Dark Mode On / Off

Clynelish Distillers Edition 1992-2007 single malt whisky

  Сряда вечер ми звучи като точното време от седмицата, в което да ви представя едно солидно уиски, което произлиза от медните казани на дестилерията Клайнлиш, асоциирана и със супер скъпото уиски Брора. Но за да не става объркване, нека ви споделя нещичко за историята на уискито.

На пръв прочит бихме могли да определим дестилерията на Clynelish като сравнително млада, тъй като е изградена през 1968г. Но! Всяка история в Шотландия е по-особена и настоящата не е изключение. Истината е, че първата дестилерия с името Clynelish е изградена още през 1819г. от маркиза на Стафорд в района Highlands /Хайлендс/, в градчето Brora. Дестилерията преминала през различни периоди на успех и години на спокойствие през 19-ти век, когато през 1896г. била закупена от James Ainslie & Heilbron – компания от Глазгоу, специализирана в блендирането, смесването на уиски. Началото на 20-ти век не обещавало чак толкова светло бъдеще – през 30-те години дестилерията била затворена, а военният период оказал също негативно влияние върху духа на възродения Клайнлиш. През 50-те и 60-те години ситуацията се променила и повишеното търсене на уиски гарантирало и светлото бъдеще на марката. Това принудило собствениците от DCL, които по-късно станали част от Diageo, да построят нова дестилерия точно до старата. И я кръстили Clynelish. И все пак, за да разграничат двете си „деца“ дали на старата името Clynelish A, а на новата – Clynelish B. Това им решение било смъмрено от Шотландската уиски асоциация и те се видяли принудени да затворят старата дестилерия. На света останал само един Клайнлиш и това бил новият. И отново НО! Сушата на остров Айла се отразила неблагоприятно върху производството на торфено уиски, от което се нуждаели в DCL за легендарния Johnnie Walker / явно засягайки дестилериите Caol Ila и Lagavulin/, поради което старата дестилерия била отворена с идеята да произвежда силно торфен дестилат. Този път я нарекли Brora. Тази Брора, която вече повече от 30 години след окончателното си затваряне през 1983г. все още предлага скъпи и редки бутилки, струващи стотици и хиляди паундове /макар и затворила Брора е имала запас от старо уиски и годишно Diageo го пуска на пазара в малки количества, които из търговете достигат чутовни суми/. Новата дестилерия на Клайнлиш продължила съществуването си и след закриването на Брора, а сградата `и се ползва за посетителски център и склад. Малцовият дестилат се ползвал предимно за смесените уискита на Diageo. През 2002г. се появил и 14-годишното уиски, а през 2005г. Clynelish бил включен в серията „Classic Malts“ на Diageo /линия от продуктите на компанията, произлизащи от някои от дестилериите на Диажио/.

 Надявам се след леко неясните ми встъпителни редове да сте разгадали мистерията „Clynelish“. В блога вече са налични две ревюта на нейни продукти – официалният 14-годишен дестилат и този, бутилиран от Douglas Laing, част от серията Old Particular. И двата не ме впечатлиха особено. И тъкмо когато се предполага, че и този ще продължи тенденцията – бум, изненада! Уискито, което представям сега – Clynelish Distillers Edition 1992-2007 sherry oloroso finish, се оказа попадение и върна вярата ми в гамата на компанията. 

 То е 46-градусово, но не знам дали не е студено филтрирано. Diageo имат практика да “ пречистват“ продуктите си и предполагам, че и тук са го сторили. Цветът също предполагам, че е подсилен /на етикета не пише нищо в противен смисъл/. И въпреки тази неизвесност благинката се справи отлично с изпитанието в чашата. Да си призная, след като при Dalwhinnie 1997-2013 соченият шери финиш ми се стори рехав, в мен се породи леко притеснение и за това уиски. За щастие опасенията ми не се оправдаха. Нека ви обясня защо.

 Аромат – мирисът още от първите мигове след наливането носи спомена за шери. Към него бих добавил и ноткитe мед, сладост и нищожна торфена следа. Веднага след това чашата се изпълни с аромат, който ми напомни на сладко от тъмни и червени плодове, съчетано със спомена за подправки от пакетче. Долових и далечна солена нотка. Да си призная, торфеното присъствие е слабо и напомня по-скоро на прах, за сметка на сладкото от плодове, което се развихри в чашата. С времето то, както и шери нотките и медената сладост се засилиха, като към тях бих добавил и асоциация с печени круши. Появи се и лека зелена следа, форма на свежест, която бързо бе потопена от щрихите кафе и тъмните краски от плодовете. Долавя се и дървесност, но профилът на уискито се доминира от асоциацита за отворено бурканче с ягодово и сливово сладко. Както на всяко уиски и тук отпуснах достатъчно време преди да го отпия. Мирисът се доразви, за да покаже чудесния баланс между шери нотките, слабата зелена тревистост и леката „земна нотка“. С времето се засили споменът за шери и тъмни плодови вкусотии, като долових щипка портокали и карамелизирани плодове. С вода – става по-свеж и отприщва по-силна “ земна нотка“, след която веднага се появява шерито. Вкус – пикантна сладост, в която блестят шери нотките, плодовете и медът, към които плахо пристъпва слабия торф. Горчивина липсва. При втората глътка се появи добре изразена дървесност и усещане като от трохи. При третата глътка и при продължително заиграване с течността в устата се долавя по-силна пикантност и горчивина, която обаче е добре „написана“ и не разваля сюжетната линия. Ябълки също открих. С вода – пикантността се доминира от сладостта и земната нотка. Финал – траен, мед, цитрус – ананас, шери, сушени плодове, спомен за торф, масленост и липсващи танини. След второто отпиване сладостта, земната нотка  и плодовите нюанси изпъкват. С добавянето на няколко капки вода се отключи слаба горчивина и още плодове. 
 Оценка: 89/100. Цена: варираше около 100 лв.

 В обобщение: чудесно комплексно уиски, в което можеш да се потопиш за часове, губейки се в красотата му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram