Dark Mode On / Off

Whiskey Fest Sofia 2017 – равносметката

 
 Не знам дали разбрахте, но вчера приключи Уиски фест София 2017г. /Whiskey Fest Sofia 2017/. Ние с Яна бяхме там и се забавлявахме максимално. „То с толкова алкохол …“ Всъщност, който си мисли, че подобен род събития са център на махленски спорове и пиянстване на корем, е в голяма, но за щастие поправима, грешка. Стига да има желание и финансова възможност. Независимо от призивите ми голяма част от познатите и приятелите ми от София и тази година решиха да го пропуснат, но пък по време на трите дни на събитието си изкарах чудесно, контактувайки и с новите лица, с които уискито ни събра. И за да не си мислите, че си фантазирам реших да препълня статията с направените от мен снимки. Няколко дни преди началото дообогатих палитрата си от обективи и новият „дзвер“ се отплати с качество, достойно за духа на мероприятието. Не ме разбирайте погрешно – нямам претенциите да съм фотограф, но съм доволен от запечатаното. Да се насочим към предверието.
 
 Фестът се проведе за четвърта година в „Парадайз мол“, достъпът до който стана значително по-приятен с новата станция на метрото, която ви доставя буквално в основите на модерния „Универмаг“. Защо акцентирам върху публичния транспорт? Защото употребата на алкохол и управлението на автомобил след това са несъвместими дейности, и аз никога не съм нарушавал това правило. Моля ви и вие да не го правите. Но да приемем, че вече сте в сърцевината на магазина. На последния му етаж се намира площта на „Sofia Event Center“, която приютява уиски сбора за последните дни на октомври. Говоря за огромно помещение, преградено със стени за целите на срещите там. На входа му тази година бе поместен огромен щанд на веригата магазини „Avanti“, които обслужваха потенциалните купувачи. Бутилките бяха много, но две от тях носят белег на наистина специални. За нещастие снимах единствено едната, съдържаща в себе си едномалцово уиски от дестилерията Фетеркерн /Fettercairn/ в Шотландия, пълнено в тираж от 60 бутилки. Тя, както и ботлингът с Гленалахи, който бе физически труднодостъпен към момента на направата на горната снимка, бяха селектирани от организаторите с идеята да предложат нещо иновативно за посетителите на шестия по ред Уиски фест. Чудесно хрумване по моите разбирания. По рафтовете се намираха още поне няколкостотин бутилки, сред които бе и новият Macallan Edition 3 single malt whisky. Някои от интересните заглавия скоро ще попаднат в блога Храм на уискито, но засега поне този Макалън не е сред тях.


 В близост до входа се намираше и магазина за чаши и своеобразният „Чекпойнт Чарли“, където се извършваше пропусквателния контрол. Всеки закупил билет получава гривна, която го легитимира като гост на фестивала за трите му дни. Нужда от голи скенери нямаше, като и без тях редица вносители бяха прибягнали до голотата на млади девойки, облечени /съблечени/ в предизвикателни рокли и поли, чрез които се опитваха да прихванат мъжкото око /практика, която намирам за не до там съобразена с духа на събитието – представата, че уискито е изцяло мъжко питие е погрешна/. След това бяха разположени щандовете нас съответните марки, които тази година бяха предварително обявени и отразени в книжката, която всеки гост получи /освен нея му се полагаха уиски чаша и талоните-валута/. Пореден плюс в тазгодишното издание.
 Първият щанд по ред бе този на приятелите от Optimist1, които бяха заредили редици с т.нар. „Регионални малцове“ и бутилираните само от една бъчва лимитирани издания на серията „Extra Old Particular“ /XOP/. С Димо и Пепи се поразговорихме на дълго и малцово, след което се насочих към територията на Бакарди, обслужвана от Галин от Martini bar – Varna.
 
