Около разразилата се зима навън ме обзе вдъхновение да правя снимки на различни бутилки върху шарени карета, наподобяващи шотландски тартани. Подразбира се, че след това опитвам и от уискитата, които в последните няколко статии са от шотландските острови Скай и Айла, предлагащи ни сериозно опушени дестилати. Може би времето е само оправдание, оневиняващо разливането на ароматните напитки в чашата, но си признавам, че опитваните „торфени“ уискита като че ли са създадени за подобни атмосферни условия. И тъй като днес отново зимата припомни, че е рано да я отписваме и стовари силен вятър и студ, реших, че е редно да премина към следващото островно уиски – този път в полето на обектива и в центъра на вниманието бе 10-годишният Ардбег, произлизащ т едноименната дестилерия.
Легалното производство на уиски под името „Ардбег“ започва през 1815г., когато е основана официално дестилерията на Ardbeg от Джон Макдугал. Говори се, че в района уиски се произвеждало още от края на 18-ти век, но едва с идването на новия, 19-ти век, Ардбег придобил законен лиценз. Стартирала като фамилно начинание дестилерията ангажирала повечето местни, живеещи около нея и в края на века близо 60 човека се препитавали от сътворяването на уиски. В следващите бурни години от началото и средата на 20-ти век малцовото уиски се ползвало за смесените, бленд уискита, като голяма част от продукцията се продавала на независими бутилировачи. През 1977г. била закупена от канадския производител Hiram Walker, който към този момент притежавал и Ballantine`s. В следващите 20 години Уолкър /kомпанията била придобита от Diageo и Allied Distillers, които към онези години били собственици и на Laphroaig/ бил заменен от Allied Distillers, които затворили дестилерията през 1981г. И така до 1989г. Този период не бил особено благоприятен за островните уискита, тъй като вниманието на пазара било насочено към смесените дестилати, а през 80-те години Великобритания била засегната и от икономическа криза, довела до затварянето на редица дестилерии, сред които и знаменитата Port Ellen, чиито съоръжения за малциране на ечемик продължават да снабдяват околните дестилерии с необходимата суровина. Последвал кратък времеви отрязък, в който медните казани пеели радостно под напора на топлината и ароматен малц се пълнел в дъбовите бъчви. Но и това не траяло дълго. През 1996г. отново замлъкнала. Но пък през 1997г. била закупена от собствениците на Glenmorangie, които решили да я вдигнат на крака. И така, към днешна дата Glenmorangie и Ardbeg са притежание на Луи-Вютон-Мое-Хенеси, в чието обединение лъвски пай има и Diageo – може би най-силният алкохолен играч в света. Сложни връзки. Факт е обаче, че покрай събитията от 90-те години Ардбег излиза на световната сцена с нови сили, предлагайки някои интересни за ценителите и колекционерите дестилати. Заради дългите периоди на затишие през годините напитките с означение на възраст с рядкост, а където ги има са доста скъпи. Това може би не се отнася за вариациите, предлагани от независимите бутилировачи, които някога са закупили бъчви от Ардбег и го предлагат на по-поносими цени.
До тук с миналото. Настоящето на Ардбег /в превод от галски – малък нос, но се визира географска особеност, а не анатомична такава/ ни предлага години на маркетингови експерименти /уиски от Ардбег летя в Международната космическа станция, с цел да се изясни как влияе Космоса и радиацията там на уискито – за мен това си е чист търговски трик за привличане на внимание/ и дестилати без години, повечето от които все още не съм пробвал. Именно поради времето на затишие в дестилерията уиски на възраст над 10 години с марката Ардбег е почти невъзможно да се срещне или ако се намери струва теглото си в злато. Затова и 10-годишният дестилат заема една от челните позиции по показателя „възраст на уискито/ в гамата на компанията. Именно него ви прредставям сега. Той е 46-градусов, не е студено филтриран и навярно е с натурален цвят, в което може да се убедите от снимката по-долу.
Оценка: 84,5/100. Цена: около 70-80 лв за бутилка от 0,700 мл,освен ако намерите по-изгодна оферта за литрова бутилка от магазините в летищата.