Dark Mode On / Off

Уиски по коледно време

 Дойде ли последният петък на ноември знам какво ме очаква – началото на най-хубавия за мен месец. Роден съм през декември, макар и на последния му ден, и това го прави още по-важен за мен. Цялата комерсиална суматоха го прави някак тежък /като натруфена торта с 18 вида крем и пълнеж, която накрая оставяме недоядена/, но го харесвам. Роднини и приятели се събират от близо и далеч и навсякъде е светло и весело. Всеки очаква своя подарък, било то голям или малък и като че ли хората се отпускаме малко и ставаме малко по-усмихнати. И точно през декември на пазара, дори и в малко градче като Шумен, са налични различни пакетни, „празнични“, предложения и други бутилки, които през останалата част от годината търговците/дистрибуторите държат неоправдано далеч от нас. Примерът за последното съждение е пресен – преди седмица видях за първи път в Била Glenfiddich 15, явно предвид празничната лудница /към декември 2016г. 15-годишния дестилат вече е част от продуктовото разнообразие/.

 Каквото и да си говорим, преимуществено в България се пие домашен алкохол. Ракия най-често. Празниците не са изключение. Причините са много, но основната е икономическата – с по-малко разходи за направата `и се получава немалко количество, а в България си държим на пълната трапеза във всяко отношение. Също толкова вярно е обаче и твърдението, че за подарък се избира основно уискито. Може би заради цената му, която често тежи на изтънелите приходи, може би и заради наложеното разбиране от преди годините на моето раждане, че уискито е луксозно питие, достъпът до което се е осъществявал трудно, тази благинка стои далеч от регулярното ни  „меню“. Всеки от нас има роднина, който държи някое “ отлежало“ уиски от преди 15-20 години, с което да почерпи на „кисел ден“. 

 Именно идните празнични дни са и времето, през което се втурваме към щандовете с кафеникава напитка, с идеята да поглезим сетивата и близките си. Това стремление кара търговците да пускат различни „празнични“ предложения на познати дестилати с чаши, ледарници, бокали като кофи, коктейлни стъкла, ядки, газирани напитки и т.н. Кавичките ги слагам, защото не виждам нищо „празнично“ в това. Разчита се единствено на количеството – шарена кутия с нещо, идващо даром, което явно трябва да прилъже окото ни. 

 Заради изброеното до тук реших да споделя как аз купувам/ бих купил уиски за празничните наздравици. Не искам да поучавам никого, но ако някой от приятелските ми съвети ви помогне – ще се радвам. 

 Първо, не скачам на пакетите с чаши и друга посуда от големите магазини /тези с безалкохолно дори не ги обсъждам, защото са ужасни/. В тях обикновено срещаме едни и същи уискита, този път прибрани в кутия с ненужна чаша /дори имам странното чувство, че едни и същи уискита се вадят всяка година – имам предвид като бутилки, а не като марки – допълнение от 2016г: миналата година, 2015г., в Била имаше редици с Black Bush в кутии, на които вместо „шери“ бъчви, на англ. „sherry cask“, беше отпечатано „cherry cask“. Нясно сте може би, че тъждество между двата вида бъчви не съществува. Преди известно време отново навестих Била и отново попаднах на същите кутии с правописната грешка/. Колкото и примамливо да изглеждат тези стъкла са обикновени чаши и лично не бих купил подобно предложение само заради тях. Дори и така да излизат по-евтино с лев-два от самостоятелната цена на бутилката. Особено ако ще правя подарък за човек, който намирам за близък. Подобен жест от моя гледна точка е нежелан, тъй като подсказва, че не съм вложил креативност при избора и подарявам нещо, за да отбия номера. Ако ще правя подарък искам да бъде интересен и да показва личното ми отношение. Ако пък търся нещо за себе си, не бих се насочил към уиски с обикновени чаши. Стъкла имам достатъчно и ненужни водни чаши не са ми необходими. Разбира се, има и редки изключения – понякога може да попаднете и на по-скъпи пакети с чаши за уиски, тип „затворено лале“ /Glencairn/ – имаше такива с уиски на The Glenlivet, Glenfiddich, Highland Park 12 и Edradour. Подобна оферта би могла да ме изкуши, тъй като ползвам този тип стъкла.

 Какво уиски бих избрал. Лично, не бих купил водещите масови и добре познати смесени уискита, както и дестилати от САЩ. Това е моята гледна точка, съобразена с финансовия ми ресурс. Бих заложил на нещо по-интересно. Уиски от Уелс, Европа и Азия ми звучат като добри алтернативи. Ако бюджетът ми е по-ограничен също бих заложил на нещо по-непознато. Забелязах, че по рафтовете се срещат по-чудати блендове, които бих подарил или които бих споделил. И тъй като са по-непознати при тях очаквам повече качество, отколкото при някои от често срещаните течности. Ако към тях добавя и удачната чаша за уиски и ето че получаваме интересно подаръчно предложение. Подобни чаши са налични най-често онлайн и ако избегнете празничния хаос през декември можете да се снабдите с тях без проблем. Струват около 6-7 лв. С доставката излизат около 11-12. Добавете към нея/ тях едно непознато уиски и вече сте готови да изненадате приятел/ роднина (вместо Джак или Джони защо не изберете нещо по-непознато в този ценови клас). Или пък да се поглезите – заслужавате го!

 Ако искате да похарчите малко повече, то е хубаво да знаете, че има редица онлайн магазини, предлагащи добър асортимент от уиски. „Черен петък“ при цените на алкохола не се наблюдава, но понякога попадаме и на промоции. Предлагат се плодови и сладки, пикантни, опушени, по-леки ирландски, сладки царевични и каквито се сетите други течности. Ако отделите малко повече време пред екрана, с цел набавяне на информация можете да откриете идеалното празнично уиски за вас или другиго. Дори няма да се налага да се блъскате в тълпата – ранното пазаруване в интернет пести нерви, а често и средства. Може би се чудите защо не споменавам определени марки. Както ви споменах, изборът се определя от финансовите възможности. А и идеята на статията е да насочва, а не да рекламира. Ако се колебаете знайте, че винаги може да ми пишете с въпрос тук, на предоставения имейл или във Фейсбук, а аз ще се постарая да ви помогна с избора на уиски, съобразно зададените от вас цена и предпочитания. 🙂 

 И тъй като декември уж поставя началото на зимата и носи духа на коледните сладки, подправки и зрели цитруси, аз се насочвам към определени вкусови профили при избора си на уиски. В духа на празничните дни, изпълнени с домашни вкусотии /майка ми прави чудесен коледен щолен с боровинки и сладко от портокали /бих се спрял на уиски, отлежавало изцяло или частично в бъчви от шери, мадейра и порто /тук ще си позволя да дам три конкретни примера – Glencadam 12 PortwoodGlenmorangie 12 Quinta Ruban и Kavalan Concertmaster/. Тези бъчви придават чудесни тъмно-плодови, медени и понякога пикантни нотки /канела, индийско орехче и черен пипер, както и джинджифил/, към които можем да добавим и следи от цитрус, кафе и шоколад. На мен това ми звучи като Коледа в чаша. Бърбънът също би могъл да бъде избор за празнична напитка, особено aко го потърсим извън познатите марки, при които не винаги качеството е на ниво. Не отбягвайте и ирландското уиски, както и това от Япония – срещат се и стари ирландски уискита с винени финиши. 

 Към всичко изброено добавете и приятелската ми препоръка за умерена консумация, и ми се струва, че Коледата не само би била възможна, но ще бъде и чудесна. 

 Наздраве!
 Качество преди количество!  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram