Dark Mode On / Off

Glenfarclas 25 y.o. single malt whisky


 Четири години по-късно. Или повече. Толкова е разликата между уискито на Гленфарклас, което ви представих в предходната статия и това, което отпивам в тази. Широкозастъпено е становището, че по-старото уиски винаги е по-добро от по-младото. Както и че по-тъмното превъзхожда по-светлото. Тъй като тук говорим за дестилати на Гленфарклас, при това скрити в подобни бутилки, то цветът отпада като фактор, сочещ кой би бил по-вкусният представител. Остава да ги подложим на тест, сравнявайки дегустационните им характеристики, след което, по възможност, да дадем отговор на въпроса дали няколкото години в повече са направили разликата. Нека видим. 

 В началото на статията споменах, че вече съм представял уиски на Гленфарклас. Не само това, но преди срещата ни с Glenfarclas 21, който ше ползвам за отправна точка за изводите си, вече бях представял Glenfarclas 15 и Glenfarclas Family cask 1973, 38 y.o. single malt whisky. В тези ревюта, които може да откриете чрез търсачката в блога и в раздела „Дестилериите A-K“ вече съм писал подробно за историята на марката и затова тук ще се концентрирам единствено върху спецификите на уискито. 

 И то, както и по-младият му 21-годишен роднина, са 43-градусови и са отлежавали в бъчви от шери, при това повечето от тях са били вече ползвани за съхранение на уиски на Glenfarclas, ако можем да съдим по цвета на напитката. Ако бяха бъчви първо пълнене след шерито дестилатът трябваше да носи изключително тъмен, почти махагонов цвят, който прилича и на багрите в кока-кола. От друга странаб25 години не са шега работа и преди да мога да формирам извод и да фаворизирам един от двата представителя следва подробно да анализирам този от снимката. Отделяйки му необходимото време достигнах до следните бележки:

 Аромат – дървесност, шери, мед, силен, по подобие на мириса на 21-годишния, слабо опушен, ликьорен, сладникаво-пикантен. В началото дървесността доминираше. Сладостта също е отчетлива. Постепенно открих слаб спомен за сладко от ягоди и сини сливи, сушени боровинки, като онези в пакетчетата с ядки, кафе и слаб карамел, млечен шоколад с парченца стафиди. След време споменът за кафе се засили, както и този за току щомотворено пакетче със сушени тъмни плодове. С вода – много по-силна плодова нотка, повече сушени сини сливи, сладко от тях и боровинки, отколкото в началото. Засилена дървесност. Вкус – суховат, сладка пикантност, но не толкова силна колкото мириса подсказва. Бих я оприличил и с далечен спомен за ментова свежест и индийско орехче. Шери и слаба горчивина. По-силна дървесност, в сравнение с тази при Glenfarclas 21. При втората глътка се усеща повече сладост, слаб спомен за торф и лека пикантност. С вода – силна горчивина, силна танинова нотка /водата тук отключи черта, непозната при по-младото уиски/. Финал – траен, лека опушеност, сгряващ, дървесен, приятна пикантност, но без горчивина, сладост като от сушени тъмни плодове и продължителен спомен за горена захар и сушени плодове. Постепенно стана по-суховат. С вода – плодовите нюанси остават, като открих и слаба минерална нотка. 
 Оценка: 86-86,5/100. Бих дал 86,5-87/100, но горчивината, която се отключи с водата не ми допадна много. Цена: около 240 лв.  

 В обобщение: добро уиски, което обаче не ми допадна в същата степен както по-младият Glenfarclas 21 y.o. single malt whisky, заради по-силната дървесност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram