Dark Mode On / Off

Arran 14 y.o. single malt whisky

 Я, какво донесе началото на месец март! Ново уиски, в интересна, леко шарена форма, но пък с означение на възраст, с висок градус – 46%, в натурален цвят и без течността да е студено филтрирана. Може би патосът ми щеше да бъде в по-ниски граници, ако през последните години не се бяхме нагледали на дестилати, при които горните характеристики не са означени на етикета. Вземете за пример всяка една марка, принадлежаща към голяма корпорация и ще се убедите сами как се налага политика на прикриване на възрастта на уискито, на това дали е филтрирано или е с подсилен цвят, като ни се пробутва лишеното от смисъл „годините не са признак на качество“, „цветът не е признак на качество“, „студената филтрация не е нещо лошо“ и други подобни щуротии /безспорно, по-зрялата възраст не означава винаги по-добро уиски, но означава повече време, разходи, усилия, прозорливост и пропуснати моментни ползи за производителите/. За сметка на това, същите тези герои искат все по-високи цени за продуктите си. Погледнете българския пазар. Кажете ми кое уиски е намалило или запазило цените си през последните години. Не говоря за най-масовите пълнежи, които пълнят приходната графа в отчетите на големите дистрибутори /вносителите в България са няколко фирми, другите са част от по-голямо западно обединене, което дирижира предлагането тук/. Но нека се върнем на чудесния Аран.

 Аран, освен едноименен остров на запад от полуостров Кембълтаун в Шотландия е и родното място на една млада дестилерия, основана през 1993г. от Харолд Къри, преди това заемащ отговорен пост в компанията Chivas, която се досещате какво произвежда – точно така, бленд уискито на Chivas Brothers. Дестилерията Arran е единствената функционираща на острова и е разположена до градчето Лохранза. Това я прави първата законно функционираща дестилерия, за последните близо 200 години, след като предшественика `и /Lagg/ е затворил през далечната 1837г. Отново нещичко за датата на основаването на Аран. На бутилките от бранда има изгравирани две птици, които се оказаха от вида „златен орел“. Именно такава двойка е гнездила в близост до строящата се сграда на Аран и тъй като видът е застрашен строежът е бил временно преустановен, докато орнитолозите не са се погрижили за величествените птици. Гнезденето е забавило строежа, но пък е вдъхновило хората зад марката да обвържат историята `и с тази на красивите животинки. Както виждате, уиски под името „Arran“ се произвежда от сравнително скоро – от около 20 години, но за сметка на това екипът от дестилерията се старае да презентира интересни и нови видове годишно, като тези дестилати, финиширали матурацията си във винени бъчви или в бъчви калвадос/преди няколко дни /вече дните станаха месеци/ се сдобих с бутилка Arran Amarone cask finish, която е част от тази им серия и освен с висок алкохолен градус /50%/ се отличава и със стареене в бъчви от италианското вино амароне/. Освен тях на пазара са достъпни /силно казано с оглед малкия производствен обем – реално около 130 хил. литра годишно/ и Arran 10 y.o. single malt whisky, Arran 12 y.o. cask strength, Arran 14 y.o. single malt и лимитираният Arran 18 y.o. single malt whisky, който може би е и най-старият достъпен дестилат на дестилерията. Освен тях са налични и редица разновидности, предлагани от независими бутилировачи, както и тези, носещи името на шотландския поен Робърт Бърнс, който освен символ на шотландската поезия, е и пример как един данъчен чиновник, натоварен със събирането на акциза от дестилериите, каквато длъжност е заемал той, може да е и влюбен в малцовата напитка. Интересен факт е, че единствено дестилерията на Arran има правото да ползва негова снимка и подпис на етикетите си, тъй като организира и финансира събития в негова чест. Истинската красота и сила на уискито на Аран за мен обаче е фактът, че течността не е студено филтрирана и цветът `и не е подсилван с карамел /поне сред бутилките, които аз съм срещал/.

 Мострата отдавна стоше в шкафа ми и вчера успях да `и отделя необходимото време. Напоследък като че ли се пренаситих на шерито, като основна форма на отлежаване на уискио. Искам да кажа на шери бъчвите. Ако са подбрани качествено, ако не доминират напълно течността могат да превърнат едно не лошо уиски в много вкусна течност. Проблемът обаче е, че тъмните нотки, които тези бъчви придават са прекалено експресивни /не и когато бъчвите са изтощени и отдавна са загубили тези си качества/ и заглушават профила на напитката. Затова ми се щеше да опитам уиски, при което матурацията не е преминала изцяло в тях, а те са ползвани като второстепенен обител на уискито. Затова и този Аран ми се стори удачен избор – при него са комбинирани бъчви от бърбън и шери, като за финал течността е прехвърлена в бъчви от бърбън първо пълнене /т.е., след като са пристигнали в Шотландия от САЩ, в тях не се е съхранявало друго уиски/. И надеждите ми се оправдаха – непълнолетната красота покри очакванията ми. 

 Аромат – лека  дървесност, много свежи жълти плодове, сушени кайсии, ананас, сладко от праскови, банани, много слаба ъмна нотка, обилна сладост, пикантност, лека флоралност, мед и овесени бисквити. Мирисът е малцов, като впоследствие плодовите нюанси допълних с асоциация с манго и папая, към които с напредване на времето се появи спомен за сушени боровинки или сушени ягоди, както и слаба щриха на сладко от ягоди. В тази графа добавям още ванилия, круши, заквасена сметана от домашен сладкиш /асоциация с руло Кеворк/, подправки от пакетче и още повече сиропирано сладко изкушение след минути. С вода – още по-свеж, тревист и още плодове. Вкус – солидно сладък, осезаема пикантност /джинджифил/, свеж, „летен“ плодов вкус, малцов профил, който в случая е достъпен и лесен за консумиране. В някаква степен ми напомни на Penderyn Madeira и BenRiach 15 Madeira. Оприщва слюноотделянето, мед, свежи жълти плодове, жълти ябълки. Повече пикантност при второто отпиване и слаби танини и горчивина след третото. С вода – много сладост, лека пикантност и зрели плодове. Финал – среден до траен, малцов, сладък, жълти плодове /свежи и сушени/, винена нотка, мед, джинджифил, джинджифилени сладки, масленост. Послевкусът е свеж и игрив, но не незрял, флорален, като след второто отпиване се долавят и леки танини, плюс слаб спомен за прах. С вода – сладост, масленост и още плодове.
 Оценка: 88-89/100. Цена: около 80 лв.

 В обобщение: чудесно „лятно“ или „пролетно“ уиски. Знам, че подобна квалификация не е докрай удачна, но това е уиски и за топло време – свежите му плодови, леко тревисти нотки и сладостта му го правят отличен избор за късен летен ден. Напитката е доста сладка, така че ако не обичате сладкото като вкусов профил може и да не ви допадне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram