Whiskeytemple_Vladimir 
Сряда – Вечер на майстора! Знам, че срядата си я знаем като „малък петък“, но за мен си беше двоен петък, да не кажа и петък на трета степен. На какво се дължи оптимизмът ми? В средата на седмицата пътувах за София и случайно или не краката ми ме отведоха в Bar Caldo. Имах си причина да го посетя. Не само заради предстоящия клас на Macallan, но и заради атмосферата там.
„Любовта може и да движи света, но уискито го кара да се върти още по-бързо“. Нещо в този смисъл беше написал шотландецът Комптън Макензи. И ако ми позволите да доразвия мисълта му, любовта към уискито ускорява процеса в пъти. Воден от тази инерция се настаних около 17.00 часа вчера на удобния бар и след едно освежаващо кафе пристъпих към поредната уиски дегустация /да вметна – чистото кафе прочиства идеално рецепторите в устата и неутрализира различните хранителни спомени по езика/. Първото уиски, което отпих бе Dewar`s 18 y.o. Founders Reserve blended whisky /ще ви го представя в следващата статия/. В края му се появи и Младен – собственикът на Калдо, с когото започнахме да говорим по нашенски уиски теми, когато той измъкна под бара бутилката от снимката – 15-годишният Тюламор Дю, който бе пуснат на световните пазари преди няколко месеца. Бях писал за него, но разбрах, че засега в България няма да се предлага. Затова и се изненадах, когато го видях. Оказа се, че бутилката бе подарък за Младен, който той реши да сподели и с мен, за което му благодаря. Аз пък му отделих време и място в чашата с идеята да споделя с вас достойнствата на благинката, предшествани от малко уиски фактология.
Дестилерията е основана през 1829 г. в гр. Tullamore от Майкъл Молой и в началото е произвеждала pot still уиски – характерното за Ирландия уиски, представляващо смес между малциран и непокълнал, зелен ечемик. След смъртта му контролът над фирмата преминал в ръцете на фамилията Дейли. Като главен мениджър на компанията бил назначен Даниел Е. Уилямс /Daniel E. Williams/, от чиито инициали произлиза познатото ни „DEW“ в името на Tullamore. Същият този Уилямс бил инициаторът за електрифицирането на дестилерията, а заради нея в градчето била прокарана и първата телефонна линия. Уилямс бил прозорлив човек и спомогнал за утвърждаването на марката. Ранните години на 20-ти век обаче не били от най-добрите за ирландското уиски. Наложеният мораториум от страна на Англия след обявяването на незивисимостта, въвеждането на Сухия режим в САЩ /дотогава силен пазар за ирландското уиски с оглед милионите ирландски емигранти/ и Втората световна война оказали силно негативно влияние върху търсенето и предлагането на ирландското уиски. За разлика от шотландското, ирландската благинка не могла да бъде и внасяна контрабандно през Канада на територията на САЩ /или поне дейността била силно ограничена/. След войната, внукът на Даниел Уилямс – Дезмънд подел борба за връщане на старата слава на компанията. Под негово влияние на пазара бил пуснат ликьора „Irish Mist“. Дезмънд видял и възможност за реклама на ирландското уиски посредством популяризирането на т.нар. „ирландско кафе“. През 1953г. марката била продадена на бранда Powers и дестилерията била изместена в Мидълтън. През 2010г. компанията била закупена от Grant`s, които наскоро отвориха нова дестилерия в градчето Tullamore и по този повод пуснаха на пазара уискито Tullamore Dew Phoenix, което вече се намира и на нашия пазар.
Какво можем да си кажем за уискито? Първо, по ирландските стандарти си е старичко – на пазара рядко могат да се намерят дестилати над 10 години. Уискито е 40-градусово и представлява бленд, смес между малцово уиски, дестилирано три пъти през медни казани и зърнено уиски, най-вероятно царевица, дестилирано през колонен дестилатор. Благинката ползва три вида бъчви – такива от бърбън, от шери олоросо и от ром от Тринидад, в които течността остава за около 3 месеца /т.е. финишира съзряването си в тях/. За нещастие уискито е студено филтрирано и е с подсилен цвят.
Аромат – в началото се долавя силното присъствие на зелени, може би и жълти ябълки, сладост и слаб цитрус, последвани от нотка карамел, черен пипер на прах, слаба тревиста нотка и спомен за карамелизирана захар под формата на захарно петле, може би и далечен спомен за захарен памук. Вкус – сладникав, леко маслен, пикантен, нотка тъмен плод /слаба/ и плодове, кисанати в алкохол. Бих добавил и спомен за плодови бонбони, нищожна горчивина, отсъстваща пикантност и дървесност, появяваща се при втората глътка. Към нея прибавям и спомен за ябълки и ванилов крем. Финал – среден, сладък, плодов /грозде/, спомен за канела, маслен. По-късно долових и лека парфюмност, щрихи праскови и стафиди.
Оценка: 83,5/100. Цена: неизвестна.
Оценка: 83,5/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: приятно уиски, в което нямаше компонент, който да дразни. Липсва обаче „уау“ елемента. Ароматът е някак рехав и не се разви с времето. Може би 43% градуса биха били по-подходящи за бутилиране. Ако към тях добавим и двойна, вместо тройна дестилация на малцовия компонент предполагам уискито би било супер.
