Whiskeytemple_Vladimir 
Неделният ден е чудесен винаги, когато предхождащият го съботен също е бил чудесен. И за да използвам приповдигнатото си настроение реших да наваксам със статиите в блога. Събраха се четири нови материала, сред които и статия за „торфеното чудовище“ Octomore, с който ще ви запозная скоро. Една от тези нови статии е и настоящата, в която искам да ви представя дестилерията на Бен Невис и в частност нейното 10-годишно уиски, което отлях при гостуването си в The Whisky Library Пловдив.
Бен Невис е шотландска дестилерия, разположена до градчето Форт Уилям и се намира в западните Висини /Highlands/, в съседство с дестилерията на Oban. Основана е през 1825 г. от Джон МакДоналд /носи името на най-високия връх във Великобритания – вад 1300 м./. Семейна собственост останала до 1950 г., когато била закупена от канадеца Джон Хобс. Хобс бил инетересен типаж, който натрупал средства в САЩ благодарение на контрабанда на алкохол, които загубил и се преместил в Шотландия, където закупил още няколко дестилерии, включ. и тази на Bruichladdich. Към медните казани в Бен Невис добавил и т.нар. „Кофи стил“ – колонен дестилатор, изобретен от ирландеца Ейнъс Кофи, предназначен за производство на зърнено уиски – Бен Невис предлагала и собствено смесено уиски. Към онези години наличието и на двата вида дестилатора на едно място била непозната практика, като по-късно по подобен начин било оборудвана и дестилерията Loch Lomond. През 70-те и 80-те години дестилерията била трайно затворена, за да бъде закупена през 1989г. от японската компания Nikka, произвеждаща смесеното уиски Ника и едномалцовите Yoichi и Miyagikyo. Новите собственици пуснали на пазара през 1996г. 10-годишен едномалцов дестилат, който формира почти на 100% гамата на Невис, която е достъпна като официална версия /може да срещнете Бен Невис сред независимите бутилировачи/ – спорадично се пускат и по-стари дестилати, които никак не са евтини.
Именно 10-годишният дестилат ще ви представя след няколко реда. Уискито е 46-градусово, но не съм сигурен дали е студено филтрирано. Струва ми се, че цветът е прекалено наситен за 10-годишно уиски и подозирам, че е подсилен с оцветител карамел Е150а, използването на който е практика в другите дестилати на Ника. Благинката отлежава в комбинация от бърбън и шери бъчви.
Аромат – ликьор /орехов/, осезаема сладост, пикнатност, тъмни нотки – очевидно шери влияние, като мирисът ми напомни на този от Jura 16, независимо, че уискито на Джура е островно. Долових още свежест и тревистост, тъмен плод, концентрирана доза мед, шоколад, слаба опушеност /нищожна/, капучино /кафе/, крем от сладкиш, сушени плодове, сливи, стафиди, сладко от ягоди, фурми, спомен за портокали. С времето влиянието на шерито се засилва. Откроява се и лека спиртност, билков чай, сушени домати, билки, канела и още кафе. Мирисът ми напомни и на подсиленото вино мадейра, както и на маджун/ петмез. След време още повече кафе. С вода – тютюн и до там. Вкус – пикантност, сушени плодове /основно боровинки/, слаба сладост, като вкусът ми се стори суховат. Долавя се и лека горчивина, далечна опушеност, мед, билки, кокос и засилваща се горчивина. С вода – повече салдост, следвана от джинджифилена пикантност, още кокос и слаба горчивина. Финал – среден, малцов, слабо горчив, сгряващ, меден, слабо сладникав, носи спомена за шери и тъмни плодове. Горчивината бих оприличил на тази от тъмна бира, стаут. Стори ми се обаче някак рехав и несъответстващ на силния, богат мирис. Послевкусът носи масленост, плодови бонбони, спомен за грозде, шери, горчивина и пикантност. С вода – силна малцова нотка и още тъмна бира.
Оценка: 84,5/100. Цена: не се предлага в България, а в Европа е около 35-40 евро.
Оценка: 84,5/100. Цена: не се предлага в България, а в Европа е около 35-40 евро.
В обобщение: богато, комплексно младо уиски, при което шери бъчвите оказват силно влияние върху иначе младия дестилат и прикриват евентуалните му слабости. За щастие уискито е бутилирано при висок градус и носи означение на възраст – практика все по-чужда на уиски производителите от 21-ви век. Хареса ми.
