Dark Mode On / Off

Benromach 19 y.o. single malt whisky port wood finish

 С бързи крачки напредвам към описването на опитаните вече от мен в Шотландия уискита. Днес ще стане дума за Бенромах /Benromach/ и за качеството, на което е способна едноименната шотландска дестилерия. Но преди това ще се отпусна в лирично отклонение, за да разберете как открих ценната течност. Не би било крайно да кажа, че се намерихме случайно. Вече се бяхме настанили в Абърдийн, два дни преди завръщането ни и идеята ми беше да посетя неколкократно баровете „Каск“ и „Грилс“, които са може би най-добре заредените откъм уиски в града. За тях може да прочетете дори в някои статии онлайн. Подобните материали ще са придружени от лъскави снимки на спретнатите редове с малц, но това, което няма да научите в тези статии е, че в началото на юни „Каск“ не разполагаше с меню за селекцията си от уиски. Персоналът не позволяваше да огледам бутилките зад бара, които при това бяха подредени по 3 или 4 на ред и високите редици оставаха недостижими, а опитите ми да поръчам една или друга бутилка завършваха с елементарното сочене с ръка, говорене като на слабоумен и описване вида на шишето посредством външните му белези /цвят, форма, тапа и т.н./. Заведението се управлява от млади хора /а и то самото не същестува от край време/, които може би все още нямат необходимите познания, а навярно не желаят и да ги развият. Всичко това наложи да поръчам две „кофи“ с кафе за мен и Яна и да потърся малцовия рай другаде, а именно в „The Grill“.
 
 „Дъ Грил“ е бар на другата противоположност – историята му датира от 19-ти век, издържан е в типичен стил на обзавеждане /дълъг бар, само няколко маси/ и се управлява от по-зрели и по-запознати със света на уискито хора. Неговото меню предварително бях разучил и там опитах доста вкусотии. Проблемът обаче, че реших да го посетим в следобедните съботни часове, когато площта за сядане бе заета от местни, които солидно бяха „смазали свещите“ с бира, а може би и водка на корем. Шумна атмосфера, която бе далеч от идеалната ми представа за уиски рай – само до преди дни се наслаждавах на комфорт и идилия в баровете в Спейсайд /този в Крагелахи хотел е невероятен/ и контрастът ме зашлеви като чувал с малц. Канех се да опитвам и снимам доста редки неща, и последното което исках е някой пияндурник да ми фъфли на ухото. Затова не се задържах дълго там и реших да го навестя на спокойствие на другата сутрин, преди всички останали. Простете отклонението ми, но е редно разберете и не до там привлекателната страна на кръчмите и баровете в Шотландия.
  И тъкмо когато вече бях загубил надежда, че ще открия капка – две малцова история, се натъкнах на това заведение, разположено точно до хотела ни. Признавам, че не бих се ангажирал да произнеса името му. То бе доста пренаселено за размера си, но компаниите изглеждаха далеч по-спокойни. Опитното ми око веднага прозря потенциала за едно далеч по-приятно и ползотворно изкарване на вечерта. Проправих си път през гостите и кратко, точно и ясно помолих човека зад бара да ми свали бутилката с 19-годишен Бенромах. С още по-голяма решителност поръчах от нея и извадих фотоапарата си.
 Докато я снимах и разглеждах, преливащ от радост като планински язовир след щедър зимен сезон, две отделни групи приковаха поглед към мен. На едната маса стояха трима господа на възраст над 60 години, които започнаха да ме разпитват за уиски. Беше странно, но изнесох кратка лекция пред шотландците за това що е то вкусното уиски и защо избрах именно този Бенромах /алтернативите му бяха само още две бутилки/. Разговорът тук ми хареса, но събеседниците ми напуснаха заведението и аз се отправих към масата ни, където Яна очакваше своя невероятен принц … появих се аз, но идеално щастие няма. :))
  Шегата настрана, но и тук удоволствието ми не беше пълно – в заведението не бяха и чували за чашата Гленкирн. Първоначално недоверчивият барман, който стоеше като орел до мен, докато аз снимах, искаше да ми налее ценната благинка в подобие на чаша за безалкохолно. Отне ми време да му обясня, че не търся „нахакване“, а наслада от съставните часта на уискито /нос-вкус-послевкус/ – сещате се, преминах на по-простичък език, с който си поисках по-затворена чаша. Тази, която имаха бе чаша за бяло вино или шери. Тя също става за дегустация на уиски, ако не разполагате с по-добра алтернатива, но номерът тук е да си потопите носа по-дълбоко в чашата, тъй като широкото `и гърло разпръсква ароматите.
 Бай ви Владо си е кален малцов вълк и не се даде лесно на неволите. Пренесох граала до мястото си и започнах да го снимам до прозореца на бара. И докато го правих усетих, за кой ли път, странни погледи. До нас се бяха настанили младо момче и момиче, които жадно следяха чашата, а с нея и моите жестове и щуротии. Бум – и на тях спретнах кратка лекция. Между думите си душих и уискито, придавайки си вид на аристократ – осмо поколение. Очаквано те си заминаха и след толкова премеждия можех да се потопя в света на малца.
 Споделих по-горе възрастта на уискито – това бе 19-годишен Бенромах /Benroamch/, бутилиран при 45%. Надявам се цветът му да не е подправян с карамел е150, но ми се струва, че течността бе студено филтрирана. По-особеното при тази разновидност е не само нетипичната възраст, но и изборът на бурета, в които е протекло съзряването на спирта. На задния етикет е упоменато, че 16 години уискито старее в бъчви от шери, преди да бъде прехвърлено за три години в бъчви от порто. Какъв вид е шерито/ портото не е отразено. До момента поне не ми е попадало друго уиски, залагащо на подобна комбинация между шери и порто. Уискито бе специално и по друга причина – бутилирано е през 2003г., когато на пазара са пуснати 2000 бутилки от него. Това автоматично подсказва, че алкохолът е дестилиран някъде през или около 1984г., а това по мои наблюдения е доста силна година. :)) 
 Аромат – спомен за восък, слаба опушеност, сладост, червени плодове, грозде, канела, малини, спомен за малинов чийзкейк, сладко от червени плодове, ядки, зрели червени ябълки, осезаемо винено влияние, дървесина, зрял портокал, касис, боровинки, ванилия, асоциация с кроасан с ванилово-малинов крем, шоколад, карамел, черешов ликьор, а след минути се разви лека парфюмност и свеж мотив. По-късно разгадах и нотка ягоди, сушени фурми, стафиди и плодов кейк с алкохол. С вода – щрихи кафе, приятна дървесност, плодово сладко и пикантност. Вкус – интензивен, пикантен, носещ слаби следи от опушеност, свежест и обилна сладост. Виненото влияние се долавя и тук. Нотки бинт /асоциация/, фреш от зрял и сочен портокал, червени ябълки и боровинки. С вода – сухота, съчетана със сладост, портокалова кора, джинджифил, яйчен крем, прах и малини. Финал – среден до траен. Предлага приятна дървесност, сухота, нагарчаща портокалова кора, кафе, опушеност, пикантност, слаба сладост, мотив мента, портокалово масло, намек за грозде и гроздов сок, стафиди, зърно и канела. С вода – долавя се опушеността и нюанс на свежи ядки.
 Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: определя се от вторичния пазар.
 В обобщение: богато уиски във всеки един от компонентите си. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram