И без това съм на вълна уиски на Сънтори /Suntory/ защо да не ви представя едно японско и по-непознато уиски за нашите геогргафски предели?! Споменах Сънтори, тъй като в миналата статия се докоснахме до Bowmore small batch single malt whisky /bourbon cask/, което е шотландско уиски от о-в Айла, но дестилерията е част от японския гигант Сънтори. Подобна е ситуацията със собствеността и върху течността, която ще ви презентирам сега, а именно бленд уискито Hibiki 12 y.o. japanese whisky. Мисля, че вече започвам да трептя с честотата на красивата течност, чието име на български би било „Резонанс“.
Вече споменах, че уискито не е едномалцово, а е бленд, т.е. смес между едномалцово уиски и такова със зърнен произход. Малцът идва от уискитата Yamazaki и Hakushu, а зърненият дестилат от дестилерията Chita. И ако имаме бегла представа за продуктите на Yamazaki/ а някои от вас може би са пробвали и уиски Хакушу/, то дестилерията Чита си е много или малко загадка. И тя, както и другите две е японска, принадлежаща към фамилията Сънтори. Захранва японския пазар и официален внос в България не е наличен. Разположена е в префектура Аичи, в близост до гр. Нагоя, като снабдява със зърнен дестилат не само Hibiki, но и Kakubin и Suntory old, които също са вид бленд уиски, непознати засега за мен. Hibiki 12 се произвежда в дестилерията на Yamazaki, основана през 1923г. от Шинджиро Тори, чието име е на особена почит в Япония. Тори започнал дейността си като търговец, собственик на магазин на спиртни напитки, като ценял испанските вина и западни алкохолни дестилати /най-вече шотландското уиски/. Впоследствие започнал да експериментира с вината, като през 1907г. пуснал на пазара „Akadama port wine“, базирано именно на испанските вина, но с малко лично негови подобрения. Новаторството и себеотдаването му спомогнали за издигането авторитета на Yamazaki. А този майсторски дух и стремеж към перфекционизъм проличава и при външния вид на бутилката на Hibiki 12. Имах възможността да `и се порадвам, тъй като стъклото е наистина много красиво. Изработено е със стил и вкус, може би с идеята да подчертае качествата на уискито, спящо в нея. А то е много добро. Защо? Да слезем на следващия абзац, където ще се опитам да дам отговор на този въпрос.
Аромат – вкусна плодова сладост превзема носа от първото навеждане над чашата. Уискито ухае на плодова ликьорна напитка, като прозират и леки нотки дърво. Носи спомен за бърбън, както и тревиста нотка, която в някаква степен напомня на ирландските „флорални“ течности, но тук е още по-нежна. Кафе, карамел и лек намек за тъмни плодове /може би сливи./ Факт е, че за доотлежаване на дестилата японците използват бъчви от сливов ликьор, но сливите не бяха преобладаващият плод. По-скоро киви, праскови и кайсии. Добавих и малко вода. Наистина внимавах с нея, тъй като уискито ми се стори нежно и крехко и не знаех как ще я понесе. Та, с няколко капки мирисът стана по-карамелен, отключи се и нотка на крем брюле и кафе. Вкус – много фин и изискан. Бих го определил и като кадифен. Може би има и слаби следи от пикантност, но те бяха по-скоро „второстепенни герои“, които само издигаха красотата и нежността на уискито. Открих още сладост и плодов нюанс, леко „цветен“ /изникнаха асоциации с цветя/ вкус, плодови дъвки или бонбони, праскови, пъпеш и банан, както и лека дървесна нотка. При заиграването с течността в устната си кухина в мен се породи асоциация и със сладко от бели череши и праскови, както и обилна масленост. С вода – блендът става по-сладък, цветните нотки се засилват. Финал – маслен и плодов, оставящ спомен за маслен сладкиш с плодове. Среден по интензитет и продължителност. Сладост, която бива завладяна от маслеността . По-късно сладостта обаче се завръща /предсавих си „борбата“ между маслеността и сладостта като красиво и страстно танго/. С вода – течността става по-плодова и маслена. Оценка: 89/100. Цена: все по-висока, често над 120 лв.
В заключение: Красота! Уискито е издържано не само екстериорно, но и като палитра от вкусови качества. Струва ли си парите? Да. Вярно е, че цената му не е една от най-ниските – варира около 90 лв за бутилка от 0,700 мл., но пък срещу парите си получаваме един красив продукт, носещ екзотичен спомен за далечни и непознати земи. Бих ли го пробвал отново? Да, да, да! 🙂 И един приятелски съвет. Ако се чудите как да изненадате някой свой близък /стига разбира се той да цени вкусните напитки/ или бизнес партньор с по-щедър подарък, това уиски е подходящият избор.
Hibiki 12 y.o. blended japanese whisky
Anyway, I’m on the wave with Suntory whiskies, why not introduce you one Japanese and a little more unknown whisky for our geographical confines?! I mentioned Suntory, as in the previous article we met Bowmore small batch single malt whisky /bourbon cask/, which is a Scotch whisky from the island of Islay, but the distillery is part of the Japanese giant Suntory. The situation is similar with the ownership of the liquid that I’ll present you now, namely, the blend Hibiki 12 y.o. japanese whisky. I think I begin to oscillate with the frequency of the beautiful liquid, whose name on my language /Bulgarian/ would be „Resonance“.
I already mentioned that the whisky is not single malt, but blend, i.e. a mixture of single malt whisky and such with grain origin. The malt comes from the Yamazaki and Hakushu whiskies, and the grain distillate is from the Chita distillery. And if we have a vague idea of the Yamazaki products /and some of you might have tried and Hakushu whisky/, then, the Chita distillery is more or less a mystery. It is also belonging to the family of Suntory, like the other two. It is supplying the Japanese market and official import in Bulgaria is not available. It is located in Aichi prefecture, near the city of Nagoya, supplying with grain distillate not only Hibiki, but also Kakubin and Suntory old, which also are blend whiskies, unknown to me, so far. Hibiki 12 is produced in the Yamazaki distillery, founded in 1923 by Shinjiro Torri, whose name is highly respected in Japan. Torii started operations as a merchant, owner of a liquor store, as he valued and Spanish wines and the Western alcoholic distillates /mostly Scotch whisky/. Subsequently began to experiment with the wines, as in 1907 released on the market „Akadama port wine“, based precisely on the Spanish wines, but with a little personal improvements. The innovation and devotion helped him to raise the prestige of Yamazaki. And this masterful spirit and striving for perfection are also evident in the appearance of the bottle of Hibiki 12. I had the opportunity to admire it, as the glass is really very beautiful. Made with style and taste, perhaps with the idea to highlight the qualities of the whisky, sleeping in it. And it is very good! Why? Let’s go down to the next paragraph, where I’ll try to give answer to this question. Aroma – delicious fruity sweetness permeates the nose on the first bending over the glass. The whisky smells like fruity liqueury beverage with translucent woody notes. It brings memories of bourbon, as well as grassy note, which to some extent reminds of the Irish „floral“ liquids, but here is more gentle. Coffee, caramel and a slight hint of dark fruits /maybe plums/. It’s a fact that the japanese use plum liqueur casks in the maturation of the distillate, but the predominant fruit were not plums. Rather kiwi, peaches and apricots.I added a little water. I was really careful with it, because the whisky seemed gentle and fragile, and I didn’t know how would affect it . So, with a few drops the scent became more caramel, unlocked and a touch of creme brulee and coffee. Taste – very fine and exquisite. I would define it as velvet. Maybe there are weak signs of spiciness, but they were rather „secondary characters“, which only rose the beauty and tenderness of the whisky. I found also sweetness and fruity nuance, slightly floral /appeared associations with flowers/ taste, fruit chewing gum or candies, peaches, melon and banana, as well as light woody note. While I was swashing the liquid in my mouth, it brought me association with white cherry jam and peach jam, as well as plenty of butter. With water – the blend becomes sweeter and the floral notes are enhanced. Finish – buttery and fruity, leaving the memory of buttery cake with fruits. Medium intensity and length. Sweetness that is conquered by the butter notes. Later, however, the sweetness returns /I imagined the „fight“ between the butter and sweetness as a beautiful and passionate tango/. With water – the liquid becomes more fruity and buttery. Assessment: 89/100. In conclusion: Beauty! The whisky has not only excellent exterior, but also palette of taste qualities. Is it worth the money? Yes, it is. It is true that the price is not one of the lowest – around 90 lv. for a bottle of 0.700ml, but for the money we get a beautiful product, bearing exotic memories of distant and unknown lands. Would I try it again? Yes, yes, yes, I would! 🙂 And one friendly advice. If you are wondering how to surprise someone special /as long as he is admirer of the delicious drinks, of course/ or a business partner with more generous gift, this whisky is the right choice.
Whiskeytemple_Vladimir 
