Dark Mode On / Off

Jura Diurachs` own 16 y.o. single malt whisky

 И докато съм на вълна островно уиски и благодарности реших да споделя и готовото вече ревю-представяне на шотландското едномалцово уиски, произхождащо от о-в Джура – Jura Diurachs` own 16 y.o. single malt whisky, мостра от което получих от приятел – Йордан Радев, който бе получил еднолитровата бутилка като дар от свои приятели /цената на която мисля, че варира около 90 лв в безмитния магазин във Варна/. По времето, когато правех снимката в Шумен излезе силен и донякъде неприятен вятър, явно подсказващ, че е време да се настроя на вълна островно уиски с характер. Така и направих. Нека видим какво се получи.

 Уискито Джура отдавна бе попаднало в моя списък за опитване и споделяне на впечатления, но все нещо друго се появяваше на хоризонта и го изместваше. Случи се така че след едно неделно кафе Йордан донесе бутилката си и аз лакомо отлях необходимата мостра за ревюта. Казвам лакомо, защото още с отварянето `и усетих много приятен и интригуващ аромат, повлиян и от морето, който бях сигурен, че не би ме оставил равнодушен. Както е сторил навярно и с Джордж Оруел, написал популярната си творба „1984“ на острова, черпил вдъхновение може би и от местното уиски /или пък него са го черпили :)/. Но подробно ще изложа моите впечатления на финала, а дотогава трябва да изминем дълъг и труден път до „Острова на свободата“ /в действителност той се намира до о-в Айла и двата са свързани с ферибот/ – не Куба, а онзи, на който Оруел създава ужасяващия свят на бъдеще, подчинено на контрола и терора. Време е за кратки историко-биографични бележки. Потапяме се само, за да изплуваме на следващия ред.

 Дестилерията според местните има връзка с производството на уиски още от края на 18-ти век, до 1781г., когато им било забранено да дестилират уиски за собствена консумация. Данните обаче свързват историята на марката с представители на рода Кембъл /Campbell/, явно състоятелни хора, притежаващи голяма част от островите, в т.ч. и Джура през 17-19ти век. Именно те изградили през 1810г. и дестилерията. Към онези години уискито на Джура било доста сурово и опушено – недостъпните и скъпи въглища принудили хората да ползват торфа като евтино гориво. Съдбата на дестилерията през идните години не била от най-радостните. След повторното `и изграждане в края на 19-ти век, в началото на 20-ти била изоставена, като постройките заприличали на руини. Идните 40-50 години не донесли нищо хубаво за Европа, но пък следвоенният период предвещавал успех за търсещите го. Именно тогава няколко местни хора /като казвам местни имайте предвид, че населението на острова възлиза на около 200 човека/ – Робин Флетчър и Тони Райли-Смит – местни земевладелци, и хората от Charles Mackinlay & Co, занимаващи се с производството на смесени уискита, я изградили отново, създавайки и нови работни места за опустяващия остров. Новата Джура била построена на същото място, ползвайки и част от съществуващите постройки. През 1963г. отворила врати. Уискито обаче вече не било торфено /въпреки че се произвеждат малки партиди опушено уиски/. На мода било по-финото уиски, със Спейсайд или Хайленд профил. Затова и в новата дестилерия били поставени високи медни казани, каквито има и в дестилериите на Bunnahabhain и Glenmorangie /и двете, попадащи в личния ми Топ 4 на шотландските дестилерии/. 


 Charles Mackinlay & Co по-късно били закупени от Invergordon Distillers. От своя страна Invergordon била закупена в началото на 90-те години от Whyte & Mackay, притежаващи и дестилерията на Dalmore, в която се подвизава култовият Ричард, но не Лъвското сърце, а „Носът“ Патерсън. През 2007г. United Spirits, индийска компания, закупила Whyte & Mackay и с това хранителната верига се затворила. И за да не останете с представа, че това е единствената им дестилерия, ще вметна, че компанията вече притежава и тези на Dalmore, Fettercairn, и Tamnavulin. През 2014г. Whyte & Mackay, компанията собственик на Джура, била продадена на филипинското дружество Emperador.


 А сега няколко думи за уискито, което представям. То е 16-годишно и това е възрастта на най-младата бъчва в състава му. Едномалцово е – с други думи, произведено е в медните казани на една дестилерия, тази на Джура, от покълнал ечемик, при определени градуси, след което около 14-15 години е отлежавало в бъчви от бърбън, за да прекара последните 1-2 години от съзряването си в бъчви от шери аморосо. 40-градусово е, студено филтрирано и с подсилен цвят /жалко/. В превод  Diurachs` own означава „уискито на хората от Джура“.


 Аромат – силен, меден /като от билков мед/, нотки кожа /кожен стол/, сол и тютюн. Това е само началото. Веднага след това се долавят спомени от сушени плодове – сушени тъмни плодове като сливи и боровинки/къпини, както и пикантност като от индийско орехче или смлян черен пипер. Мирисът продължава да се развива и прелива в силно плодов аромат, съчетан със слаби нотки кленов сироп, и спомен за готвено /да, знам, че звучи много странно, но имаше нотка, която силно ми напомняше на любима моя храна/. Тези ми впечатления се засилиха, когато няколко часа след ревюто подуших празната чаша, от която се носеше приятно смесено ухание на кафе и … бекон. Долових още следи от билков чай, лека спиртна нотка, още тъмни плодове и сол. Мога да добавя още прогресиращ спомен за кафе, лакта. По-късно карамелово-плодово-солените нотки взеха връх. Към тях бих добавил и развилия се мирис на кожа и тютюн от кутия с цигари, слаба парфюмна и тревиста нотка, която бих асоциирал в някаква степен и със спомена за морски бряг. Вкус – пикантен /джинджифил/, сладост, отново тъмните плодове, към които бих добавил и фурми, слаб спомен за кайсии. Липсват следи от торф. Долових слаба горчивина, както и солена нотка. В началото, при първата глътка пикантността и горчивината не са прекомерни. При втората глътка горчивината като че ли взе връх над сладостта, съпровождана от спомен за плодове и за гопрчиви кайсиеви ядки. Пикантността също се засили. Финал – тъмните плодове отново са тук, слаба пикантност, препечено като препечена филия, солено-сладникав, сгряващ, слаба горчивина, изместена от плодовата сладост, но горчивината, наподобяваща усещането, оставяно от вкусен тъмен шоколад е налична във „фонов режим“. По-късно, след втората глътка горчивината отново се засилва, без обаче да се натрапва неприятно на възприятията. 

 Оценка: 87-88/100. Цена: 70-90, 100лв.

 В обобщение: комплексно и красиво морско уиски, което ме изненада приятно с различния си профил.

2 Comments

  1. За мен е по скоро – 90-93,5 – при първа възможност ще си купя бутилка.

    1. Уискито наистина е вкусно и изненадва приятно.
      Пожелавам ти по-скоро да грабнеш едно "стъкло", а при възможност да споделиш и снимка. 🙂
      Наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram