Dark Mode On / Off

AnCnoc 22 y.o. single malt whisky

  Анок /Анък/ е марка, която може да обърква. Колкото и да е странно, името AnCnoc, положено гордо на етикета не обозначава името на самата дестилерия, както сме свикнали. Всъщност, уискито Анок се произвежда в шотландската дестилерия Knockdhu /Нокду, Нокдо или Нокдю – все ще ви разберат/. Същата е основана през 1893г. от Джон Морисън, в Банфшайър, принадлежащ към плодородната област Спейсайд. Морисън закупил имението „Knock Estate“ и започнал да търси чиста вода. И след като я открил решил да произвежда уиски. Дестилерията била кръстена Knockdhu и в превод името `и означава „Черен хълм“. Разположена била на удобно разстояние от жизненоважната железница и пред 1894г. производството стартирало. 

 Постепенно обемът се увеличил, тъй като търсенето на уиски в края на 19-ти век, преди кризата „Патисън“, било високо. През 20-ти век дестилерията била затворена около двете световни войни. По време на войната, имам предвид Втората световна война, подслонявала индийски войници. В годините след това производството било възобновено, а обемът – увеличен. Нуждите наложили и модернизирането на процеса, което за нещастие, включвало и премахване на ненужни постройки. 

 Заради британската икономическа криза от 80-те години дестилерията затворила врати през 1983г. Няколко години по-късно, пред 1988г. била закупена от Inver House Distillers, които я „реанимирали“ и в началото на 90-те години пуснали на пазара свои бутилки, носещи вече името „AnCnoc“. Този им ход бил обяснен с желание продуктът им да се отличи от тези на дестилерията на „Knockando“ /Нокандо, Ноканду/, която фонетично се родее с Нокду. По-късно продуктите отново били прекръстени на Нокду, за да дойде началото на 21-ви век, когато окончателно /засега/ собствениците възвърнали името „AnCnoc“. През 2001г. компанията Pacific Spirits, чийто собственик бил тайландски алкохолен гигант, закупила компанията Inver House за крупна сума и това маркирало нов период от съществуването на Нокду/ Анок, през който били инвестирани солидни средства, за издигане на престижа на марката.
 Израз на споменатия по-горе стремеж към утвърждаване на марката е и пускането на пазара на дестилати във високия възрастов сегмент. В България вече са налични 21, 22-годишни дестилати, както и такъв с посочена дата на дестилиране на алкохола /т.нар. „vintage“ или реколта/, чиято зрялост гони 40 години. Отдавна исках да опитам 22-годишният дестилат от снимката, но ме спираше разбирането ми, че предпочитам да опитам течността предварително, преди да направя покупка на значителна стойност. А каквото и да си говорим цената от малко повече от 200 лв за мен не е никак малка. Затова се зарадвах като дете в магазин за Лего, когато видях, че Стан Недев и колеги любители на уискито са я поставили в дневния си ред. След няколко реда повествование си бях осигурил и мостра, и готината снимка от началото на статията /Наздраве, Стан!/.

 Какво представлява уискито? Освен, че е в напреднала възраст, то е бутилирано при натурален цвят, без течността да е студено филтрирана /т.е., не е „пречиствана“, като бива прекарана през филтри, отнемащи частиците, „виновни“ за замътването на напитката/ и при солидните 46% алкохолно съдържание. Отлежава основно в бърбън бъчви, като се ползват и такива от шери, а общото количество от уискито възлиза на около 5000 бутилки /за сведение – други производители при партида от около 30 000 бутилки слагат етикет на продукцията си „лимитирана серия“/.

 Аромат – пикантност и то осезаема, сладост, восък, предимно зрели жълти плодове, слаби следи от шери, грозде, тревистост, малцов, слаба ванилия и карамел, а след време и слаба асоциация със сладко от ягоди. С вода – още по-силна нотка тревистост/ малц, плодова сладост, свежест, цитрус и слаби следи от шери. Вкус – силна сладост, силна пикантност /чили или силно пикантен джинджифил/, малц. С вода – още сладост, по-слаба пикантност, долавя се и лека горчивина, свежест, непривична за старо уиски. Финал – среден, сладост, силна пикантност, създаваща чувство за мента, малц, слаба горчивина като от грейпфрут или портокалова кора, масленост, мед, слаби следи от тъмен плод и зрели ябълки. С вода – още нотки малц, пикантност, ябълки, сладост, бадеми и мед.
 Оценка: 82-83/100. 

 В обобщение: уиски, с което не успяхме да се разберем. Не е лошо. Дадох му достатъчно време да се развие /колкото на всяко друго/ – около 30 минути, добавях вода, но първоначалното ми впечатление за „срамежливост“ на дестилата не се промени. След време ще се върна отново към него.           

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram