Dark Mode On / Off

Bowmore small batch single malt whisky


 Време е за торф! Да не очаква човек такива думи от мен, предвид не до там близките ми отношения с островните торфени уискита от Айла и Скай /от о-вите Мул и Аран не съм пробвал уиски и те не влизат в „условието на задачата“, а от Оркни ми харесват/. И като споменах Айла /Islay/ дойде времето да ви представя следващото уиски, което успях да опитам – Bowmore small batch single malt whisky.

 Твърди се, че дестилерията е основана през 1779г. от търговеца Дейвид Симпсън. Симпсън се занимавал още със земеделие, разнос на пощата, моряк и като човек, дестилиращ уиски. Тази ранна година довела и до първия законен лиценз за дестилиране на уиски на острова. По-късно била закупена от Джеймс Мутър. Той вложил средства и усилия, и разширил производствените `и възможности. През 1887г. собствеността се сменила и преминала в ръцете на Джон Шериф от Кембълтън. През 20-ти век се сменили още няколко собственика, за да се стигне до 1994г., когато била придобита от японския гигант Сънтори /Suntory/, който притежава и дестилериите Глен Гири и Оукентошан. И преди да премина към анотациите си ще вметна още две неща. Първото е, че голяма част от малца за производството на уискитата на Баумор идва от съоръженията на неактивната дестилерия Port Ellen, която от години не произвежда уиски, но стари нейни дестилати или такива от независими бутилировачи се търгуват за стотици и хиляди британски паундове. И втората „опорна точка“ за Bowmore е с малко по-пикантен привкус. Попаднах на информация, че някои от по-старите напитки са отбягвани от ценители на малца заради прекалено „парфюмен“ облик, наричан „парфюмът на френската проститутка“ /FWP/. Казват, че при новите дестилати тази нотка е туширана. Стига вече по фактите! Да топнем нос и устни в чашата! 🙂 

  Аромат – сладост, нотки бърбън /конкретното уиски е отлежавало в бъчви от бърбън, част от които са приютявали уиски за първи път след бърбъна – т.нар. “ first fill“ casks , a други са били използвани нееднократно – „re-fill“ casks/, слаби сушени плодове, торф /излишно е да го споменавам/, лек цитрус, карамел, кора от лимон, мандарини, препечени гевречета. С вода – карамелизирани ябълки, сушени плодове и ликьор. Вкус – торф, но не толкова интензивен и могъщ, в сравнение с Laphroaig или Lagavulin, „земна“ нотка, сладост, слаба нотка „йод“, лека пикантност и сушени плодове. С вода – торфът “ сляга“ и се появява слаба горчивина. Финал – среден, пушек, торф, препечено, мед, сладост, лек маслен блат, лека пиперливост и прогресираща сладост. С вода – още повече сладост и пушек. 
 Оценка: 85/100. Цена: около 50-60 лв. 

 В обобщение: макар и без означение на възрастта на уискито и предвид торфения му характер, то успя да ме изненада приятно. Сладост, бърбън елементи и торф се съчетават, за да се получи не лош представител от Айла. 




 Bowmore small batch single malt whisky




 It’s time for peat! Hard to believe that those words come from me, having in mind my not so close relations with the island peaty whiskies from Islay and Skye /I haven’t tried whiskies from the Islands of Mull and Arran and they are not included in the „terms of the task“, but I like those from Orkney/. And as I mentioned Islay, think it’s time to present you the next whisky, which I managed to try – Bowmore small batch single malt whisky.


 It is alleged that the distillery was founded in 1779 by the merchant John P. Simpson. He was also engaged in agriculture, mail delivery, a sailor and as a person, distilling whisky. This early year led and to the first legal license for distilling whisky on the island. The distillery was later bought by James Mutter. He invested resources and efforts, and expanded its production capacities. In 1887 the ownership changed and passed into the hands of John Sherriff from Campbeltown. In the 20th century changed several more owners, to reach 1994, when it was acquired by Japanese giant Suntory, which also owns the Glen Garioch and Auchentoshan distilleries. And before I proceed to my annotations, I’ll interject two more things. The first is that much of the malt for the production of Bowmore whisky, comes from the facilities of the inactive Port Ellen distillery, which did not produce whisky for years, but its old distillates or such from independent bottlers are traded for hundreds and thousands of British pounds. And the second „fulcrum“ has a slightly spicier flavor. I came across information that some of the older distillates were avoided by malt connoisseurs, because of its too „perfume“ appearance called „French Whore’s Perfume“ /FWP/. They say that this note is subsided in the new distillates. Enough facts! Let’s dunk nose and lips in the glass! 🙂


Aroma – sweetness, notes of bourbon /this particular whisky is aged in bourbon barrels, some of which have contained whisky for the first time after the bourbon – the so-called „first fill“ casks, and others were used repeatedly – „re-fill“ casks/, slight dried fruits, peat /needless to mention/, light citrus, caramel, lemon peel, tangerines, toasted bagels. With water – caramelized apples, dried fruits and liqueur. Taste – peat, but not so intense and powerful compared with Laphroaig or Lagavulin, earthy note, sweetness, slight note of iodine, light spiciness and dried fruits. With water – the peat „settles“ and appears slight bitterness. Finish – medium in length, smoke, peat, toasted, honey, sweetness, slight butter layer for cake, light pepperness and progressive sweetness. With water – even more sweetness and smoke. 
Assessment:  85/100.


 In summary: although there is no indication of the age of the whisky, and having in mind its peaty character, it managed to surprise me pleasantly. Sweetness, bourbon elements and peat are combined to create not a bad representative of Islay.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram