Whiskeytemple_Vladimir 
Ето я и обещаната статия, посветена на едно зряло смесено уиски, чийто по-млад роднина – Dewar`s White Label blended whisky е често срещан аксесоар към празничата атмосфера в България. „Dewar`s The White“ вече съм го представял и вече дойде моментът от тъмната страна да мина аз. Феновете на Властелинът на пръстените навярно ще открият анология с Gandalf The Grey, а тези на Междузвездни войни – със забавното словоподреждане, присъщо на Учителя Йода. 🙂 Защо се допитах до тези филмови образи? Защото е четвъртък, а както знаем този ден разделя нелогично големия от малкия петък.
Към днешна дата марката Дюарс е собственост на Бакарди /Bacardi/ и e най-продаваният шотландски бленд в САЩ /и сред петте най-търсени в световен мащаб/. Историята `и започва през 19-ти век, когато Джон Дюар /търговец на спиртни напитки/ полага началото на `и. Дюар продавал бленд /смесено/ уиски със своето име, което постепенно придобило популярност в баровете и хотелите. По-късно бизнесът бил подхванат от синовете му, под чието ръководство в края на 19-ти век бил представен и блендът „White Label“. Пазарът се разрастнал и освен Англия обхванал и САЩ. Партиди от това уиски „захранили“ и Белия дом, където тогавашния американски президент Бенджамин Харисън се радвал на пратките от Европа, заобиколен от томове книги и история. Уискито се радвало на популярност и на Острова, където фамилията Дюарс придобила собствеността върху още пет дестилерии, сред които Aberfeldy, Royal Brackla и Aultmore /собственост вече на Бакарди/. Освен това един от синовете Дюар бил възнаграден с рицарско звание от крал Едуард Шести. През идните години собствеността върху компанията се сменила няколко пъти, като контролът преминал през Distillers Company, Guinness, Diageo и за финал – Bacardi. Сред гамата продукти се открояват Dewar`s 12, Dewar`s 18 y.o. и Dewar`s Signature.
Знам, че на пазара има няколко вариации на 18-годишния Дюарс. Тази се нарича Founders Reserve и за моя радост се оказа 43%. Казвам радост, защото повечеро едномалцови уискита на Бакарди са 40-градусови. Ако откриете Founders Reserve някъде, не се притеснявайте ако е 40-градусов – стана ви ясно каква политика изповядва компанията. Уискито първоначално е било насочено към магазините в летищата, но ако откриете бутилка и на нашия пазар може би ще гравитира около 100 лв.
Аромат – карамел, ванилово-прасковен крем, спомен за бърбън, банани, дървесност, тирамису, лека спиртност, плодове, напоени в алкохол, череши, бонбони пияни вишни, ферментиращи плодове, кайсии, а след време и доза тъмни плодове. Пакетче с подправки, сладост и мед, като споменът за сладко от тъмни плодове се засили. Вкус – сладък, слабо пикантен, носещ нищожен спомен за торф /земна нотка/, доминантен спомен за бърбън, восък. При втората глътка пикантността под формата на джинджифил и донякъде чили се засили, като вкусът стана по-мазен и сушено-плодов. Финал – среден, ментова свежест, маслен и сладък, дървесен /спомен за трохи в устата/, сладко от бели череши и праскови, а след време оставя и леко суховато усещане.
Оценка: 87/100.
Оценка: 87/100.
В обобщение: много добро, комплексно, смесено, бленд уиски, което ме изненада приятно.
