Whiskeytemple_Vladimir  |
| Част от изненадите в подаръчните чанти |
Ако все още сте на територията на Whiskey fest Sofia 2015 и чакате ред пред някой щанд или се наслаждавате на вкусно уиски в ръка, то за вас навярно времето е спряло или поне се е забавило и не усещате, че четвъртият пореден уиски фестивал се изтича като капките от вкусно уиски. За мен той приключи в петък и след като се прибрах в далечен Шумен /по-скоро географски, тъй като смело заявявам, че нашата малка общност тук се увеличава и сближава като манталитет и познания с тази от София/ дойде ред и за равосметката. А тя струва ми се ще бъде с позитивен уклон.
В предишната статия, която сътворих буквално преди часове ви разказах за изключително приятните емоции, които завладяха нас, момчето и момичето, от Храма на уискито при гостуването ни в Сливен. Статията е налична тук и мисля, че не е за изпускане. И с надеждата, че тази емоция ще продължи и ще се доразвие аз и Яна поехме към София в петъчния ден, по-скоро в ранната утрин – автобусът ни тръгна в 07.30 ч. и се наложи да се поразмърдаме в тъмни доби /за Сливен пък потеглихме в 06.00 часа предния ден, така че вече бяхме калени/. Зампърви път пътувах по тази дестинация, но нали съм сънлив енот заспах още в началото и се събудих на влизане в София. Беше почти 12.00 часа. До началото на събитието остава 5 часа.
Настанихме се и след кратка пауза за кафе в бар Калдо поехме към „Рая“. Нали така се превежда името на мола, където се намира залата или площта на Sofia event center, която за втора поредна година приютява жадните ни гърла и чаши. И ето че малко след 17.00 часа поехме към входа, на който е разположен малцовият „Чекпойнт-Чарли“. Още при него бяха разположени няколко стилно облечени девойки и големият щанд, функциониращ като магазин на Феста.
И понеже в предварителния обзор вметнах, че не съм наясно доколко цените на място са “ ок“ си направих труда да ги проверя. Оказахе се повече от добри, като повечето артикули се предлагаха на стойността си, на която са налични и онлайн. Аз бутилка не си купих, защото разходите си разпределих по други направления, но много други го направиха и сигурен съм, няма да съжаляват.
След територията на магазина навлязохме в основната зала. Още на входа `и бяха разположени момичета, презентиращи продуктите на Diageo, разположени върху една каручка. Звучи смешно, но си беше такава. Вижте от снимката.
На една капачка от тях се намираха мацките на Ballantine`s /заедно с един господин/, а малко след тях и рекламните лица на Jameson, които услужливо ми позираха. И за да илюстрирам прилагам снимки.
До тях се помещаваше и щандът на Jameson, обслужван от ловкия момък от снимката, който изтормозих впоследствие с прищевките си по отливане на мострите.
Тази година май преизпълних плана – още съм в началото на статиятa, а вече качих толкова много снимки. Но да се върнем към зоната на феста. Около 18.00 часа все още човек можеше да намери някакво свободно пространство. Не такава бе ситуацията по-късно. 🙂
„Но защо всички се усмихват?“ По простата причини, че всеки бе дошъл да се весели и за всеки имаше нещичко. Аз поне не видях някой да си тръгне скоропостижно, изключая Ники Кънчев, който бе нахлупил бейзболна шапка и след като допи уискито си, сигурен съм, с нежелание пое към изхода. А споменавайки щандовете и разнообразието там, нека споделя какво опитах или ще опитам, и какво можеше да се закупи.
Първото, което попадна в чашата ми бе въздуха, който звучно бе прогонен от новия Macallan Rare cask single malt whisky, което пък скоро ще ви представя. Цената от около 440 лв. си е немалка и исках да видя що за чудо е. Накратко – вкусно шери отлежало уиски.
До него на щанда на Macallan бяха разположени декантерите на приблизителна стойност 8-9 хиляди лева, които пък в съботния ден можеха да бъдат опитани на отделен клас. Не за напреднали в областта на знанията, а за финансово въздигнали се люде, тъй като билетът бе 520 лева. Не ми бе по джоба, но пък идеята на организаторите ми хареса – все пак, на Уиски фестовете следва да са налични подобни класове.
По-късно се насочих към щанда на Balvenie и Glenfiddich, където си отлях Balvenie 21 y.o. portwood single malt whisky, който също ще ви представя в идните дни.
Дойде време и за класа на колегата-блогър Лукаш Деновяк, който бе единственият в моята „обучителна“ програма. Без да влизам в подробности ще кажа, че Лукаш е много увлекателен лектор, с богат набор от уиски знания и заклинания, а компанията за която работи – Inver House, предложи няколко чудесни уискита, сред които бяха и вкусните Old Pulteney 21 и Balblair Vintage 1990 single malt whisky, чиято премиера в този му вариант бе в България. Супер! Скоро идват и техните ревюта.
Не стига това, но за финал на малцовото пиршество оставих и няколко талона за интересното уиски Glenmorangie 18 y.o. single malt whisky, което също скоро ше ви представя.
Тумба-лумба! Словосъчетание без конкретен смисъл, което ползвам като мост към следващите снимки. Извън благинките, които опитах на място си отлях и други, които скоро ще бъдат изследвани пред вас на виртуалните страници в Храма на уискито. Силно се изненадах от присъствието на Kininvie 23 y.o. single malt whisky, GlenDronach 8 y.o. single malt whisky, Laphroaig 15 y.o. single malt whisky, Grant`s 18 y.o. blended whisky, Powers Gold Label 43%, Yellow Spot 12 y.o. single pot still whiskey и Redbreast 12 y.o. cask strength single pot still whiskey на щандовете по време на феста. Може би само с изключение на Лафройг 15, всички останали изброени дестилати ще бъдат внасяни вече официално в България. Аз пък ще ги ревюирам в идните дни, седмици или месеци.
А ако не броим единствено достъпните за дегустиране напитки, към уискито на феста можем да добавим и няколкото бутилки хипер редки и скъпи дестилати, сред които изпъкваха няколкото Даумора и един 50-годишен Glen Grant.
А докато пиша поредните редове в главата ми продължава да звучи Scotland the brave, която бе изпълнена от неизвестен за мен гайдар в традиционното шотландско облекло.
Но може би моментите, които оставиха в мен най-силна приятна емоция бяха онези, в които трима от вас, приятели, дойдоха и се запознаха с мен, споделяйки че много или малко настоящият проект е повлиял върху интересите им в областта на уискито. Думите и поведението ви оставиха дълбок спомен и ме мотивират още по-силно да развивам начинанието си и да популяризирам уиски културата. Безспорно, уиски фестът донесе огромен позитивен заряд и приветствам организаторите и участниците, но истината е, че уиски фестът се провежда веднъж годишно, докато нашето уиски пътешествие трае през целите 12 месеца. И в този смисъл, ние самите сме Уиски фестът, носим го в себе си и всекидневно го доразвиваме, като краят на месец октомври и трите официални дни на провеждането на събитието в София бележат апотеоза на нашето усъвършенстване. Отново ви благодаря и се надявам по-скоро да се срещнем, защо не и на уиски дегустациите водени от екипа на Храма на уискито?
Наздраве, приятели!
Качество преди количество!
Наздраве, приятели!
Качество преди количество!
Чудесни коментари. Трябва да има повече такива статии.
Скоро и моите впечатления
Благодаря!
Това ни е призванието, на нас – блогърите /било то уиски или винени почитатели/ – да представяме обстановката възможно най-правдиво и едновременно с това увлекателно.
Очаквам и твоя прочит.
Поздрави!