Whiskeytemple_Vladimir 
Не знам дали ще ми повярвате, но посещението ни в Шотландия в края на месец май бе доста горещо. В буквален смисъл – не съм очаквал да нося къси панталони там, но се случи. За осемте дни валежите се побраха в шепата ми, а вместо буреносно небе почти всеки ден ни галеше лятно слънце. Именно толкова топъл ден ни посрещна в градчето Кийт /Keith/ на 28.05.2018г. В предходната статия, в която ви разказах за симпатичната дестилерия Глен Гири /Glen Garioch/, стана дума, че на 28-и поехме от Абърдийн в посока Елгин, съответно Дъфтаун и решихме да използваме най-пълноценно деня, посещавайки две от дестилериите, които ни бяха на път. Аз изготвих графика на пътуването ни, в това число и на времето за посещения на дестилерии, което позволи да го променям в движение. И след като любезните французи, които срещнахме в Олдмелдръм ни откараха до Кийт, пред нас се откри напълно реалната възможност да посетим и дестилерията на Стратайла /Strathisla/, без притеснение, че ще пропуснем последния автобус от Елгин към Дъфтаун. Или поне с малка доза притеснение, която се удави в морето от емоции. Следващите няколко снимки са именно от Кийт, в рамките на което населено място е разположена и дестилерията.
Колкото и да обичам комфорта на пътуването със свободни ръце и гръб, при подобни преходи се налага да търпим неудобството на багажа. Яна бе нарамила раницата си, борейки се със странно клатушкащия се куфар, докато аз се оглеждах като жаден малцов заек в шума за табели и подсказки къде може да е скрита една от най-старите дестилерии в Шотландия. И след няколко разговора с хора, пресъздаващи своето разбиране за английския език под шотландски акцент, успяхме да открием табелата.
В контраст с по-невзрачния вид на Глен Гири /който ми хареса и се надявам да остане такъв/, Стратайла изпъкна с две гърди напред – нека е с две пагоди. Пагодите ги виждате на снимката – издигат се там, където някога се е сушил ечемик под горящ огън. Понастоящем този процес протича в индустриални комплекси. Освен като една от най-старите, Стратайла се слави и като една от най-спретнатите и фотогенични дестилерии в Шотландия. И може би има защо – макар и правени с телефона ми, снимките на тялото на сградите се получиха. Буйната растителност и горещото време дори ми напомниха за момент за кътче от джунглата – очаквах отнякъде да ни връхлети динозавър. Вместо него покрай нас преминаха още няколко групи с туристи, също търсещи извора на малца.
Споменах за възрастта на Стратайла. Колко може да е стара? Твърди се, че функционира от 1786г. В началото е носела името „Milltown distillery“, като това име запазва до 70-те години на 19-ти век. Милтаун е основана от Джордж Тейлър и Александър Милн. Интересен факт за нея е, че преди да започне уиски производство в нейните граници се е варяла бира от монаси.
През 19-ти век неколкократно е засягана от пожари, дължащи се зародени искри при меленето на ечемика. В края на века отново е преименувана на Милтаун, за да се стигне до 1951г., когато връща актуалното си име.
Вече през 20-ти век дестилерията успяла да оцелее около двете Световни войни, за да се стигне до началото на 50-те години, когато била закупена от компанията „Chivas Brothers“ /Шивас Брадърс/, които я придобили за 71 000 паунда, след което я ремонтирали и променили името на Стратайла.
В идните години броят на казаните бил увеличен, тъй като уискито на Стратайла се превърнало в движещ малцов мотив на смесеното уиски „Шивас Рийгъл“ /Chivas Regal/, добре познато и у нас. През 70-те години в Стратайла се произвежда и опушеното уиски „Craigduff“, което може да срещнете в гамата на компанията-бутилировач Сигнътъри.
 |
| входът към посетителския център |
В края на 20-ти и началото на 21-ви век „Chivas Brothers“ били закупени от алкохолния гигант „Перно Рикар“ /Pernod Ricard/, който насочил усилията си да превърне дестилерията в притегателен център за туристи. Затова Стратайла започнала да се рекламира като „Домът на Шивас“.
Именно бутилките на Шивас са движещата сила на магазинчето в посетителския център и на намиращия се зад него импровизиран бар, където човек може да разпусне след или преди тура, опитвайки някои от блендовете или част от малцовото портфолио на Перно Рикар. Аз бях ангажиран със снимки /където ни бе позволено/ и тъй като турът ни се очакваше да започне в рамките на половин час, пропуснах опитването на място.
Виждате колко полиран и лъскав изглежда районът около касата и бара. Посетителският център бе преминал през скорошно обновяване, свидетелство за което бе и слабият мирис на лак във въздуха. Говорейки за асортимента на Перно искам да вметна нещичко – единственият официален представител на Стратайла на пазара в момента е 12-годишната 40-градусова версия, която опитахме на място в края на тура ни. Направи ми приятно впечатление като пивък и ароматен плодов малц. Други разновидности не се предлагат от компанията – собственик /при независимите бутилировачи могат да бъдат открити/. Като комплимент към гостите в дестилерията бяха налични две по-зрели варианта на Стратайла, продавани единствено там. Едната бе 26-годишна версия, пълнена директно с градуса на бъчвата. Засега всичко е супер, нали? Е, бутилката бе в обем от 0,5 литра и струваше 145 паунда – неоправдано висока цена по моите разбирания и резонно я пропуснах.
Далеч по-младата и достъпна ценово възможност да грабнете своя дял от малца бе 15-годишната разновидност, отново пълнена с градуса на бъчвата без разреждането на алкохола с вода преди бутилирането му. Струваше 65 паунда и отнесох едно стъкло към дома /първо към шотландския ни дом, а после и към българския ни/. Готиното при нея бе, че позволяваше на етикета да бъде вписан човека или хората, за които уж се пълни – на практика тя вече бе бутилирана, но на място се лепи етикет с името на купувача. Аз не пропуснах да впиша имената ни и да изведа шишето за кратка сесия в двора.
 |
| пейката е направена от някогашния ферментационен дървен съд |
И ако до сега тонът ми бе в положителната емоционална гама, то дойде моментът да завия към политиката на компанията, която не ми хареса. Снимките бяха разрешени извън производствените помещения и складовете. Не, няма опасност от експлозии, каквото е оправданието на компаниите, които ги забраняват. Другаде може да се търси смисъла на забраната. Противно на тях, в редица други дестилерии, в които бях /Гленфарклас, Глен Морей, Охинтошън/ снимките са разрешени навсякъде. За уиски ентусиаст, пропътувал голяма част от земното кълбо с желанието не само да опита малц от извора, но и да запечата видяното с камерата си, подобна ограничение е неоправдано. Не съм сигурен дали по-скъпият тур би не предоставил подобна възможност. Но складът, който ни бе показан си струваше да бъде възпроизведен в изображение, тъй като съхраняваше някои бъчви от други производители, навярно закупени за целите на смесеното уиски. Друг е въпросът, че почти цялото количество, произведен малц в Стратайла отлежава в складовете на съседната дестилерия Glen Keith /Глен Кийт/, също собственост на Перно, но която не е отворена за посещение от туристи.
Помещението с медните казани /still room/ можеше да се снима единствено от изхода му, откъдето е направена и долната снимка. Тази тук направих „незаконно“ в самото помещение. Ограничих се с нея, тъй като посещавам дестилерията, отделяйки от времето и средствата си, не за да се крия като престъпник, а за да се насладя на видяното. Можех да направя снимки и в другите части, където бе въведена аналогична рестрикция, но не го направих. Не исках това да донесе евентуален негатив за момичето, което беше наш гид. А тя се справи прилично.
Краят на посещението ни бе съпроводен с кратка дегустация на 12-годишния малц, на младо зърнено уиски от Стратклайд и на две разновидности на Шивас Рийгъл – Extra и Chivas 18 y.o. Макар и далеч от своя завършек, денят бе напреднал и ни предстоеше последния етап от прехода за деня, преди да успеем да положим морни тела в къщата ни в Дъфтаун. Но историята ми за днес не свършва тук. Ще си позволя да ви издам нещичко. По време на скитането ни из баровете успях да зърна едно наистина специално уиски на Стратайла, бутилирано от „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/. Визирам Strathisla 1963, бутилирана през 2011г. Така че, очаквайте скоро представянето на тази почти 48-годишна вкусотия.
