Dark Mode On / Off

Yoichi 15 y.o. single malt whisky

 

 Време е и за последното представяне на дестилат на компанията Ника – Nikka Yoichi 15 y.o. single malt whisky, който също както и Miyagikyo 15 y.o. single malt whisky предстои да бъде спрян от разпространение. Тъй като вече ви представих историята на компанията Nikka в предишния пост, посветен на Миягикио 15, в следващите редове ще понапиша нещичко за дестилерията на Юичи, без да влизам в подробности за собствениците на дестилерията.

 Дестилерията е основана от Масатака Такецуру през 1934г., след като десетина години работил съвместно с Шинджиро Тори в дестилерията на Ямазаки /Yamazaki/. Разположена е в едноименното градче Юичи. Местоположението `и отново, както и при Миягикио, не е подбрано случайно – Такецуру вярвал, че условията /вода, наличие на торф/ и климатът са идеални, за да възпроизведат в максимална близка степен микроклимата на  п-в Кембълтаун в Шотландия. Разположена е на о-в Хокайдо и се счита за най-северната японска дестилерия /по тази причина преди е наричана и Hokkaido distillery/. Особеното при производството на уиски в Юичи, освен сушенето на покълналия малц с огън, разпалван от торф, е и начинът на подгряването на медните казани. За разлика от тези в Шотландия, тези в Юичи се затоплят от директен огън, захранван от въглища – технология позната отдавна и в Шотландия, но вече изоставена заради въведени европейски регулации за опазване на околната среда /вече казаните се затоплят с пара и природен газ/. Този метод на подгряване мнозина считат за правилен, ако се търси по-изразителен и богат характер на дестилирания спирт. Първият едномалцов дестилат на марката е пуснат през 1982г., под името Hokkaido 12 y.o. single malt whisky. Както и при Миягикио, и тук 2001-ва година носи промяна на името и дестилерията бива преименувана на сегашното „Yoichi distillery“. Оттогава на пазара са пуснати редица едномалцови представители, част от които носят обозначение „реколта“ /терминът на английски е „Vintage“ и прекалено буквално се превежда като „реколта“/ – година на производство, като в тези случаи често уискито се пълни само от една бъчва, при по-висок градус и с по-добри качества. За съжаление не мога да ви предложа снимки от сградата на дестилерията по разбираеми причини, но пък в този блог има чудесни зимни снимки от околностите `и, както и от сърцевината на сградите.

 И преди да изложа моето разбиране, тълкуване на кафеникавия Yoichi 15 y.o. single malt whisky, ще спомена, че и нейните дестилати /на дестилерията/ с означение на години предстои да бъдат спрени от разпространение. Хората от Ника си признаха наскоро /което им прави чест, а не се крият зад някакви тъпи оправдания/, че старото им уиски е недостатъчно и не може да отговори на завишения малцов глад по света. Затова всичко тяхно, което е с означение на възраст бива спирано от производство /не точно – уискито продължава да се дестилира и да се складира, просто не се разпространява вече и може би ще го видим след 10-20 години, ако имат останали запаси, а на пазара ще бъдат представени млади дестилати с трудни за произнасяне имена/.

 Вече съм аз на ход.
Аромат – силен и изразителен, плодов, торфен /по-отчетлив отколкото при Miyagikyo 15/, восък, пикантност /канела/, сладост, шери нотката е доста по-прикрита, слаб спомен за пушено месо /от типа на свинския врат/, сол, и нещо, което съзнанието ми асоциира с чери домати със сирене крема /звучи наистина странно, но пък аз харесвам тази комбинация/, компот от кайсии, слаб цитрус, спиртен мирис, който прави опит да заглуши останалите аромати, слаб спомен за меденки с канела, а след време се появи и спомен за сладко от сини сливи и ягоди, карамел и далечна асоциация с ръжено уиски. С вода /и това уиски на Ника е 45-градусово/ – отключи се повече торф, дървесност и цитрус. Вкус – пикантен, носи слаб спомен за торф, по-сладникав от Миягикио 15, плодов /но не мога да посоча конкретен плод/, минерална нотка, отприщва слюноотделянето, а продължителното заиграване с течността в устата /жабурене звучи прекалено грозно/ оставя спомен за изтръпването по върха на езика, което се получава, когато консумираме повече ананас. Открих още лакта, като с времето пикантността, която в началото бе някак притихнала се засили и донесе спомен за сос чили или люта чушка. Октрои се и слаба горчивина. С вода – повече сладост, и то осезаемо повече, още торф и лакта, като пиперливостта спада. Финал – траен, слабо торфен, пикантен /джинджифил/, сладникав и маслен, като сладостта е доминираща, спомен за восък. След минути пикантността се засили /не алкохолният градус, а пиперливото усещане от дестилата/, като се появи и слаба горчивина. С вода – още восък /превърнахме се в Къщата на восъка/, торф, сушен плод, отново минерална нотка, малцова сладост, като горчивината и пикантността отсъстват.
 Оценка: 86/100. Цена: важи казаното за Миагикийо – търсете шапка с пари, ако го откриете. Но пък го има в бар Masterpiece в София. На западните пазари се търгува около 150 евро /засега/. 

2 Comments

  1. поправка…продава се в България 🙂

    1. Възможно е да бъркам. Дори се надявам да е така. 🙂
      До момента съм срещал само Yoichi 10.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии