
От дълбините на складовете на Балвени при нас достига това почти пълнолетно уиски, отлежавало в три вида бъчви. Уискито е Balvenie 16 y.o. Triple cask single malt whisky, а изначално е било предназначено за магазините по летищата /travel retail/ като част от серията „Triple cask“, включваща още Balvenie 12 y.o. и Balvenie 25 y.o. Triple cask single malt whisky. За щастие не се налага да летим, за да се докоснем до това творение на вече пенсиониралия се мастър блендър на Балвени – Дейвид Стюарт.
Няколко думи са самата дестилерия. Построена е през 1892г. от Уилям Грант /онзи господин, положил началото и на Grant`s/ в Дъфтаун, в непосредствена близост до сградата на Glenffidich /също собственост на Grant`s/ и делейки с нея водата на извора Роби Дю. Идеята на Грант е била с построяването на Balvenie /Балвени/ да подпомогне дейността на Гленфидик, основана 6 години по-рано. Част от малца бил насочен за допълването на блендираното /смесеното/ уиски Grant`s. През 70-те години търсенето на малцови напитки се увеличило. Това принудило Grant`s да построят нова дестилерия – Kininvie / Кининви/, чиято продукция заменила малца на Балвени в уискито Grant`s. Към настоящия момент Балвени и Гленфидик се стремят да удовлетворят глобалните нужди от едномалцови напитки, като малка част от продукцията им се ползва в блендираното уиски Monkey Shoulder. Годишното производство възлиза на 5,5 млн. литра, а тенденцията е то дори да се увеличи, тъй като търсенето на продукти на дестилерията се покачва. Освен с качество марката е добила популярност и с факта, че разполага със собствено поле за ечемик, както и че има собствен цех за производство на бъчви. До момента съм пробвал Balvenie 12 y.o. Double wood и Balvenie 14 y.o. Caribbean cask single malt whisky, чиито ревюта може да намерите чрез линковете под статията или в раздела с етикетите вдясно.
Какво е толкова специално на конкретното уиски? С подсилен цвят е, студено филтрирано е и идва при само 40%. Кое тогава го прави някак по-различно? Уискито е едномалцово /продукт на дестилиран покълнал малц, изхождащ само от Балвени/, като включва в себе си тринразлични партиди, всяка отлежавала в различни дъбови бъчви, впоследствие събрани за няколко месеца за поистигане на добри характеристики и за „напасване на характерите“. Една част е отлежавала в бъчви от шери /не първо пълнене/, друга в бъчви от бърбън първо пълнене и трета – в бъчви от бърбън, в които преди това вече се е съхранявало уиски.
И какво се получава?
Аромат – силен, обилно количество мед, круши, плодова ликьорност, сладост, пикантност, ментово усещане, анасон дори, спомен за мирис на ръжено уиски, тревист, дървесен, череши, силно проявен спомнен за бърбън, портокалово сладко, конфитюр, слаб спомен за захарен памук, крем с ванилия и яйца, карамел, липов чай, ябълки, слаб спомен за сушени плодове. С вода – карамел и карамелизирани плодове. Вкус – пиперливост и джинджифил, сладост, нотките бърбън се проявяват и тук, масленост, ментова свежест по върха на езика, черен пипер / отново по върха на езика /, нотка шкаф. С вода – горчивина, пикантност и още бърбън нотки. Финал – пикантност, масленост, отново спомен за бърбън, сладост, лека горчивина след няколко минути. С вода – мед и съвсем слаби сушени плодове.
Оценка: 84-85/100. Цена: на Запад около 60-70 €. Тук някъде гони 200 лв.
Оценка: 84-85/100. Цена: на Запад около 60-70 €. Тук някъде гони 200 лв.
В обобщение: уиски, което адски много ми напомняше на бърбън.