Whiskeytemple_Vladimir 
Шантава работа, приятели! Как по друг начин да опиша лудото ветровито време навън?! Подобни стихии са характерни за района на Шумен в ранния април, но явно времето полудя. Не само климатичните условия се объркаха. Променят се и разбиранията ни за уиски вселената и за това кой може да произвежда наистина вкусно уиски. Ако до скоро си мислех, че само малцина са призвани да предлагат вкусотии, то това ми впечатление през изминалите месеци рухна като замък от карти.
С какво е популярна Нова Зеландия? Първо, това е една от страните предлагащи висок стандарт на своите граждани. Факт! И там, по подобие на UK, автомобилите се движат в несвойствено за повечето от нас платно /ще свикна/. Второ, страната е изключително красива, в което всеки гледал Властелинът на пръстените се е убедил. Трето, по подобие на Шотландия и в Нова Зеландия се гледат много овце. Държавата е известна и с качествените си вина. Пето, новозеландците са способни люде, произвеждащи и чудесно уиски. Предполагам ви изненадвам с подобно твърдение и предизвиквам недоверчивото повдигане на вежди, но вече е доказано от срещата ми с уискито от снимката, чието име също намирам за шантаво. Признавам, отне ми доста време да го разгадая, при което разбрах, че то се казва Dunedin Doublewood 15 y.o. blended whisky, представено от компанията The New Zealand whisky collection. До преди няколко месеца не ми бе попадало, но след като го срещнах в бар Masterpiece реших да му дам шанс. И не сбърках!
Производството на уиски в Нова Зеландия се свързва с появата на добрите шотландци по тези ширини през 30-те години на 19-ти век. Малко по-късно индустрията позамряла заради активност на властите, но през 50-те години на 20-ти век била възобновена. През 1974г. фамилията Бейкър отворила дестилериятра Willowbank в Дунедин, в която е произведено и уискито от снимката. Превз 80-те години канадците от Seagrams я закупили и пуснали на пазара едномалцовото уиски Lammerlaw, кръстено на местна планинска верига. През 1997г. дестилерията била продадена на австралийците от Фостърс, които я затворили и насочили казаните към о-в Фиджи, с цел производството на ром. И всичко би свършило до тук, ако през 2010г. хората от The New Zealand whisky закупили 443 бъчви с уиски от затворената дестилерия /около 80 хил. литра/ и ги пуснали на пазара като The New Zealand whisky collection. Бутилката от снимката е част от тази серия.
Като споменах бутилката, нека ви я представя подробно. Уискито е 40-градусово, навярно е студено филтрирано и може би е с подсилен цвят. Смесено е, като включва 70% малцово уиски и 30% уиски, получено от дестилация на непокълнал, зелен ечемик /което някак го доближава до ирландското single pot still whiskey/. 6 години отлежава в бъчви от бърбън, а останалите 9 „финишира“ /за какъв финиш говорим, когато на пазара има уискита стареещи в един вид бъчви за двойно по-кратък период/ в бъчви от френски дъб, които преди това са съхранявали новозеландско вино Пино Ноар. Солидна матурация.
Аромат – червен ром, чай и далечни следи, подобни на тези при отлежавалите в шери бъчви дестилати. В началото мирисът ми се стори и някак нехарактерен и не бих го асоциирал с уиски. По-късно долових сладост, нотки тъмни плодове, сладко от сини сливи, кола и слаба пикантност и дървесност. Ароматът е богат и се открои спомен за бърбън, нотка череши, мед, карамел и ванилия, доза парфюмност и ментова хлад. Към тях бих добавил и асоциация с пакетче с подправки и засилващ се мирис, припознат с този от рома Ел Дорадо. По-горе споменах кола – към нея бих прибавил и спомен от бонбони „кола“ на Харибо, бонбони маршмелоу и нотки, напомнящи ми на BenRiach Madeira finish 15 y.o. single malt. Времето отключи и щрихи кафе, захарен памук, локум, мирис на какао и шоколад. Вкус – в началото сух, после сладникав и плодов, при което плдовете са смес от свежи и сушени плодове, сок мултивитамин, лека пикантност, усещане по езика, което оставят и вината /може би дължащо се на танините/. При втората глътка се появи асоциация с порто, слаба горчивина и спомен за вино. Финал – траен, сладък, слабо горчив, пикантен и маслен, ментова хлад, леко сух, след което сладостта се засилва. Появи се и далечна асоциация с ръжено уиски. Долових и нотки тропически плод – папая и манго, като след втората глътка сухотата се засили, но се усещат също сладостта и дървеснистта. След третата глътка се появи помен за микс от сушени плодове/боровинки най-видно/ и ядки.
Оценка: 86/100. Цена: около 160 лв.
Оценка: 86/100. Цена: около 160 лв.
В обобщение: уиски, което харесах. Освен трудностите по определяне на коректното му наименование, в началото профилът му ми се стори странен, тъй като носеше разностранни ароматни послания. Но търпението ми бе възнаградено и накрая сетивата му ликуваха.
