Dark Mode On / Off

Daftmill 2010 Summer release, bottled 2021 single malt whisky

 Днес е време за дебютиращ играч за страниците на блога. До момента не съм разказвал за все още младата, но вече жънеща сериозна любов сред почитателите на шотландското малцово уиски дестилерия Дафтмил /Daftmill/. В България тя тепърва прохожда, тъй като до съвсем скоро не се внасяше /най-старата версия на производителя, навършила 15 години, вече е или може би беше налична тук – не съм наясно къде се продаваше и дали вече не е разпродадена/, но в западния свят от няколко години насам Дафтмил се слави като производител, на който може да се гласува доверие. А това реноме, както ще стане дума и след няколко реда, е заслужено с неистов труд и отдаденост на нейните основатели.

 Преди да ви разкажа малко за тях, както и за историята на спиртоварната, нека внеса едно уточнение. Днес ревюирам 46-градусовата разновидност, получена през 2010г. и бутилирана през 2021г., индивидуализирана с името „Summer batch“. Лятна е, защото е била дестилирана през юли 2010г. От нея получих мостра от приятел, който направи и снимката, която ще видите по-долу. Тъй като обаче на дизайна на блога подхождат повече снимките в хоризонтален режим, реших за корица на статията да ползвам фотоса, който направих през август 2022г. на рафта в бара към хотел „Ардшил“, на който бяха разположени някои сериозни стъкла с произход Дафтмил. Опитваното от мен обаче не бе налично. Между бутилките, които виждате, бе и споменатата от мен 15-годишна благинка, която опитах на място – не съм водил бележки, единствено я заснех и ще я споделя като отделен кадър. В резюме за нея мога да кажа, че бе доста приятно уиски, издържано в бърбън стилистиката, доминирана от усещане за зърно, свежи плодове и ябълки. Отдаде ли ви се възможност – не я подминавайте. До тук с уточненията, да се насочим към сърцевината.

 Ще откриете Дафтмил в региона Низини в Шотландия, в частност в долината на река Еден /известна като Howe of Fife/, в който поне до преди няколко години вирееха няколко познати нам дестилерии като Охинтошън и Гленкинчи. По-късно към живот се върна Бладнъх, родиха се Еден Мил и Кингсбарнс, а от 2005г. като дестилерия функционира и фамилният производител, находящ се в едноименната ферма Дафтмил, собственост на рода Кътбарт и управлявана от братята Франсис и Иън. Семейство Кътбарт са се препитавали със земеделие с поколения, което обяснява защо в по-голяма част от годината са заети с обработка на зeмите си, с беритбата на продукцията, която не включва единствено ечемик и с последващите действия по залагане на новите посеви за следващия сезон. И едва в летните месеци юни и юли, както и през зимата, те са ангажирани в дестилационния процес, резултат на който са ~100 затваряни бъчви годишно. Олицетворение на максимата „Качество преди количество“.

 Дестилерията, получила съответното разрешително за производство в края на 2005г., гласува доверие на двойка медни казани, произведени от компанията „Форсайт“ в Ротъс, Спейсайд. За производството на уиски ползва ечемик, отгледан в пределите на фермата, а собствениците черпят нужната им вода от личния си водоизточник. Отлежаването също протича на място, като се ползват два вида бурета – бърбън бъчви и екс-шери бурета.

 За направата на Daftmill 2010 Summer releasе, което описвам днес, е ползван ечемик от сорта „Оптик“, като спиртът от тази партида е бил положен в 25 екс-бърбън бъчви, първо пълнене, от които през 2021г. са били напълнени 6250 бутилки, с 46% алкохолно съдържание. На етикета не открих информация за употребата на оцветител е150а и за наличие на студена филтрация на уискито, но бих предположил, че тези нежелани етапи са пропуснати.

 Аромат – свежо усещане, жълти ябълки, зелени и жълти круши, пролетни плодове, канела, сладникаво усещане, спомен като от бяло вино, нотки ацетон, ванилия, банани, бананови сладки, мента, ментов бонбон, слаба пикантност, ванилов крем гарниран с мента, спомен за аромата на безалкохолна напитка с мента и лимон. Долових още асоциация с карамелизирани ябълки, ароматно жълто грозде, марципан. С вода – ароматизирана вода с мирис на червени плодове, ябълки. С още вода – нагарчащ лимон, грейпфрут, слаб тъмен мотив, магданоз, стои интензивно и игриво. Вкус – осезаемо пикантен, лютив джинджифил, щедра сладост, спомен за описаните при мириса плодове, отприщва слюноотделянето. Постепенно сладостта отстъпва пред лека сухота и слабо нагарчащи ядки. С вода – пикантност, свежо усещане и жълти зрели плодове. С още вода – печено геврече, свежест, пикантност, цитрус. Финал – среден до траен, слаби танини, нежна сладост, плодови заемки от жълтата гама, мента, лимонена кора и пиперливост. С вода – пикантност, плодов микс и свежест. С още вода – цитрус и още плодови мотиви.

 Оценка: 87-88/100. Цена: неизвестна

 В обобщение: уиски с мирис като от плодова бомба, носеща почти пролетно усещане. Пикантност и лека дървесност изместват акцента при вкуса и финала.  

2 Comments

  1. Николай Николов

    Хубаво ревю на много любопитна бутилка, Влади. Но цените му са меко казано налудничави. Вярно, качеството е топ, производството е много малко, много ръчен труд и пр., но в крайна сметка това е едно шише уиски. Ако реша да надцакам и обявя, че правя уиски не просто на ръка, ами само с лявата, да взема да плясна двойна цена за бутилка на тази на Дафтмил?
    Миналата година мярках, че влизаха отделни бутилки у нас, включително и 15 годишно, но така и не разбрах къде можеше да се купят. Не, че бих извадил парите, които им искат, но ей така, за информация поне.

    1. Ники, здравей!
      И двата Дафтмила, които съм опитвал, ми харесаха, но цената и за мен е фактор. Затова и не съм си поставял за цел да ги търся. Хайде, партидите на 46% са една идея по-достъпни, но все намирам други уискита в техния ценови сегмент, които да закупя. Не съм наясно каква е цената, която самите производители са определили на продукцията си, но осъзнавам и бутиковия им подход, при който се произвежда уиски на годишна база, равняващо се на късче от това, което други големи играчи добиват за седмица. Разбирам аргументите и на двете страни, но това са реалностите. Затова се радвам, когато успявам да ги опитам – тук в помощ идват баровете, специализираните групи, приятелски кръгове от малцофили и различните уиски фестивали.
      Наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии