В снощните часове „слънцето“ /да се разбира уискито/ порази „небосвода“ /да се разбира чашата/ и красива ярка светлина озари стаята, а меката топлина на малца се разля из гърлото ми, в пълен контраст с отново зазимилото се време, което аз намирам за приятно … особено когато съм на топло, удобно отпуснат в домашните си дрехи. На какво спрях избора си този път? Реших да ви представя едно „подценявано“ уиски по простата причина, че не носи славата на марка, предлагаща огромен набор от малцови разновидности, а по-скоро белязана със съдбата на „запълващ малц“ – такъв, който доминантно се ползва в смесените уискита. Визирам уискито на Glen Keith /Глен Кийт/, в частност неговата 10-годишна варицаия, която е и една от малкото официални версии /на пазара са налични други, предлагани от независимите бутилировачи/, пусната на пазара от някогашните собственици от канадската компания Seagram.
Дестилерията Глен Кийт младее на фона на част от конкурентите си, носещи вековен опит. Основана е през 1957г. /производството стартира година по-късно/ в шотландския район Спейсайд /Speyside/ – на някокостотин метра от дестилерията на Стратайла /Strathisla/, независимо че на бутилката уискито е обозначено като такова от Висините /Highlands/. Част от сградите преди това били ползвани за нуждите на съществуваща мелница и слуховете твърдят, че са доста красиви /все още не съм ги виждал/. Идеята била уискито на Глен Кийт да бъде ползвано за блендовете Chivas Regal и Passport /Chivas Brothers били също собственост на Seagram/. Несвойствено за тази част от територията на Шотландия, алкохолът бил и тройно дестилират /дестилиран през три медни казана/ – технология, присъща на уискито от Низините. През 70-те години обаче били добавени още два медни казана и производството било насочено към двойна дестилация /правилото гласи: колкото повече се дестилира един алкохол, толкова повече се вдига алкохолният му градус, но с доближаването до неутралния спирт, с над 80%, се губят аромати/. До края на 70-те години дестилерията носела името „Glen Keith-Glenlivet“ – много дестилерии от района на Спейсайд прибавяли името „Glenlivet“ към наименованието си, за да черпят облагите от славата на дестилерията The Glenlivet, но след продължителни съдебни процеси тази практика била ограничена и към днешна дата не се сещам за дестилерия с подобно сложно име /имам съмнения относно Тамнавулин/. Глен Кийт била и място за „експерименти“. Не военни, разбира се. Собствениците я ползвали за тестови полигон за нов вид мая и за производството на два дестилата – Glenisla и Craigduff. Гленайла /Isla е името на малката рекичка, течаща до Глен Кийт; Glen се превежда като долина/ било опушено уиски, при което се ползвали опушен малц и наситена с феноли вода, която била прекарвана през медните дестилатори.През 1983г. бил добавен и шести меден казан. Дестилерията била затворена през 1999г., а през 2001г., ведно с Chivas, била закупена от алкохолния гигант Перно Рикар. И така останала до 2013г., когато била повторна въведена в експлоатация, с удвоен капацитет, който да удовлетвори нуждите от малцово уиски за блендовете на Перно.
Имайки предвид всичко изложено, разбирам, че уискито което опитвам е бутилирано някога през 90-те. Със сигурност преди 1999г., но не знам кога точно. Благинката е 10-годишна, 43-градусова, предполагам е с подсилен цвят и е студено филтрирана. Преди време се е предлагала и в България, но вече е почти неоткриваема. Цената е варирала около 60 лв. Затова ми бе интересно да опитам това непопулярно уиски. Какво отрих?
Аромат – пропит с плодове, цветя и плодови бонбони мирис, мед, малц, свежест и доза парфюмност. Долових още крем „шампанско“ /имаше кроасани с подобен пълнеж/, сладкиш „Наполеон“, карамелизирани плодове с препечена коричка, сладко от круши, препечена тиква, шардоне или друго сходно бяло вино, бяло шампанско /знам, че звучи неопределено/. С времето се разви силна плодово-карамелова сладост, нотки плодова салата, портокали, карамелизирани банани, слаба пикантност и печени ябълки. Бих добавил още свежа мента, слаба дървесност, нотка сушени домати /странна асоциация/, и спомен за тъмни плодове – предимно сливи и стафиди, придружени с още повече карамел, яйчен крем, крем карамел и крем брюле, капучино и смлени орехи. С вода – повече карамел, кафе или крем с кафе и плодове. Вкус – обилна сладост, масленост, мед, слаба пикантност и слаба дървесност, флоралност, бонбони виолетки, препечен плодов сладкиш, слаб, нищожен спомен за опушеност, който избледня бързо, малц, бяло грозде, ананас, бяло порто и сладко от праскови. С вода – по-силна сладост и масленост. Финал – среден, малцов, сгряващ, носещ спомен за бяло вино, сушени плодове, сладост, масленост, спомен за пуканки, плодово сладко, зелени подправки, восък, портокалова кора, а с времето и повече пикантност. С вода – ябълки, зелени нотки, зрели праскови и лимон.
Оценка: 87,5/100.
В обобщение: вкусно, достъпно като профил уиски. Бих го описал като „пролетно“ уиски – лесно за консумация, много вкусно и свежо, което обаче може да не допадне на хората, търсещи сериозни дестилати. Солидно плодово и сладко. Уиски, което с удоволствие бих пил отново.