 Сега се сещам за още един плюс на изминалия фест – повечето щандове се обслужваха от хора, ценящи уискито. За мен това е от изключително значение, тъй като хора като тях биха могли да бъдат профилирано информативни, но и увлекателни. Когато си добър в нещо и го правиш с желание, можеш да си играеш с материята, и да я приспособяваш за нуждите не всеки събеседник. Такива бяха не само Галин и Пепи, но и Георги Костов и Ели от бар Masterpiece, която бе зад щанда на Glen Moray /Глен Морей/ и Paul John Indian single malt /индийското уиски Пол Джон/, Асен от Чист.Зрял.Малц, Младен Василев от бар Caldo, който заедно с Асен спретна разбиващ клас на независимия бутилировач „Gordon & MacPhail“ в късната съботна вечер /по-долу ще видите уискитата, които опитахме там, бележките ми за които след дни ще може да прочетете тук/, Тошко Ангелов, който пък виртуозно дирижираше земите на тайванското уиски Кавалан /Kavalan/. На феста присъстваха и хора от уиски общността /уиски форума/, които несъмнено носят със себе си ореола на уиски познанието. Би било престъпление да пропусна Ралица и Владо Николов, ръководещи екипа на организаторите, разговорите с които бяха особено зареждащи. Поговорих и с Калоян, представляващ алкохолното семейство на компанията „Уилям Грант и Синове“. Запознах се и с Божидар Сисоев, ангажирал се с вноса на един куп нови за нашия пазар уискита, който ми сподели интересна информация относно устройването му на пазара. Той пък виртуално ми бе представен от моя позната от Шотландия, която насочи вниманието ми към прохождащата му дейност в сферата. Виждате, че акцентирам именно върху комуникацията и общуването, тъй като уиски фестът е форма на социално тълкуване на това какво е уискито, на това какво означава да си грамотен, досежно тази напитка и историята `и. Защото всеки с достатъчен финансов гръб може да си поръча уиски. Тук сложнотия няма. Но разговорите на тема уиски изискват знания и правилна нагласа.
 
 
 
 
 
 Не стига това, но по време на събитието се срещнах и с много от вас, които отделяте време, за да четете статиите в блога, за което ви благодаря. Не мога да изброя всички, но всеки един разговор бе смислен и на място, а въпросите, които ни терзаеха касаеха общата ни любов – уискито. Наздраве! Споменавайки „водата на живота“ не мога да пропусна и снимките с някои от по-раздвижените дестилати. На феста бяха изложени три чутовни /а може би и четири, но не съм сигурен за 50-годишното Балвени/ ботлинга, всеки един от които струваше почти теглото си в злато и носещ завидна възраст. Представете си 50-годишен Глен Грант, 40-годишен Далмор и Гленфидик, гордеещ се със същата възраст. Разбира се, уискито в тях бе недостъпно за опитване, тъй като това са редки малцове и отварянето им би било неоправдано.
 
 
 
 
 На феста бяха налични и други изключително стари и редки уискита, които за моя радост можеха да бъдат вкусвани. Сред тях бих отличил 35-годишния Порт Елън /Port Ellen/ от емблематичната едноименна шотландска дестилерия от о-в Айла, близо 30-годишен Мортлак /Mortlach/ и Гленливет /The Glenlivet/ от 1967г. – всички те част от гамата на бутилировача „Гордън и Макфейл“ /очаквайте и техните представяния/. Да не забравя и 21-годишното Крагелахи /Craigellachie/, пълнено при градуса на бъчвата, от която е произлязло.
 
 
 
 
 
 Залата се усещаше още по-пълна и шарена с новите за нашия пазар разновидности и марки. Амрут от Индия /Amrut single malt/, нови уискита от Тийлинг /Teeling Irish whiskey/, Гленгойн /Glengoyne/, Гленкадам /Glencadam/, Бенромах /Benromach/, Спей /Spey/, Томинтауъл /Tomintoul/, нови две едномалцови уискита от Тюламор Дю /14- и 18-годишни/, продукти на бутилиращите компании „Уимс“ /Wemyss/ и „Аделфи“ /Adelphi/, богатата малцова и зърнена кошница на „Loch Lomond Group“ /Loch Lomond и Glen Scotia/, нов 15-годишен Спейбърн /Speyburn/, нов близо 27-годишен Томатин /Tomatin/, очаквания от мен засилен десант на уиски от уелската дестилерия Пендерин /Penderyn/, нов Тюлибардин /Tullibardine/, вълна от Килхоман /Kilchoman single malt whisky/. В идеалната вселена редом с тях би застанал и неповторимия Спрингбанк /Springbank/, но стискам палци с времето и той да дебаркира тук.
  
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 Емоцията все още е доста силна, но спокойно мога да обобщя, че фестът от 2017 достави най-пълно удовлетворение за мен и Яна от изминалите четири, на които съм присъствал /3 за Яна/. Очаквано времето излетя като фенолно съединение от младо уиски, но пък споменът остава за дълго, като продължителния послевкус на наистина качествено уиски, който ти напомня за себе си през цялата вечер. Това, което мога да ни пожелая е още по-добър следващ есенен фест през 2018г. 
 
Наздраве и до скоро, приятели!
Качество преди количество!
 
 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram