Dark Mode On / Off

Green Spot single pot still whiskey

 „Long time, no see!“ Така биха казали някои приятели от Острова. След няколко месечна „ваканция“, се завръщам с нови статии и много нови и надявам се интересни впечатления от опитаните напитки. И в унисон с последната статия не губя време и се захващам с ревюто на един особен „екземпляр“ – Green spot whiskey, който заслужава нашето внимание.

 Какво можете да очаквате от това уиски. На първо място, уискито идва от Ирландия. За разлика от повечето познати ни „ирландци“ това не е бленд между малцов и зърнен дестилат. Това уиски е изключителен представител на т.нар. „single pot still whiskey“ – уиски, което е бленд между малциран и немалциран ечемик. Нуждата от допълнителен приход в имперската хазна някога принудила управляващия британски елит да обложи с допълнителен данък напитките, съдържащи малциран ечемик /производителите на бира също били засегнати/. За да избегнат тази тежест ирландските производители ограничили присъствието му в течността за сметка на неферментиралия ечемик и така се получило това наистина различно уиски, присъщо само на Ирландия. Освен този бранд се сещам и за Jameson Red breast, който се произвежда по същата технология. Преди години напитката се е продавала като десетгодишен дестилат. По данни от интернет, течността в момента е отлежала около 8-9 години преди бутилиране.

 А как ми се стори самото уиски? В бутилката течността ми изглеждаше по-тъмна, отколкото е в действителност. От снимката по-долу съдя, че цветът е тъмно златист /за нещастие е подсилен с карамел Е150/.



 Ароматът е силен, леко пиперлив, флорален – усетих тревни нотки, както и мирис на пръст. Долових и лек ментов мирис, лека пиперливост, както и подразбиращия се ечемик /малц/. Тук може би е и момента да издам една малка „тайна“, която научих наскоро. Ароматът на уискито се долавя по-пълноценно, ако то се „вдиша“ и през устата. Леко поднесете чашата към устата и поемете дъх. Действително, нотките мента прихванах по този начин. При добавяне на вода горните особености леко избледняват. Вкусът без вода е горчив. Няколко пъти преди да напиша тази статия отпивах и долавях тази специфична негова черта. Изпъква вече спомената пикантност, а „тревистият“ му характер се засилва. Добавянето на капка-две вода отключва вкус на лешници, като се засилва и ечемичения вкус. Финалът е продължителен и парещ, долавят се и ядки. Минути след отпиване се появява приятен ечемичен /оприличих го и на послевкус от вкусно бяло вино, може би дължащ се на отлежаването в шери бъчви/ вкус, който допълнително разширява палитрата от усещания.  В заключение: оценката ми е 4,5/6. За подобен изход оказва влияние и цената от около 90 лв. за бутилка. Наистина уискито носи специфичен характер, който го отличава от другите опитани до момента ирландски уискита и си заслужава отделеното време, както и един бъдещ двубой с „роднината“ Redbreast. 
Slainte! 🙂





  Green spot Irish whiskey







„Long time, no see!“  So would say some friends on the Island. After several months of „vacation“ I’m back again with new articles and many new and hopefully interesting impressions of the tasted drinks. And in line with the last article, I won’t waste time and start with the review of a special „specimen“ – „Green spot whiskey“, which deserves our attention. What can you expect from this whiskey? 


 Firstly, the whiskey comes from Ireland. Unlike the most „Irish“ we know, this one is not blend of malt and grain distillate. This whiskey is anexceptional representative of the so-called „single pot still whiskey“ – whiskey, which is a blend between malted and unmalted barley. The need for an additional income in the imperial treasury once forced the British governing elite to impose a surtax on the beverages containing malted barley /beer manufacturers were also affected/. To avoid this burden, Irish producers limited its presence in the liquid at the expense of unfermented barley and thus has received this really different whiskey, inherent to Ireland.  Except this brand I can think and for „Jameson Redbreast“, which is produced by the same technology. Years ago, the beverage was sold as 10 year old distillate. According to data from internet, the liquid is now aged about 8-9 years before bottling.


 And what are my impressions of the whiskey itself? The liquid seemed to me darker in the bottle, than it is actually. According the photo I can say the color is dark golden /nope, colorant E150 is used/.


 The aroma is strong, slightly peppery, floral – I felt grass notes and smell of earth. I caught and light mint scent, light pepperness as well as predominant barley. Perhaps, now is the time to reveal a little „secret“, which I learned recently. The aroma of whiskey is perceived more fully if being „inhaled“ and through the mouth. Gently held a glass towards the mouth and take a breath. By this way I caught the shades of mint, actually. When adding water, the above mentioned features slightly fade. The taste is bitter without water. I sipped several times before write this article, and caught this specific feature. The already mentioned piquancy is prominent and its „grassy“ character is strengthened. Adding a drop or two of water unlocks a taste of hazelnuts, as well as enhances and barley flavour. The finish is long and stinging with perceptible nuts. Minutes after the sip appears and pleasant barley / I likened it of an aftertaste of delicious white wine too, perhaps due to the maturation in sherry casks/ a taste, which additionally expands the palette of perceptions. 


 In conclusion, my assessment is 4.5 / 6. For such an outcome contributes and the price of about 90 lv. per bottle. The whiskey really has its specific character, which distinguishes it from the other Irish whiskies tasted thus far, and worths your time, as well as a future duel with the „relative“ Redbreast. Slainte! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии