Dark Mode On / Off

Kilchoman Machir Bay 2012, 3 y.o. single malt whisky

 Неочаквано за мен се сдобих с непредвидено за представяне на този етап уиски, и то не какво да е, а такова от най-малката дестилерия в Шотландия – тази на Килкоман /Килхоман/, разположена на популярния сред ценителите на торфените уискита остров Айла. Дестилерията на Kilchoman бе запланувана за дебют из страниците на блога в по-късен момент, но така се получи, че един от читателите на Храма на уискито ми предложи бутилката си. Ей така, без нищо. За мнозина от вас/ нас подобен ход е нетипичен, тъй като сме свикнали добрите дела да се вършат користно, или ако са безвъзмездни, то да не са от най-добрите. В случая, това което направи Влади Ангелов бе различно от „общоприетото“ – след като се чухме адашът се запъти към офис на куриер и още на другия ден бутилката беше при мен, за което му благодаря.

 За дестилерията на Килкоман бягх чувал това-онова. Имах представа, че произвежда торфено и младо уиски /сравнително млада е, в което ще се убедите и вие на следващия абзац/, както и че спада към т.нар. „бутикови дестилерии“ – производители на малък обем спирт в годишен план, при което целия процес, от отглеждането на ечимика, то малцуването му /покълването му/ и дестилирането му се извършва на място. За бутилирането не съм сигурен. Но тъй като това е нов играч за мен, нека ви представя малко повече инфо за него.

 Дестилерията е основана през 2005г. от Антъни Уилс. Това е и най-новата дестилерия на о-в Айла. Целият производствен процес протича на място – ечемикът се отглежда в близко находящата Rockside Farm /ферма, разположена до Machir Bay – красива островна плажна ивица/, суши се в помещенията на дестилерията /част от него се набавя и от съоръженията на затворилата дестилерия Port Ellen, които са и значително по-интензивно обогатени с торфени, фенолни съединения/, като след дестилацията на готовия спирт, същият отлежава в складовете на Килкоман, за да се бутилира отново в пределите на производителя /повечето дестилерии ползват независими фирми бутилировачи/. Уискито, което бива предлагано с марката Kilchoman е едномалцово, т.е. е продукт само на тази дестилерия, не е филтрирано и е презентирано в естествения си цвят, което е поведение, будещо единствено адмирации /колкото и нормално да звучи то, повечето големи производители прибягват до него единствено за скъпите си, „лимитирани“ серии, за да ни ги представят за нещо нечувано специално, което да ни бръкне здравата в джоба/. Годишният производствен обем е около 100 хиляди литра. Независимо от това, тъй като дестилерията иска да намери пазарната си ниша, конкурирайки утвърдени вече имена, уискито се предлага при по-висок алкохолен градус – 46% или повече, което означава, че не се разрежда до минималния праг от 40%, както процедират други, борещи се за голям пазарен дял. За първи път алкохол потича от медните казани през 2005г., като три години по-късно се предлага и първото младо уиски. На пазара вече, ако не бъркам, може да се открие и 10-годишен дестилат. Основно се ползват бърбън бъчви /голяма част от тях идват от дестилерията на Buffalo Trace в Кентъки/, но за придаване на комплексен характер на уискито се ползват и шери бъчви. 

 Уискито, което ви представям с настоящата статия е на крехка възраст. Дестилатът е 3-годишен, като почти целия си живот изкарва в бърбън бъчви, а едва последните 8 седмици преминават в дъбови бъчви от шери. Казва се Machir Bay и е кръстен на красивия едноименен залив. Презентиран е за първи път през февруари 2012г. и оттогава, ако не се лъжа, се предлага всяка година. Как ми се стори?

 Аромат – „торфен“, спомен за пушек. Това е първото, което се разкрива на повърхността, в което няма нищо неочаквано. Колкото по-младо е едно „опушено уиски“ /не съществува подобно понятие – визирам изсушен малц на огън, подклаждан от торфени буци, но за краткост ще ползвам термина „опушено уиски“/, толкова по-интензивен е споменът за пушек и торф /корекция – торфът в естественото си състояние не мирише на дим или пушек, тези нотки се придават на уискито от вече запалените буци почва/. Мирисът бих описал и като сгряващ и силен, пикантен, плодов – цитруси /банани/, спомен за крем ванилия, асоциация с крем „дулце“ /мехлем против протривания и изгаряния от преди 15-20 години, който помня от детските си години/, нотка „прах“, зелени ябълки, ядки /бадеми/. Спиртен. По-късно се долавя и нищожен, много слаб спомен за тъмен плод, който обаче е прекалено крехък и изчезва бързо. С вода – далечен спомен за свеж плод, обвит в спиртен облак, пушек, парфюмност /следствие от младостта на уискито/ и по-късно – още торф /тук важи онова, което споменах по-горе за мириса на торфа/. Вкус – слабо горчив в началото, а по-късно солидно сладък и пикантен /представете си джинджифил/, спомен за мента, земна нотка или прах. Отприщва слюноотделянето, слба метална нотка /младост/, като при втората глътка се засили пикантността. С вода – плодова сладост, карамел, слаба пиперливост и далечен пушек. Финал – къс до среден, сладникав, ментов, свеж, тревист, малцова сладост, опушен, силен спомен за евкалипт /пикантност/, който се засилва след втората глътка. С вода – опушеност, сладост, слаба горчивина и още пикантност. Оценка: 82,5/100. Цена: между 100 и 120 лв.

 В обобщение: уиски с потенциал, който се надявам да видя развит при по-старите уискита, при които се надявам и на по-силно шери влияние. При 3-годишният за богатство, за комплексност на аромата и вкуса трудно би могло да се говори, но благинката подсказва, че по-старите дестилати могат да бъдат наистина добри и да плашат „батковците“ от Айла.
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии