Whiskeytemple 
Днес се завръщам към бюджетните уискита, бутилирани за и предлагани от Лидъл, които включват блендове /като Queen Margot и Glen Alba/, смесени малцове като Glen Orchy и Abrachan, както и чисто едномалцовите Ben Bracken в различните им цветови етикети, представящи отделните уиски региони от Шотландия. Пропускам и чисто зърнените дестилати – имам бутилка с такова 25-годишно уиски, чието търговско име не помня.
Ако сте влизали във веригите на магазина, почти на 100% съм убеден, че сте виждали някое от тези изброени уискита. В сайта Храм на Уискито техните ревюта са най-четените и търсените. Изобщо. Говоря за преглеждане в обем от десетки хиляди импресии и прочитания. Това показва, че все още в България в сегмента на скоча водещ по продажби е ниският ценови спектър, което не е крайно обнадеждаваща реалност.
От друга страна обаче, желанието на потенциалния купувач да се информира за конкретен продукт, бил той и входящ като представяне, за мен е повод за лек оптимизъм – именно с опит да се събере и анализира информация аз свързвам формирането на общество на хора, ценящи здравето, времето и финансовите си ресурси. На мен тези уискита също са ми любопитни, тъй като за някои пазари се бутилират доста вкусни вариации, понякога и на достолепна възраст и приветлив алкохолен градус, търгувани при това за крайно поносими цени.
До момента, като започнем от 2018г., когато за първи път описах тук Glen Orchy, съм ви срещал с почти всеки продукт на лидълския уиски сегмент. Като започнем от някои стари 28 и 30-годишни малцове от Спейсайд, преминем през бленда Глен Алба с неговия красив шери финиш и се отбием при няколкото версии на Abrachan – при това от времето, когато бутилката от стандартния смесен малц струваше около 17 лева.
В гамата на Бен Бракен, освен от по-възрастните колбички, ви дадох отзиви и от Червения и Синия базов дестилат на марката. Уискито от Speyside тук се предлага под формата на бутилката с червен етикет, докато малцът от Висините идва в сините одежди. Днес отново ще стане дума за встъпителен Ben Bracken, който произлиза също от Висините /Highlands/, но за разлика от роднината си със сините краски, този младок е опушен. Отразено в на етикета му. Получил е кафяв цвят.
Това 3-годишно уиски не се появи в голяма бутилка, а бе пуснато пилотно преди няколко месеца като част от комплект с три миниатюри. От сегашна гледна точка разбирам защо дебютът му беше в тази форма, а не като пълноразмерно стъкло. Ще го кажа кратко – уискито по моите разбирания е разочароващо и може би илюстрира някои съмнения относно представянето му в тукашната управа на Лидъл, която все така, години наред, не съумява да издейства разширяване на гамата с далеч по-стойностни благинки.
Вече 8 години от появата на Глен Орки магазинната селекция не успява да блесне и вирее единствено в сегмента на сравнително евтините консуматорски продукти, конкуриращи добре утвърдени блендове. Надеждите ми от преди години, които споделям всеки път, а именно, че и тук ще видим по-стари и качествени благинки все още не се оправдават – не съм сигурен как се разпределят те по отделните пазари, но нашият явно не убеждава ръководството на компанията в способността той да погълне по-скъпи лидълски колбички.
От това губи самият магазин, но по-голяма е загубата за купувачите, които биха желали да се сдобият с нещо „по-така“, но срещу лесна за преглъщане цена. Време е някой в българската управа да прозре това, особено при очертаващата се все по-силна конкуренция на интересните нашенски ракии, произведени в специализираните предприятия.
Вън от изложеното до тук, детайлите за този младок за оскъдни. Тригодишен малц от Висините, който е опушен, студено филтриран, бутилиран на 40% и е с подсилен цвят. Можем да гадаем коя дестилерия е родното му място, но липсата на конкретизиране в случая мисля, че е щадящ реномето ѝ ход, тъй като по моите разбирания уискито в тази му форма представя един крайно незрял, грубоват младок, при който алкохолното влияние и наличието на опушеност по никакъв начин не оставиха и следа от оптимизъм в мен /в Мая също/.
Използването на торф при този Бракен, съвместно със слабото представяне на дъбовите бъчви, ми дадоха основание да приема за себе си, че това е най-неприятният за мен продукт на бутилировача Clydesdale, който съм опитвал. Това е компанията, която Лидъл е ангажирала за „селекцията“.
Аромат – опушеност и тревист профил, билков чай за гърло, пиперливост, мед, Пияни вишни“, пълнозърнест хляб с интензивен мирис на мая, лимонени резенки, доза парфюмност, нотки копър. Мирисът ми напомни на аромата на помещение със застоял тютюнев дим. Долових и асоциация с щрихи клечка от кибрит. С вода – още фенолни и сернисти нотки. Вкус – свежо усещане, сладост, мая, тревистост, опушени заемки, метална нотка, сладникав лимон, мента, свеж плод, яйчен крем. Изцяло младежки и незрял профил. С вода – представя се някак блудкаво. Опушеността не стои добре. Финал – къс, нотки въглен, сладникав профил, свежест. Грубоват. Нотки обгорено/ опушено. Нагарчащи зелени лешници. С вода – без развитие. Усеща се рехаво и незапомнящо се.
Оценка: 70/100. Цена: комплектът от три миниатюри струваше под 20 лева. По спомен.
В обобщение: небалансирано младо уиски, за което не мога да назова и един комплимент.
