Whiskeytemple_Vladimir 
Идва ред и за новото ревю в блога за уиски дегустации и мнения, Храм на уискито, което този път ще посветя на поредната лимитирана вариация на уиски, носещо името Джак Даниелс. Знам, че тази марка има своите ревностни почитатели в България и извън нея, за които подобно представяне би било крайно интересно, тъй като бутилката вече не се предлага на пазара. Хубавото е, че в страната все още има местенца, където се намират подобни дестилати, по простата причина, че същите са нарочени за „лимитирани“ или за колекционерски и това създава представа, че напитката е нещо почти извънземно и нечувано, което пък води и до безумното повишаване на цената `и.
Вече ви представих голяма част от по-специалните версии на Даниелс, посветени на спечелени златни медали или разпространявани в шикозни кутии по летищата. Не искам да звуча пределно крайно, но от опита ми с тях оставам с впечатлението, че същите не носят толкова различни качества, колкото би следвало от нещо специално. Специална в случая може би е цената, на която може да ги откриете в някои български и най-вече западни сайтове. Стойности от 150-200 и нагоре лева за тях са неоправдано високи, и сочат единствено желанието за спекулативна печалба от страна на някои търговци. Уискито от снимката е типичният пример за това. В някои чужди сайтове гонеше цени между 40 евро и 70 паунда, което е смехотворно. Защо мисля така? Защото не вярвам на думите на маркетинговите отдели, а на възприятията си. Но нека не избързвам.
Дестилатът се нарича Jack Daniel`s Scenes from Lynchburg N 9 tennessee whiskey, като за да бъде името още по-натруфено ще добавя и „charcoal mellowing“. Част е от поредицата, посветена на живота на Джаспър Нютън /изненада – истинското име на Джак Даниелс/, на особеностите при производството на тенеси уиски и на някои забележителности в Линчбърг, Тенеси. Самата серия се казва “ Scenes from Lynchburg “ или „Сцени от Линчбърг“. За първи път е презентирана на пазара през 1998г. и идеята е била да включва няколко ограничени като производствен обем бутилки /седем разновидности/, вдъхновени от горните събития и специфики. Заради успеха им от Браун-Форман, собственици на марката Джак Даниелс, решили да пуснат още няколко бутилки с картинки и да съберат още някой друг долар. И съм сигурен, че са успели. На етикета на бутилката от снимката е изобразен казан за допълнителното филтриране на получения алкохол през слоевете кленово дърво /технология известна като „Lincoln County process“, която отличава тенеси уискито от бърбъна/ и се пада № 9 от колекцията. Уискито е 43-градусово. Течността вътре е подобна на тази от базовия Old № 7, но бутилирана при 43%, вместо при сегашните 40% /въпреки че преди години и базовият Джак е бил 43-градусов/.
Вече ви представих голяма част от по-специалните версии на Даниелс, посветени на спечелени златни медали или разпространявани в шикозни кутии по летищата. Не искам да звуча пределно крайно, но от опита ми с тях оставам с впечатлението, че същите не носят толкова различни качества, колкото би следвало от нещо специално. Специална в случая може би е цената, на която може да ги откриете в някои български и най-вече западни сайтове. Стойности от 150-200 и нагоре лева за тях са неоправдано високи, и сочат единствено желанието за спекулативна печалба от страна на някои търговци. Уискито от снимката е типичният пример за това. В някои чужди сайтове гонеше цени между 40 евро и 70 паунда, което е смехотворно. Защо мисля така? Защото не вярвам на думите на маркетинговите отдели, а на възприятията си. Но нека не избързвам.
Дестилатът се нарича Jack Daniel`s Scenes from Lynchburg N 9 tennessee whiskey, като за да бъде името още по-натруфено ще добавя и „charcoal mellowing“. Част е от поредицата, посветена на живота на Джаспър Нютън /изненада – истинското име на Джак Даниелс/, на особеностите при производството на тенеси уиски и на някои забележителности в Линчбърг, Тенеси. Самата серия се казва “ Scenes from Lynchburg “ или „Сцени от Линчбърг“. За първи път е презентирана на пазара през 1998г. и идеята е била да включва няколко ограничени като производствен обем бутилки /седем разновидности/, вдъхновени от горните събития и специфики. Заради успеха им от Браун-Форман, собственици на марката Джак Даниелс, решили да пуснат още няколко бутилки с картинки и да съберат още някой друг долар. И съм сигурен, че са успели. На етикета на бутилката от снимката е изобразен казан за допълнителното филтриране на получения алкохол през слоевете кленово дърво /технология известна като „Lincoln County process“, която отличава тенеси уискито от бърбъна/ и се пада № 9 от колекцията. Уискито е 43-градусово. Течността вътре е подобна на тази от базовия Old № 7, но бутилирана при 43%, вместо при сегашните 40% /въпреки че преди години и базовият Джак е бил 43-градусов/.
По установената практика започвам бележките си с впечатленията ми от мириса на напитката.
Аромат – познатият плодово-ацетонен мирис, нотка банани /подобно ухание долавям в Корни с вкус на банан/, ферментиращи праскови и череши, лека спиртна нотка, карамел, карамелизирани пуканки, спомен за захарно петле, дървесност, ликьорна сладост, пиперливост, пакетче с подправки, бонбони от типа на виолетките, плодов локум. Постепенно карамелът се засилва. Добавих вода /няколко капки/. С нея спиртната нотка отслабна, засили се карамела, дървесността, плодовия нюанс и се появи щипка кафе. Вкус – мазен, сладък, слабо пикантен, череши, отново пуканки, нотка „шкаф“. С вода – повече сладост в началото, след което идва силна горчивина, като от тъмен шоколад с 99% какаово съдържание. Финал – пикантен, маслено-сладникав, сгряващ, карамелизирана захар, леко ментово усещане след време. Горчивината е съвсем слаба. С вода – повече горчивина и дървесност, последвана от сладост.
Оценка: 84/100. Цена: вече споменах как се търгуват на запад. Тук попаднах някъде на цена от 100 лв за подобна бутилка.
Оценка: 84/100. Цена: вече споменах как се търгуват на запад. Тук попаднах някъде на цена от 100 лв за подобна бутилка.
