Dark Mode On / Off

Glenfarclas 21 y.o. single malt whisky


 Дойде време за представяне на някои от по-зрелите дестилати, произведени в дестилерията на Гленфарклас. До момента ви запознах с мнението си за Glenfarclas 15 y.o. и Glenfarclas 1973, 38 y.o. Family cask. Отдавна мострите с тях стояха в пределите на верния шкаф-пазител на духа на уискито и чакаха правилната ми нагласа. Събралите се няколко почивни дни около нашата Независимост се оказаха чудесния повод за дегустирането им, като в тази и в следващата статия ще ви представя бележките си за Glenfarclas 21 и Glenfarclas 25 y.o. single malt whisky.

 „Долината на зелената трева“, както се превежда името на дестилерията е основана през 1836г., когато Робърт Хей успял да я лицензира. Около 1850 г. носила за кратко името Glenlivet. Защо? Може би поради факта, че към онзи момент почти всеки искал да копира Гленливет заради качеството на тяхното уиски, съотв. да се вмести на пазара и да черпи дивиденти. Впоследствие, дестилерията възвръща името си, а единственият Гленливет остава оригинала, обозначаван на етикетите от тогава като The Glenlivet. През 1865г. Гленфарклас била закупена от фамилията Грант /не онази, основала Grant`s/ и след кратък период, в който се управлявала от Джон Смит, попаднала трайно в ръцете на наследниците на рода Грант /които са собственици и към днешна дата/. През 1895г. било сформирано дружеството Glenfarclas-Glenlivet Distillery Co ltd. Половината от компанията и от Гленфарклас била притежание на фамилията Грант, а останалата част на братята Патисън. Същите тези братя, започнали изначално дейността си като търговци на млечни продукти, които след години заменили с уиски. Братята били находчиви и предприемчиви. „Империята“ им постепенно се разраснала и за да рекламират бленд уискито си снабдили не малко на брой бакалии с говорещи папагали, които заучено промивали мозъците на купувачите с фразата „Купувайте Патисън!“. И доста хора се заслушали в птичия глас. Така братята направили финансов гръб. Но за целите на търговията си взели огромни заеми, които пръскали и по солидна реклама. За година харчили нечувани суми за популяризиране на продуктите си, като в няколко поредни похарчили между 20 и 60 хил. паунда. Сума, която за времето си била колосална и с която биха могли да си построят дестилерии. И като споменах дестилерии, Патисън придобили тези на Oban и Aultmore, както и споменатия дял от Гленфарклас. Късметът бил с тях, а с това и вниманието на заемодателите – банки, търговци, уиски производители … Всичко било повече от перфектно, но когато братята били прибрани зад дебелите стени на затвора за извършени измами, не само империята им рухнала. Последващите процеси по закриване на дестилерии и колапс в уиски бранша сега са известни с името “ Кризата Патисън“. След краха им контролът върху Гленфарклас бил поет изцяло от фамилията Грант, която сменила името на компанията собственик на „J & G Grant“.  Следващите десетилетия било изключително благодатни и през 60 и 70-те години капацитетът на дестилерията бил увеличен. Малцът се леел като река. Без значение от управленските кризи, хората, ангажирани с дестилирането на уискито знаели как да си вършат работата и използвайки качествени бъчви от шери произвеждали високоценен малц. Каквато е и тенденцията към днешна дата

 Уискито от снимката в началото е 43-градусовият, 21-годишен Гленфарклас, бутилиран в натуралния си цвят. За отлежаването му са ползвани единствено шери бъчви, като съдя, че по-голяма част от тях са били вече веднъж ползвани /т.нар. „refill“/. 

  Аромат – силен, обилно плодов, с нотки сини сливи, слаба опушеност, силна сладост, фурми /сушени/, кожа, спомен за шери, подправки /сушени/, индийско орехче и канела. В началото се долавя и лека спиртна нотка, която бива изместена от тъмните, кафеникави заемки и от спомнена за шери бъчвите. След минути течността разкрива сладко-плодовия си характер, като нотките сушени сливи и зряло тъмно грозде се засилват. С добавянето на капка-две вода се засили шери профила му, като долових и спомен за бонбони с портокалови парченца и карамелизирани портокалови корички /спомням си ги от любимия коледен щолен, в който често се слага сладко от тях/. Вкус – сладък, пикантен, силен спомен за шери, който обаче е далеч от други шери уискита, отлежавали изцяло в бъчви от шери, първо пълнене, като GlenDronach 21 или Kavalan Solist Sherry. Тук шерито присъства, но не превзема изцяло благинката. Долових и спомен за кокос, горчивината отсъстваше. Едва при второто отпиване се появи лек спомен за нея, но тя бе някак красива и не предизвиква неприятни гримаси. Без вода долових и спомен за сладки плодови бонбони. Както споменах, прибавих няколко капки вода, след които уискито стана по-сладко и пикантно, с изявен спомен за сушени плодове, сладко от боровинки и плодови бонбони. Финал – траен, сушени плодове- сливи, кайсии и стафиди, сладост, чудесен баланс между сладост, лека пикантност и почти нулева горчивина, карамел, сладко от круши и асоциация с горена захар. С вода – сладко-пикантен, спомен за медено сладък пъпеш, дървесност, грозде и усещане за свежест.
  
 Оценка: 87,5/100. Цена: около 160 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram