Whiskeytemple_Vladimir 
Пролетните уискита връхлитат блога и едно от тях е 24-годишното Гленлоси /Glenlossie/ от Спейсайд, презентирано от холандския бутилировач ван Уис. Гленлоси е дестилерия с минало, датиращо от края на 19-ти век, но предназначението на уискито ѝ е било и все още на участник в различните шотландски блендове, основният дял сред които се пада на тези на компанията „Диажио“, която притежава и самата дестилерия. Тази ѝ функция лишава ентусиастите от възможността да опитат официални малцови версии, но сред независимите бутилировачи дестилерията бива сравнително добре представена, особено в гамата на „Кейдънхед“, „Гордън и Макфейл“ и „Дънкан Тейлър“. Дебютът на Лоси за блога пък става възможен въз основа на делото на холандския търговец, за който ще ви разкажа в няколко реда, след като разкрия мистерията около самата дестилерия.
Гленлоси е шотландски производител от района Спейсайд, основан от Джон Дъф през 1876г. Дъф е бил особено инициативен образ, който полага началото и на Лонгморн и Бенриах – също дестилерии от района. Дъф бил подпомогнат от свои бизнес партньори, които му поверили управлението на Лоси. Дъф пообиколил света, воден от любовта към уискито, но в края на века се завърнал отново в Шотландия.
Дестилерията посрещнала трудностите от последните години на 19-ти век, но в началото на Първата световна война преустановила дейността си, а през 1919г. била придобита от търговеца „DCL“ – далечен предшественик на настоящия собственик. В края на 20-те години била засегната от сериозен пожар, но производството продължило. Поне до началото на Втората световна война.
След края на военните действия дестилерията била осъвременена, като били изградени нови складове /към днешна дата те побират до няколкостотин хиляди бъчви/, а броят на казаните бил увеличен – формата им пък се описва като наподобяваща глава лук. Светът навлязал в нова фаза и уиски производителите се нуждаели от повече малц за предлаганите смесени уискита. Заради това в двора на Гленлоси през 1971г. била изградена и дестилерията Манохмор /Mannochmore/.
Съдбата на Гленлоси останала непроменена и произвежданото малцово уиски било насочвано към блендовете. Изключението било 10-годишната версия от серията „Flora & Fauna“, появила се в началото на 90-те години на 20-ти век.
Историята на бутилировача „van Wees“, чиято бутилка описвам днес, е далеч по-скорошна. Двама братя, Хан и Морис ван Уис, полагат началото на бутилиране на шотландско уиски през 1994г. и от този момент тяхната компания е пуснала в продажба над 1001 различни уискита. Търговското наименование, под което се предлагат е „The Ultimate“.
Ван Уис следват утвърден модел на бутилиране – посочват се годините на уискито, то не се оцветява с карамел е150 и не се пречиства посредством студеното филтриране. Градусът му е поне 46%, но някои по-къси серии се пълнят и с градуса на бурето. Нашето Гленлоси е 24-годишно и е било добито 18.11.1992г. Отлежавало е в буре от типа хогсхед /hogshead #3460/, в което преди това според мен е съхраняван бърбън. Било е бутилирано на 25.01.2017г. и от него са произлезли 290 бутилки – моята е с номер 127. Стана дума, но ще го отбележа отново – цветът е натурален, липсва студено филтриране, а алкохолното съдържание е 46%.
Аромат – свежо усещане, спомен за бяло вино, жълти ябълки, жълти сливи, джинджифил, сладост, зърно, ананас, нотка прясно разрязана краставица, крем карамел, ванилия, зряло жълто грозде, доза парфюмност, зелена круша. С вода – свежо усещане, захаросана лимонена кора. Вкус – пикантност, сладост, свежи плодови заемки, джинджифил, крем карамел, лимонена кора. Уискито стои игриво. С вода – сладост, сладък лимон, лимонов бонбон, свежи жълти и зелени ябълки. Стои някак агресивно. Финал – среден, слаби танини, лимонена кора, сгряваща пикантност, свежи жълти и зелени плодове, слабо нагарчащи ядки. С вода – сладникави тонове и чувство на свежест.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 70 евро.
В обобщение: уиски на години, което се усеща по-свежо и плодово от очакваното. Не блести с особено богатство.
