Whiskeytemple 
За качествени години, приятели! Знам, че наложилият се поздрав акцентира върху многото години, но аз държа на качеството, не на количеството. Ако годините са като 2020г., и една от тях ми е достатъчна, предполагам и на вас. Затова нека си пожелаем здраве, щастие и готино уиски на прилични цени, колкото и последното пожелание да преминава все по-осезаемо в сферата на научната фантастика и хоръра. Наздраве!
Именно, защото навлизаме в 23-тата година, подбрах тематично уиски на същата възраст – лъскаво изглеждащия и луксозно презентиран Glenfiddich 23 y.o. Grand Cru single malt whisky. Същият идва със солидна кутия, отваряща се по интересен начин, но тъй като тук не е блог за интериорен дизайн, реших да не я снимам. Но ако подарявате тази бутилка, вярвам, че ще впечатли още с въшното изпълнение на контейнера му. Още, когато обявиха тази версия на може би най-щедрата на уиски добив дестилерия от Спейсайд, реших да му дам шанс. Опитът ми с него ще се радвам да ви бъде от помощ. Бутилката отдавна бе готова за представяне /купих я през пролетта на 2021г./, но все не ѝ намирах удачен повод за ревю. И докато изчаквах това време, цената ѝ също претърпя еволюция /неприятна/, за което също ще стане дума в края на статията.
Гленфидих често е попадал в блога – и с отделни разновидности, и с обширния ми разказ за визитата ни в дестилерията през 2017г., който също е на ваше разположение тук. Причините за това основно се коренят в привързаността ми към региона, даващ дом на огромния процент шотландски малцови производители, неизменен символ на който е и Гленфидих, бидейки в позицията да предложи значително продуктово разнообразие, част от което е и този ботлинг. За конкретната благинка хората от компанията-собственик са избрали няколко вида бъчви – първоначално уискито старее в бурета от американски и европейски дъб, което ще рече екс-бърбън /от американски дъб се произвеждат и шери бурета/ и екс-шери бъчви. В заключителния етап от отлежаването уискито е било прехвърлено за няколко месеца в бурета, в които е отлежавало френско вино, за да се обогати профила на малцовия дестилат. Впоследствие уискито бива бутилирано след студена филтрация /липсва текст върху бутилката и в сайта на компанията, който да сочи противното/ при 40 или 43% алкохолно съдържание. Да, в зависимост от пазара е избран и градусът – версията за вътрешния ни пазар е на 40 градуса, докато моята бутилка, която купих от летищен магазин, носи повечето алкохол. Нищо не е указано за цвета на течността, но Гленфидих има навика да добавя подсилващ краските оцветител карамел е150а за продуктите си. При скъп продукт, какъвто несъмнено е този и при тъмното непрозрачно стъкло, не виждам смисъл това да бъде правено, но не аз определям правилата.
Аромат – осезаем спомен за ванилия, мед, малц, жълти ябълки и круши, щрудел, сушени фурми, сладост, спомен за мириса на вафлите без шоколадова покривка, пикантност, печени макарони на фурна с разтопен карамел върху тях, плодови бонбони, лимонена кора, лимонена есенция, запечена ябълка или круша, дюля, бял шоколад, йогурт с жълти плодове, аромат като от кутия с цигари. С вода – още свежи тонове, сушени кайсии и нюанс на сушени сливи. Вкус – сладост, лек лимонов мотив, слаба пикантност, джинджифил, слаби танини, лека сухота, усещане за жълт плод като жълто грозде, слаба киселинност и малц. С вода – сладост, карамелов бонбон и пикантност. Финал – среден, цитрус, слаба сладост и по-явно дървесно влияние. Сухота, слаби танини, свежа круша, пикантност, слабо нагарчащи ядки. С вода – пикантност, мед и още дървесност.
Оценка: 86-87/100. Цена: коства ми 360 лева, но по-късно уискито изчезна и се появи на ~460 лева. За под 500 лева пък в магазините се предлага 40-градусовата му алтернатива.
В обобщение: уиски с почти бонбонен мирис, напомнящ ми на сладкарница, в която се предлагат и сушени подправки и плодове. При вкуса и финала се долавя и по-отчетливото влияние на дървото.
