Whiskeytemple_Vladimir 
Bowmore Black Rock /Боумор Блек рок/ – тъмна кутия, тъмен цвят, „черна скала“. Как ми се иска да кажа, че се влюбих в уискито, но не мога. Блек Рок е уиски, предназначено за магазините по летищата или по безмитните продавалници. По същността си е масов продукт – знам, че може да бъде намерен на ниска цена /чух, че приятели са го докопали за около 60 лв, срещу които са получили цял литър/, бутилиран е с възможно най-ниския градус /40%/, след студено филтриране и след /по мое мнение/ прекомерна употреба на оцветител, която да повлияе на преценката ни. Твърди, че са ползвани основно бъчви от европейски дъб и може би заради това някой е разсипал повечко карамел Е150.
За последните месеци опитах няколко наистина добри представители на дестилерията. Блек Рок по моите разбирания не е продукт, който бих закупил като бутилка и не бих отнесъл към запомнящите се в личната ми класация /това е само мнение/ – не искам да изпреварвам дегустационните си впечатления, но не съм склонен да се бръкна дори и за 60-70 лв за него, защото отношението, демонстрирано с този продукт в някаква степен ме обижда като потребител – криене на годините, абсолютно най-ниския възможен градус, карамел и филтрация. Срещу това получаваме някаква история за скала, стояща някъде до дестилерията. Рекламен трик, който не ме вълнува, по подобие на скорошните ми коментари относно Highland Park Sigurd. Докато си подготвях статията попаднах на няколко чуждестранни блога, авторите на които дегустираха Black Rock, благодарение на мостра, изпратена от дестилерия. Може би заради това бяха снишили критичния тон. Моето ревю се основава на мостра, предоставена от приятел, който направи и вскуната заглавна снимка /наздраве, Пенко/, което позволява на съвестта ми да бъде откровена и независима.
Аромат – грозде, манго, портокали и мандарини, екзотични плодове, сладост, опушеност, обущарско лепило, кожа, кола, нотки тъмен ром, мехлем /медицински/, червен или тъмен горски плод /боровинки/, мента, доза пикантност, канела, карамфил, кафе, накиснато зърно, нотки шоколад, прасковен ликьор, кайсии. С вода – пипер, индийско орехче, карамел и кафе. Вкус -сладост, опушеност, зрели сладки и свежи плодове. Нищожна пикантност и горчивина. Намек за мента, прах, огнище, лека минерална нотка. С вода – още сладост, лакта, свежест, опушеност, повече пикантност. Финал – някак рехав, воднист дори /по моите разбирания/. Щрихи мента, слаба горчивина, малц, опушеност, слаба сладост, портокалова кора, ябълки и нотки прегоряло. С вода – джинджифил.
Оценка: 80/100. Цена: варира
В обобщение: силно плодово на мирис на уиски, което ми напомни на опушен плодов шербет. Може би 46% алкохолно съдържание и няколко години повече дървесен покой биха могли да го направят по-интересно за мен.
