Ето че дойде времето да ви представя и уиски от дестилерията Loch Lomond /Лох Ло/у/монд/. В началото на статията съм някак развеселен /не съм пил уиски/ и се чувствам зареден. Причината е наименованието на дестилерията. Лох Ломонд ми звучи доста приятно, може би и заради езерната нотка в името /Loch=езеро/. Свежестта лъха от всяка буква на Ломонд. Но стига толкова ненужни писания. Събрали сме се по друг повод, нали? А именно, ревюто на Inchmurrin 12 y.o. single malt whisky /Инчмурин/. Но преди него малко история. It`s Loch Lomond time!!! 😀
Дестилерията се намира в шотландските висини или т.нар. „Хайлендс“, в Александрия, до едноименното езеро /опа, изненада/. Основана е през 1965 или 66-а година от Littlemill Distillery Company Ltd и носи името на източника си на вода. И до тук май завършват еко мотивите около историята `и, тъй като се оказва, че е разположена в някогашния британски център за производство на автомобили. Сменят се още няколко собственика, с чиито имена обаче няма да ви тормозя. През 80-те години затваря за кратко, но по-късно възобновява дейност. По-интересното събитие около Ломонд се случва около 1993г., когато към медните казани са добавени няколко колонни дестилатора и започва производството и на зърнено уиски. С това дестилерията става по-популярна, тъй като решава да дестилира малцово уиски през тях, а не през медните казани, което среща силен отпор от страна на Шотландската уиски асоциация. Освен стандартните медни казани в дестилерията функционират и т.нар. „ломонд стил“, които позволяват дестилирането на различно по характрер уиски /основата при тях е същата като при медния казан, но вместо „шия“ имат колона като при колонния дестилатор/. Освен малцовото уиски на Inchmurrin Ломонд предлага още малцовия дестилат Loch Lomond и още редица непопулярни уискита, като Craiglodge, Croftengea, Inchfad, Old Rhosdhu и други незнайни типажи, които дори не мога да произнеса. Предлполагам, че и повечето шотландци не биха могли.
Стига с този Ломонд! Време е за Inchmurrin!
Aромат – мед, билки, билков чай, мента, спомен за шери, тревиста и плодова нотка, мирисът ми се стори доста натрапчив. Доловх слаб цитрус, пикантност и силна сладникавост, съчетана със спомен за кайсии, крем брюле, карамел и масленки /“арменски сладки“/. Вкус – сух, пикантност почти отсъства, за сметка на медено-кайсиевата сладост, много далечен спомен за торф /Ломонд произвеждат и торфено малцово уиски, с фенолно съдържание около 40 ppm и може от него да е останало присъствие/, спомен за сушени плодове и слаба метална нотка. Финал – горчивина, заменена от сладост, ядки, масленост, мед и пиперливост. Среден по интензитет.
Оценка: 80,5/100.
Това, което пробвах е старата бутилка на Инчмурин. На пазара в България може да се намери новата, по-лъскава, която струва по спомен около 50-60, по-скоро над 60 лв.
Оценка: 80,5/100.
Това, което пробвах е старата бутилка на Инчмурин. На пазара в България може да се намери новата, по-лъскава, която струва по спомен около 50-60, по-скоро над 60 лв.