Dark Mode On / Off

Auchentoshan 16 y.o. single malt whisky /Old Particular/


 Уискита като това от снимката ми липсват на Уиски феста. Тази година събитието ми хареса още повече, като основните причини бяха две – бях там с красивата половина на Храма на уискито и се видях с настоящи познати, а защо не бъдещи приятели. И както споделих в началния анонс, въпреки целия блясък и шумотевица, нещо липсваше. Говоря за независимите бутилировачи и техните вариации на утвърдени дестилерии. Едно е да консумираш продукта както самата дестилерия е решила да го презентира, друго е усещането да опиташ продукт със същата марка, но извървял различен път на стареене, филтриране и бутилиране. Така се получава, че понякога независимите бутилировачи представят по-добри продукти от тези на самите дестилерии. По ред причини. На същото мнение беше и представителят на дестилерията на БенРиак, с когото се запознах посредством приятелите от Чист.Зрял.Малц. Но да се върна към конкретното уиски – днес ви представям Auchentoshan 16 y.o. single malt whisky /Old Particular/, бутилирано от Douglas Laing като част от серията му Old Particular, включваща дестилати от различен произход, пълнени от една бъчва, на възраст до около 20-22 години, в натуралния си цвят и без същите да са студено филтрирани. И за да изчерпя този абзац ще вметна, че конкретното уиски е една от 303 бутилки, пълнено е от бъчва re-fill hogshead DL10453 /преди ползвана за съхранение на друго уиски/, с 48,4%, с натурален цвят и липса на студена филтрация.

 Уискито е дестилирано в дестилерията на Охинтошън /Окентошън/, намираща се в низините на Шотландия, т.нар. Lowlands. Основана е през 1823г. Някои източници сочат, че тогава е получен законен лиценз за производството на уиски – в годината на Акцизния акт, а самата дестилерия е основана през 1825г. Другаде сочеха, че е основана през 1800г. Конкретната година за мен не е от такова значение, защото както казваше агент Мълдър, „Истината е някъде там“. Срещнах версия, че в началото на съществуването си е носела друго име /незаконна дестилерия/ и едва в първите години на третото десетилетие на 19-ти век е приела настоящото, превеждано като „Ъгълът на полето“. Друга история сочеше, че дестилерията е основана от ирландски мигранти, бягащи от родния глад. По тази причина и някои обясняват факта, че уискито на Охинтошън се дестилира три пъти, досущ като ирландското малцово или single pot still уиски. Едно е сигурно – намира се в близост до Глазгоу и заради бомбардировките от Втората световна война се е наложило да бъде ремонтирана. Еди Кейрнс я зякупил в края на 60-те години на 20-ти век и я поразширил. По-късно била продадена на компанията Морисън-Боумор, придобита впоследствие от японския гигант Сънтори. И така до днес.

 Вече в блога ви представих бележките си за Auchentoshan Three wood single malt whisky /което ми се иска отново да представя, тъй като остави приятни емоции/, а скоро ще ревюирам и 12-годишната вариация.

 Но да се върна към уискито от заглавната снимка.
Аромат – нотка бърбън, зелен, тревист мирис, който остави в мен спомен за иглолистно дърво, лека спиртност и пикантност. Свежата нотка се допълни от спомена за зелени ябълки. Долових още силна плодова сладост, дървесност, карамел и ферментиращи череши във фонов режим. Бих добавил още масленост, сладко от бели череши, анасонова свежест и праскови, но доминантни останаха споменът за зелените ябълки и тревистите нотки. Под въздействието на въздуха началните късчета спиртен мирис избледняха и уискито показа по-зрял характер. Засили се сладостта, но все още бе леко парфюмен. Нотките бърбън също останаха, към които бих добавил и мирис на бахар. Добавих няколко капки вода. След тях ароматът оприличих на плодови бонбони, сладко от ягоди и череши, отключи се повече карамел, но пък пикантността не изчезна. Вкус – маслен, пикантен, сладък, дървесен, свежоплодов, стафиди, с почти нулева горчивина. С вода – пикантност, тук вече се проявиха танините, носещи горчивина и дървесност. Финал – среден, плодов, сладък, сгряващ, меден, в далечината ядки, масленост, ябълки и тревисти нотки. С вода – силна пикантност и горчивина, след което се появи медена сладост. 
 Оценка: 83-84/100. Цена: по спомен над 100 лева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram