
Дойде сезонът на вкусните домашно приготвени сладкиши, цитрусите и сушените плодове. Добавете щипка канела, медена сладост и спомен за киснати в алкохол череши и вече може да подредите празничния вкусов пъзел, който се припокрива с характера на вкусното уиски от снимката. Благинката е 12-годишният Бенриак /Бенриах/, отлежавал в бъчви от шери олоросо и педро хименез, за да може в тихата и свята нощ на 03.12.2015г. да бъде опитан от моя милост.
Може би вече са ви попадали статии, в които уискитата, отлежавали изцяло или частично в бъчви от шери се описват като носещи спомена за коледен сладкиш. Десертът не се обозначава конкретно, но в представите ми е подобие на вкусния коледен щолен, преливащ от вкусотии. Това сравнение не е случайно. Действително, шери уискитата, както и тези, отлежавали в бъчви от порто и мадейра, носят този празничен дух, навяващ асоциации с пълна трапеза, задължителта част от която са гореизброените съставки. На какво се дължи това? Първо, на алкохолът, съхраняван в тези бъчви преди уискито. Ако говорим за виното шери /олоросо или педро хименез/ е хубаво да знаем, че именно от него уискито наследява споменът за сушени плодове и мед, а в зависимост от вида на бъчвата /европейски или американски дъб/ – и пикантност или мед и масленост. Уискито, което ви представям не прави изключение. Имайте предвид, че бележките ми са формирани въз основа на доза, която налях веднага след отваряне на бутилката и с времето под влияние на въздуха профилът на уискито ще се доразвие. И като споменах уиски да допълня: има натурален цвят, не е студено филтрирано и е 46-градусово.
Аромат – първото, което ми направи впечатление е силната му сладост като от сладко от череши и от червени плодове, киснати в алкохол. Носеше се и далечен спомен за бърбън и ферментиращи плодове /основно кайсии/. Ще ме разберете ако сте отваряли капака на съд с джибри във ферментация. Мирисът е силно плодов, като поне в началото следите от олоросото поне за мен не бяха толкова видни – липсваше спомена за тъмните сушени плодове, кожа/тютюн и нотки кафе. За сметка на това долових и мирис като от шкаф и такъв от плодов мармалад. В началото ме лъхна „взривната вълна на плодовата бомба“. Тъй като уискито изисква време, за да се отвори го оставих в чашата между 45 и 50 минути, в които допълвах палитрата му. Постепенно се появиха по-тъмните нотки, само за да се допълнят от такива от сметанов крем с ванилия /готварска сметана/ и от сладко от круши. Към тях бих добавил и асоциация със сладки „масленки“ /арменски сладки с локум/, повече сладост и слаба спиртност. Мирисът носи и доза свежест. По-късно се появи и нотка пикантност под формата на смлян черен пипер, гъст тъмен плодов сок, компот от вишни и карамел. Вкус – пикантен, като липсваше горчивина, характерна за европейските дъбови бъчви, съхраняващи шери. Това, ведно с нотките при мириса ми даде повод да предположа, че шерито е съхранявано предимно в бъчви от американски дъб. Появи се още спомен за сушен плод, масленост, спомен за шерито като вид подсилено вино, свежа плодовост и „нещо минерално“ /не знам как да го обясня/. Едва при втората глътка се появи горчивина, но бързо бе заглушена от сладостта, съчетана с шери нотките и пикантността. Финал – среден до траен, не е толкова интензивен, колкото при други шери отлежали уискита /визирам тези, прекарали дълъг период на стареене в бъчви от шери-първо пълнене, при които е трудно да говорим и за нещо различно от шери нотки/. Носи масленост, сладост, спомен за мед и усещане за печени с малсо ябълки и круши, гарнирани с няколкото капки мента, както и за свеж плод. Послевкусът след второто отпиване стана по-присъщ на шери уискитата, сгряващ, носещ гамата на тъмните сушени сливи, но горчивината, която се появи за кратко при вкуса изчезна.
Оценка: 86-87/100 към този момент. Цена: около 68 лв.
Оценка: 86-87/100 към този момент. Цена: около 68 лв.
В обобщение: комплексно, богато уиски, при което всяка изминала минута засилваше влиянието на шери олоросото, без обаче да заглушава първоначалните нотки, които описах в началото. Предстои ми последващо ревю след време, за да видя как ще се развие благинката под влиянието на въздуха.