Dark Mode On / Off

Jack Daniel`s Gold Medal 1914 Tennessee whiskey

 

 Заваля! Най-накрая малко свежест! 🙂
Започвам ревюто по нестандартен начин, но отдавна чаканото от мен захлаждане е на ход. Ако се обстрахираме от този факт, можем да насочим внимание към едно специално и наистина рядко уиски, което почти никога не попада в чашите на уиски любителите. Говоря за Jack Daniel`s Gold Medal 1914 tennesse whisky, което вече почти никъде не може да бъде намерено, а където го има му се иска безумна цена /на запад върви по няколкостотин евро, тук още не съм го срещал, но не би било по-евтино от 350-400 лева/.
 
 И за да илюстрирам това безумие ще посоча, че след 2001г., когато е пуснато това юбилейно уиски, до около 2006г., цената му е възлизала на 30-40 долара, съответно евро. Но Даниелс е разпознаваема марка и си има своите фенове, готови на всичко за бутилка Джак, благодарение на които актуалната му стойност е извън пределите на благоприличието. Различно ли е уискито в декантера от стандартния Джак? Имайки предвид, че тази бутилка е пусната на пазара през 2001г. и е стояла из рафтовете в следващите години – със сигурност да. Различно като подбрани партиди, следователно различно и като вкус и мирис. Дали има специална селекция на дестилатите? Предполагам, че да. Причините са прости – серията „Gold Medal“, състояща се от 7 различни бутилки е предназначена да отбележи седемте призови места, златни медали от различни международни събития, завоювани от Джак Даниелс. Т.е., придава им се по-особено значение от стандартния Джак № 7. А и като брой са в пъти по-малък „тираж“. Затова си мисля, че са подборът тук е бил по-засилен. Може би.



 Споменавайки постиженията на марката е редно накратко да ви запозная с моментите на слава, вдъхновили хората от Тенеси да създадат тази линия.



 1904г. – първи златен медал за Jack Daniel`s от състезанието в Сейнт Луис.



 1905г. – първи международен златен медал от състезанието в Лиеж, Белгия.



 1913г. – награда от Гент, Белгия.


 1914г. – златен медал от Лондон.


 1915г. – сертификат от Хигиеннтия институт в Лондон.


 1954г. – Златна звезда на съвършенството от Брюксел, Белгия.


 1981г. – златен медал с палмови листа от Амстердам, Холандия /звучи ми като медалите за храброст с дъбови клонки/. Този Jack Daniel` 1981 Gold medal съм го срещал в някои магазини тук за над 200 лв. Абсурд!!!

 

 По повод тези седем медала на пазара от 1996г. са пуснати 7 лимитирани версии. В това ревю ви представям „Gold medal 1914“. Другите не знам дали и кога ще успея да ги намеря. Защо? Освен високата цена, тези бутилки се възприемат и като символ на качество. Може да ги срещнете в някои барове, но навярно не се предлагат за консумация – идеята им е да впечатляват с присъствието си.

 

 Как и къде успях да намеря подобна бутилка? Явно ирландския ми късмет в събота се бе активизирал, тъй като при посещението ми във Варна успях да си намеря бутилка Yamazaki 12 y.o. single malt whisky /научете защо това уиски е толкова специално/, която без колебание прибавих към наличната вкъщи, и второ – попаднах на едно чудесно местенце, което хората от Варна познават – Martini bar, който преди няколко дни отвори повторно врати, този път на ново място и с променена визия за бъдещето /освен любимите напитки се предлага и интересна кухня/. След като в жестоката жега с приятелката ми пребродихме Варна /може би в търсене на интересни находки/, поехме към улица Чаталджа, където е новият адрес на бара. Ако не знаете, ще вметна, че един от неговите актуални господари е Галин, основателят на сайта-енциклопедия БгБарман. Ако цъкнете на линка ще попаднете на подробната му статия за историята на марката Jack Daniel`s. 

 Идеята ми не е да ви вербувам да посетите това място, но приемете приятелския ми съвет и му гласувайте доверие. На място се уверих, че по рафтовете се крият интересни малцови изкушения, две от които ще ви представя по-късно /редки и вкусни, но ще запазя имената им в тайна/.
 
 
 
 Докато блуждаех из редиците малцови красавци, като тези от по-горната снимка попаднах на тази специална бутилка Джак Даниелс. За мой късмет се оказа, че бутилката, която до скоро е стояла затворена зад бара, по погрешка е била отворена преди време, което веднага пробуди в мен „престъпен уклон“ – време бе да я опитам. Благинката бе отлята в чашата с правилна форма, в случая Гленкирн и след като я оставих да отдъхне в нея за около половин час, преминах към душене и отпиване. 

 Аромат – в началото не ме впечатли. Уискито ми се стори някак затворено и плахо. С времето обаче и под влиянието на въздуха се отключиха някои приятни характеристики. Първото, което долових бе пикантност /джинджифил и може би слаба канела/, както и лека спиртност /уискито е 43-градусово/. След това открих доза мед, слаба сладост, плодово присъствие, флорална нотка и спомен за борови иглички, сладко от бели череши, масленост, карамел, топинг за палачинки, и отчетлив спомен за пуканки /по-скоро от карамелизираните/. Вкус – пиперлив, леко сух, локумен /с аромат на рози/, коктейлни череши, ягодово-черешов пълнеж за вафли, слаба горчивина и захарно петле. Финал – среден, масленост, ферментирали плодове /череши, може би и праскови/, сладост, слаб спомен за малини, лека горчивина и още ферментиращи плодове след време. 
 Оценка: 86/100. Цена: спекулативна. 

 В обобщение: приятно и вкусно уиски, което по ред причини е придобило митологичен статут. Отдаде ли ви се повод, дайте му шанс. В никакъв случай обаче не си заслужава цената, за която се търгува сега. 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии