Dark Mode On / Off

Chivas Regal 18 y.o. blended whisky

 Време е да ви представя една пълнолетна напитка, с разпознаваем облик, която е добре приета сред повечето почитатели на уискито, допи и пристрастените към малцовите дестилати. Предполагам, че не са много хората, които не са чували за Шивас Рийгъл /Чивас Регал/ – рекламирана като „премиум бленд, смесено уиски“ и насочена към модерните „кавалери на 20-ти и 21-ви век“ /в унисон със слогана на марката/, често може да бъде срещната в нашенските големи магазини. И ето че вчера бе успешен ден, изпълнен с подвизи, та реших да се отдам на рицарски пир с 18-годишния Шивас Рийгъл, който до момента не бях опитвал и не бях представял.



 Братята Джеймс и Джон Чивас /предполагам, че това е била тяхната фамилия, а произношението „Шивъс“ произлиза от френската дума за „кавалер“, „рицар“ или „джентълмен“ – шевал, привнесена в английския език като „Chivalry“, т.е. рицарство и използвана от маркетинговите отдели с цел придаване на блясък на марката/ били търговци и през 1801г. отворили бакалия в Абърдийн. Идеята им била да предлагат скъпи за времето луксозни стоки – чай, тютюн, бренди, кафе, ром, вина и подправки. За онези години тези стоки се приемали като израз на социално благополучие. Не след дълго братята започнали да предлагат и смесено уиски, което самите те започнали да смесват. Продуктът им бил приет добре и не след дълго започнали да доставят уиски за кралския двор. През 60-те години пуснали на пазара своите първи широко достъпни уискита Royal Glen Dee и Royal Strathythan – и двете подсаказващи, че уискито им е ценен в кралския двор. В следващите около 50 години бизнесът им се разраснал, като започнали да изнасят уиски и за САЩ. В началото на 20-ти век представили и 25-годишното си смесено уиски. След Втората световна война марката била закупена от компанията Seagram, която започнала засилената му дистрибуция. Била закупена и дестилерията на Strathisla, която захранвала нужния малцов компонент. Идните години донесли още повече слкава за бранда, който възвърнал славата си в САЩ, накърнена заради въвеждането на Сухия режим. През 2000г. Seagram била закупена от Diageo и Pernod Ricard, като последните придобили марката Chivas Regal, като за да засилят позициите `им пуснали на пазара и актуалният 25-годишен дестилат.

 И след дозата факти от уиски долапа е редно да се насоча към уискито от симката. Споменах вече, че то е смесено и в състава му влизат неизвестен брой малцови уискита /произведени от малциран ечемик/ и едно или няколко зърнени уискита /произведени от друга зърнена, немалцирана култура – предполагам царевица/. Двата „рицарски рода“ са обединени в бутилката със синя орнаментика под името Chivas Regal 18 Gold Signature. Да, етикетът има и леко златиста краска. Алкохолният градус е базовият – 40%, а цветът е подсилен. Предполагам, че част от уискитата в състава му са студено филтрирани. Освен синьо-златистият облик впечатление прави и по-солидното дъно на стъклото, явно целящо да подскаже премиум характера на напитката, т.е. че следва да се числи към високия клас напитки, чиито бутилки са по-масивни от по-младите си събратя. Каквото и да си говорим, независимо дали визията се харесва на някого, а друг не я одобрява, трябва да признаем, че уискито си е на завидна възраст. 18 години не са шега работа, още повече когато говорим за смесени уискита, обединяващи продукция на редица дестилерии, всяко от което в случая е поне 18-годишно. Но като имаме предвид, че хората от Перно притежават доста шотландски дестилерии, кътащи хиляди бъчви със стари вкусотии, може би не е чак толкова трудно да се снабдят с необходимото. Трудното идва, когато мастър блендърите трябва да преценят кои бъчви да съчетаят, за да се хареса крайния продукт на мнозина.

 Аромат – стори ми си доста свеж, с доминиращи ябълки /микс от зелени, жълти и червени ябълки/. Долових лека спиртност, но скоро тя се заменя от пикантността на екзотични подправки, може би джинджифил. Ароматът е меден и сладникав. По-късно се отключиха нотка карамел и спомен за тъмни плодове и сладко от ягоди. Но доминантна за мен остава свежестта и леката флоралност и доза парфюмност. Долових и слаба нотка круши, а изминаващите минути доразвиха нотката тъмни плодове. Въпреки ниския градус добавих няколко капки с вода – появи се спомен за зелени билки и повече пикантност. Вкус – слабо пикантен при първата глътка, обилно сладък и свеж, свежо плодов /ананас и ябълки/, маслен и нещо, което оприличих на метална нотка. Помислих, че „проблемът“ е в мен /бележка – при дегустациите няма грешен отговор и „проблем“, така че освободете съзнанието си от предразсъдъци и притеснения – вие сте господарите на чашата, без значение какво друг ви казва, че трябва да откриете/. Оказа се, че и Яна бе доловила подобна нотка и още докато довършвах въпроса си, тя ме попита „Метална нотка?“. Накрая открих и спомен за сол /може би привнесена от някои от компонетните в бленда/. С вода – повече сладост и свежа плодовост. Финал – среден, сухота /не толкова сладък/, слаба горчивина /като от горчиви кайсиеви ядки/, мед, масленост, отново спомен за сол и то ясно разграничим, свеж плод и усещане за ментова свежест. С вода – още сухота и спомен за сушени плодове. 
 Оценка: 86/100. Цена: около 100 лв.  

 В обобщение: интересен бленд, в който споменът за сол ме изненада приятно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram