиза от френската дума за „кавалер“, „рицар“ или „джентълмен“ – шевал, привнесена в английския език като „Chivalry“, т.е. рицарство и използвана от маркетинговите отдели с цел придаване на блясък на марката/ били търговци и през 1801г. отворили бакалия в Абърдийн. Идеята им била да предлагат скъпи за времето луксозни стоки – чай, тютюн, бренди, кафе, ром, вина и подправки. За онези години тези стоки се приемали като израз на социално благополучие. Не след дълго братята започнали да предлагат и смесено уиски, което самите те започнали да смесват. Продуктът им бил приет добре и не след дълго започнали да доставят уиски за кралския двор. През 60-те години пуснали на пазара своите първи широко достъпни уискита Royal Glen Dee и Royal Strathythan – и двете подсаказващи, че уискито им е ценен в кралския двор. В следващите около 50 години бизнесът им се разраснал, като започнали да изнасят уиски и за САЩ. В началото на 20-ти век представили и 25-годишното си смесено уиски. След Втората световна война марката била закупена от компанията Seagram, която започнала засилената му дистрибуция. Била закупена и дестилерията на Strathisla, която захранвала нужния малцов компонент. Идните години донесли още повече слкава за бранда, който възвърнал славата си в САЩ, накърнена заради въвеждането на Сухия режим. През 2000г. Seagram била закупена от Diageo и Pernod Ricard, като последните придобили марката Chivas Regal, като за да засилят позициите `им пуснали на пазара и актуалният 25-годишен дестилат.
Уискито, както и останалите дестилати с марката „Chivas“, е смесено. С други думи, включва малцово уиски от неизвестен брой дестилерии и зърнено/царевично навярно/ уиски от неизвестен брой индустриални комплекса. Тъй като правата от марката се държат от Перно Рикар, а те притежават доста дестилерии в Шотландия, предполагам, че всичко необходимо е набавено от тях. Но пък шотландските производители са наложили практика да продават уиски на конкуренти, което създава съмнение дали в бленда не са налични капки и от други фирми. На възраст е 25-годишно, т.е. всяко едно уиски в него е минимум на тази възраст. Течността е 40%, с подсилен цвят и е студено филтрирана. Срещнах информация, че бутилките са индивидуално номерирани. Аз моята я открих в бар „Papa Jack“ в Сливен. Признавам, не съм обръщал внимание на номера `и. Другият му съществен признак е цената, която варира между 400 и 500 лв.
Аромат – шери влияние, силна сладост, пикантност, сладко от тъмни плодове, сушени сини сливи и малини. Носът е силно повлиян от малцовото уиски и ако не знаех, че в бленда има зърнен дестилат, признавам – не бих го открил. Мирисът е зрял и плътен, нотки захарно петле или захарен памук, лека свежест и спомен за мента, кафе, капучино и сушени подправки – черен пипер. Впоследствие се долавя лека дървесност, ванилов крем с кафе, солидна тъмноплодова нотка, бонбони виолетки, млечен шоколад, и още шери. Долових и асоциация с лешников сладолед, череши, билки и екзотични плодове, тъмен ром и нар. С вода /внимавах с капките по две причини: говорим за старо уиски и за нисък алкохолен градус/ – кафе и микс от червени и тъмни плодове, шоколад /силна асоциация с млечен шоколад/. Вкус – и тук спомен за шери, сладост, касис /сок касис/, сушени плодове, лека сухота, слаба пикантност, ябълки, дървесност, далечна опушеност, като при второто отпиване пикантността се засили. Появи се и намек за слаба горчивина. Долових още спомен за банани, друг жълт плод и ягоди. С вода – повече сладост, танини и грейпфрут. Финал – траен, слаби танини, пикантност, сухота, мента, шери, тъмни нюанси – сушени ягоди и сини сливи, лека тревистост, мед. Сладостта е сравнително слаба, като се долавя по-отчетливо при аромата. Постепенно слаба нотка чили, сушени тъмни плодове и малко по-силна сладост след време. С вода – свежест, последвана от сладост, нектарини и сушени плодове. Оценка: 89/100.
В обобщение: хармонично смесено, бленд, уиски, което носи богат характер. Единственият му минус е високата му цена.
Whiskeytemple_Vladimir 
